Собствениците на Челси са или гении, или глупаци

Когато сезон 2024-25 на английската Висша лига започна в средата на август, правилата на футбола все още разрешаваха на всеки отбор само 11 играчи. Челси започна кампанията с 42, включително резервите, пише колумнистът на Wall Street Journal Джон Синдрю.

Раздутият състав отразява неортодоксалната стратегия на новите собственици на клуба от Западен Лондон. Но въпросът как да се печелят пари от европейския футбол е труден и в този случай се оказва много скъп. За разлика от американски спортен отбор, който грабва заглавия чрез чупещи рекорди сделки за суперзвезда в разцвета на силите си като 700-те милиона долара, които бейзболнията Лос Анджелис Доджърс даде за Шохей Отани, Челси направи много, по-малки залози за играчи с голям потенциал.

През 2022 г. Челси беше купен за рекордните 4,3 милиарда паунда, или 5,5 милиарда долара, от група американски инвеститори. Те включваха съсобственика в Доджърс, Тод Боули и фирмата за непублични капиталови инвестиции Clearlake Capital, чийто съосновател Бехдад Егбали се превърна в най-видимото лице на клуба. Оттогава те са отделили почти 1 милиард долара нетно за трансфери.

Исторически погледнато, клубовете са носили слаби печалби, защото по-голямата част от приходите отиват за звездите и посредниците. Извличането на стойност обикновено идва за сметка на представянето на терена. Повечето трофеи се печелят от клубове с разточителни собственици, обсебени от престижа, като Манчестър Сити, контролиран от близкоизточен милиардер, който е вицепремиер на Обединените арабски емирства.

Независимо от това американските непублични инвестиционни фирми се насочиха към европейския футбол през последните няколко години, нетърпеливи да приложат модели, които работят във финансите. Те включват използването на статистически модели за откриване на подценени играчи - подход, който първо се разпространи в Мейджър Лийг Бейзбол. Той беше изложен в книгата от 2003 г. на Майкъл Луис „Moneyball“. Ключов пример е базираната в Ню Йорк RedBird Capital Partners, която притежава Милан, Тулуза и миноритарен дял в Ливърпул.

Боули и Clearlake обаче отиват далеч отвъд този подход. През сезон 2022-23 те платиха 700 милиона долара за бъдещи звезди, включително Енцо Фернандес и Михайло Мудрик, на които предложиха договори за осем години и половина. Оттогава Челси остава нетен купувач със състав, който напомня повече на ранния етап на шоу за таланти, отколкото на типичен футболен отбор.

Счетоводството работи както когато производителят се подготвя за нов модел, като харчи огромни суми предварително. Подобно на машина за занитване, футболните звезди се отчитат като активи и трансферите са инвестиции, а не разходи. Ефектът върху печалбите се отразява чрез счетоводната амортизация на тези играчи през времетраенето на техните договори.

Ключовата разлика е, че чисто новите машини се износват, докато добре селектираните млади играчи теоретично стават по-ценни с течение на времето. Ето защо Челси обираше обещаващи 20-годишни младежи и ги обвързваше с изключително дълги договори, които намаляваха годишните амортизационни разходи - трик, който финансово прилича на сделката с Отани. Челси разполага с най-големия отбор във Висшата лига и най-младия, според специализирания сайт Transfermarkt.

Известна американизация на европейския футбол беше неизбежна. Форматът на Шампионската лига на УЕФА не изстискваше достатъчно пари, поради което беше преработен. Финансовият феърплей, който ограничава преразхода, сега изпълняват някои от функциите на американските ограничения върху разпределението на приходите и върху разходите. А британски клубове с местни собственици, като Брайтън и Брентфорд, показаха, че прилагането на „Moneyball“ към футбола може да работи.

Подходът на Челси обаче изглежда несвързан с реалността на терена. Пазарната стойност на общия му състав е само с 12% по-ниска от тази на постоянния шампион във Висшата лига Манчестър Сити, според оценката на Transfermarkt. Но играта позволява само 11 титуляри плюс пет смени, така че разпределянето на една и съща сума пари между повече играчи води до по-малко стойност на терена. Ето защо стартовият отбор, който Челси изведе срещу Сити в последния им мач, отстъпваше повече в стойността (с 27%). Той загуби с 0-2.

Идеята е, че процесът на кастинг, включващ толкова много 20-годишни младежи, в крайна сметка трябва да доведе до непобедими 11. Но процесът изисква време и зависи от това как всеки играч кореспондира с другите. Изумително, сегашният отбор на Челси позволява около 12 милиона възможни комбинации за титулярен състав. Оттогава клубът съкрати списъка си до 39 играчи, но другият проблем е липсата на приемственост в това, което очаква да правят: Енцо Мареска, който беше назначен през юли, е шестият мениджър в новата ера на Челси.

Слабото представяне остави Челси извън европейските клубни турнири, намалявайки приходите. През сезон 2022-23 г. въпросната амортизация на играчите достигна рекорд за Висшата лига от 203 милиона паунда, което доведе до големи загуби. Цифрите вероятно са били на червено и през миналия сезон, повишавайки риска от евентуално нарушаване на правилата за печалба и устойчивост на лигата и нуждата от продажба на играчи на пожар.

А някои от тях може да струват по-малко, отколкото се смята, защото тези, които не са сигурни титуляри, обикновено се обезценяват. Всъщност това изглежда се е случило с повечето млади играчи, закупени от Челси, според Transfermarkt. И при дългите амортизационни графици може да отнеме цяла вечност преди да могат да бъдат продадени без да се отчете загуба. Мудрик е обвързан с клуба до 2031 г., но струва с 42% по-малко, отколкото когато подписа.

Челси направи пари чрез продажби на свои юноши, които отчита като чиста печалби. Но това може да означава раздяла с малкото величини в отбора, като например полузащитника Конър Галахър (той премина наскоро в Атлетико Мадрид за 40 млн. евро – бел. прев.)

Големият проблем със стратегията на Боули и Clearlake е, че макар да позволява смели дългосрочни ходове, тя намалява способността за коригиране на курса. Талантливите млади играчи биха могли да изведат отбора до върха един ден, но резултатите в спорта са още по-трудни за прогнозиране от тези във финансите. Засега стратегията изглежда като скъп автогол, завършва Синдрю.