Тръмп, Байдън и Харис загърбиха икономическите принципи

Мита

Икономистите изпитват дълбока неприязън към митата. Те са данък върху вноса, а вносът е изключително полезен. През последните години се появи по-нюансиран възглед. Митата на Тръмп върху Китай, които Байдън продължи и Тръмп сега предлага да разшири, намаляват уязвимостта на САЩ към геополитически противник.

Но предложеното от Тръмп 10%-но или дори 20%-но „базово“ мито за всички страни и продукти не служи на очевидна цел. Той твърди, че това ще накара американските потребители да купуват американски стоки вместо такива, произведени в чужбина, което ще увеличи работните места и ще намали търговския дефицит.

Разбира се, ако сте готови да принудите потребителите да плащат хиляди долари допълнително, можете да ги накарате да купуват местни вместо вносни продукти. Но с каква цел? Фабричните работни места не са по същество по-добри от други работни места; заплащането и условията на труд често са по-добри в сферата на услугите. Протекционизмът може да бъде оправдан за зараждащи се индустрии като зелени технологии или продукти от съществено значение за националната сигурност, като полупроводници. Тениски, вино и безброй други вносни продукти не отговарят на тези условия.

Във всеки случай митата сами по себе си няма да намалят търговския дефицит, тъй като валутите, лихвените проценти, спестяванията и бюджетният дефицит често работят в другата посока, увеличавайки вноса и намалявайки износа. Въпреки митата търговският дефицит се разшири по време на президентството на Тръмп.

Може би Тръмп смята, че митата му дават лост, за да принуди други страни да намалят търговските бариери. Някои биха могли, но други, като Европейския съюз и Китай, вероятно ще предприемат ответни мерки, както направиха през първия му мандат. В доклад от май икономистите на Deutsche Bank показват, че заетостта в промишлеността е намаляла в САЩ след началото на търговската война на Тръмп през 2018 г., с най-голямо въздействие в окръзите със силна промишленост. Tax Foundation изчислява, че митата от 10% на Тръмп ще свият производството в САЩ с 0,7% и ще костват 505 хил. работни места.

Надпреварата за данъчни облекчения

Харис предложи данъчен кредит от 6000 долара за родителите на новородено дете. За да не бъде надцакан, вицето на Тръмп Джей Ди Ванс предложи кредит от 5000 долара за всяко дете, без значение колко са богати родителите. Фискалната надпревара не спира дотук; Харис обещава данъчен кредит от 25 хил. долара за купувачите на първо жилище. Тръмп пък щял да премахне данъците върху доходите от социални помощи.

Тези идеи не са лоши по своята същност, но са скъпи. Комитетът за отговорен федерален бюджет изчислява, че обещанията на Харис, в допълнение към вече направените от Байдън, струват около 1 трилион долара за десетилетие; отмяната от Тръмп на данъците върху социалните помощи ще струва най-малко 1,6 трилиона долара.

Бюджетният дефицит на САЩ вече е близо до рекорд (без да се броят войните и кризите) и тези планове биха го влошили. Има моменти, когато е добре, дори необходимо, правителството да заема повече: по време на война и кризи, и когато инфлацията и лихвените проценти са ниски. Нито едно от тези неща не е в сила сега.

Политическите хора ще кажат да не се притеснявате; няколко лоши идеи оправдават избирането на добър кандидат и освен това много от тях няма да бъдат реализирани.

Но някои ще бъдат. През декември 2020 г. Тръмп призова за нов кръг от финансови помощи от по 2000 долара на човек, което дори по това време изглеждаше прекомерно. Кандидатите на демократите на втория тур на изборите за Сенат в Джорджия възприеха призива. След като спечелиха, новите чекове станаха централна част от стимулите на Байдън и помогнаха за подхранването на инфлацията, която преследва него и Харис сега, завършва Ип.