Правителството на САЩ миналата седмица публикува окончателните цени за десетте най-продавани лекарства и Wall Street въздъхна с облекчение. Фармацевтичните гиганти може и да не са доволни от новия мандат на Medicare (здравното осигуряване за хора над 65 години и такива с инвалидност – бел. прев.) да договаря цените на лекарствата, но отстъпките не бяха толкова лоши, колкото някои се опасяваха първоначално, пише колумнистът на Wall Street Journal Дейвид Уейнър.
Акциите на Bristol-Myers Squibb, чийто хитов разредител на кръвта Eliquis беше обект на преговори, затвориха с 1,5% нагоре в четвъртък. Индустрията като цяло също се търгува по-високо.
Съобщението на правителството потвърди това, което компаниите заявиха с резултатите си за второто тримесечие: първоначалният удар върху печалбите от Закона за намаляване на инфлацията (IRA), който позволява на Medicare директно да договаря цените на някои лекарства, ще бъде лек.
Има няколко причини за това. От една страна, много лекарства вече бяха с изтичащи патенти и следователно бяха готови да се сблъскат с ценова ерозия така или иначе. Второ, лекарствата вече са с отстъпки, за да бъдат поставени във формулярите на мениджърите на аптеките. Вземете Eliquis, лекарството на Bristol-Myers, което се споделя с Pfizer. Правителството обяви 56% намаление от каталожната цена в четвъртък. Но компаниите вече плащат около 40% до 50% отстъпка за лекарството, например на мениджъри на аптеки, изчислява Акаш Тевари, анализатор в Jefferies. Това означава, че правителственото намаление е по-скоро като допълнителни около 15%, което би трябвало да намали приходите с 80 до 100 милиона долара годишно, пресмята той. Това не е добре, но е малка част от продажбите в диапазона 10,5-12,5 милиарда долара, които Bristol-Myers сега прогнозира за лекарството през 2026 г.
Изводът е, че правителството със сигурност извлича допълнителна отстъпка, но тя не е голяма за много лекарства. Общото нетно намаление на разходите, според оценката на Центровете за услугите на Medicare и Medicaid (здравното осигуряване на хора с ниски доходи – бел. прев.) въз основа на цените за 2023 г., е около 22%, въпреки че дори тази цифра е широко дискутирана сред анализаторите.
Краткосрочната заплаха може да е изчезнала, но дългосрочният риск за фармацевтичните компании все още е налице. Сега правителството си е дало властта да намали цените на популярните лекарства и не може да се каже дали винаги ще действа умерено. Бъдещите администрации биха могли да използват тези правомощия, за да изискват много по-рязко намаляване на цените.
Следващата година Центровете за услугите на Medicare и Medicaid ще публикуват целевия си списък за намаляване на цените през 2027 г. И системата, както е проектирана в момента, „оставя вратата отворена за много по-строг подход“, пише Кристофър Реймънд, анализатор в Piper Sandler. „И тъй като политиката е в центъра на вниманието в момента, ние се тревожим, че има вероятност от още по-сериозни мерки“, посочва той. Огромни лекарствени хитове като Ozempic за диабет на Novo Nordisk и Keytruda за рак на Merck в крайна сметка също ще попаднат в списъка.
Допълнително безпокойство е, че бъдещото законодателство може да позволи повече ограничения на цените, както в правителствените програми (като Medicare и Medicaid), така и на пазара на здравно застраховане.
Фармацевтичните гиганти засега изглежда избегнаха най-лошия сценарий. Но нещото, което те толкова силно искаха да предотвратят – правомощията на правителството директно да намалява цените на лекарствата – сега е закон, завършва Уейнър.