Швейцарският бизнес страда от търговското напрежение между САЩ и Китай

През 2013 г. десетки представители на швейцарския бизнес пътуват до Пекин, за да присъстват на подписването на споразумение за свободна търговия между Швейцария и Китай, отпразнувайки успеха с шампанско, пише Bloomberg.

Споразумението, което беше приложено на следващата година, беше определено по онова време от PricewaterhouseCoopers като ключово споразумение, което „променя средата за международна търговия“ и може да допринесе за „реиндустриализацията на Швейцария“.

Десет години по-късно споразумението трябва да бъде актуализирано, но еуфорията се изпари, което отразява променената геополитическа среда, определена от конкуренцията между САЩ и Китай. Сега някои хора се питат дали преговорите ще донесат резултат.

Опасенията за съдбата на търговското споразумение показват как Швейцария е хваната натясно между конкуриращите се световни сили, което подкопава традиционния ѝ ексепционализъм в различни сфери – от неутралност до самостоятелните ѝ икономически усилия. В момент, когато САЩ се стремят да попречат на достъпа на Китай до развити технологии, а ЕС следва по-тясно линията на Вашингтон, швейцарските компани са изложени на особена опасност да се озоват по средата.

Базираният в Цюрих промишлен гигант ABB беше подложен на проверка в САЩ по-рано тази година заради, както съобщи комисия на Конгреса, възможни „рискове в областта на киберсигурността, заплахи за външното разузнаване и уязвимости на веригите за доставка“, свързани с участието му заедно с китайски държавни предприятия в снабдяването на американски пристанища с кранове.

Сега известната фармацевтична промишленост на Швейцария, придружена от биотехнологичния ѝ сектор, следи притеснено предложен нов закон в САЩ, който може да ограничи възможностите ѝ да си сътрудничи с Китай.

„Има усещане за неудобство“, казва Жан-Филип Кьол, заместник-директор на Swissmem, асоциацията на швейцарското електро- и машинно инженерство. „Геополитическото напрежение е особено чувствителен въпрос за компании, които произвеждат високотехнологични продукти" като тези, в които Швейцария има отлични постижения, отбелязва той. „Преди пет до десет години подобни притеснения все още не бяха проблем“, коментира Кьол.

През последно време Шейцария усеща напрежението. Тя беше критикувана от западни партньори, че е отказала да изпрати оръжие на Украйна, за да се брани срещу нашествието на Русия, както и за предполагаемо разхлабено прилагане на санкции срещу Москва заради войната. Фактът, че страната се присъедини към санкциите на ЕС, на първо място е смятан от много швейцарци за фактически край на вековния принцип за неутралността ѝ.

Ангажиментът ѝ към Китай предизвиква сходни смесени чувства. Пекин отмени изискванията си за визи за швейцарските туристи и пътуващите по работа през януари, когато премиерът Ли Цян посети страната и положи основите за меморандум за разбирателство, който официализира намерението на двете страни да актуализират споразумението за свободна търговия. Това не попречи на Китай да откаже на швейцарското правителство да присъства на преговорите за Украйна с посредничеството на Швейцария през юни. В същото време Syngenta Group, швейцарският агро-химически гигант, притежаван от Sinochem Holdings Corp. of China, оттегли дълго отлаганото си първично публично предлагане за 9 млрд. долара в Шанхай - знак за регулаторните рискове, с които чуждестранните компании в Китай трябва да се справят.

Но докато останалите се опитват да намалят риска в бизнеса си с Пекин, швейцарският износ, основно продукти като машини, фармацевтични продукти и часовници, предназначен за Китай, изпревари този от ЕС или САЩ, като нарасна с три четвърти, откакто беше приложено споразумението, спрямо 54% за ЕС и 20% за САЩ през същия период, сочат данни на швейцарските митници.

„Основният страх на много компании е, че един ден САЩ ще кажат, че трябва да спрем преноса на технологии“, казва Кьол от Swissmem и допълва, че ще бъде „катастрофа“, ако трябва да избират между САЩ и Китай. „Оттеглянето от Китай ще бъде невъзможно и ще се равнява на „частична ампутация“ на компанията им", допълва той.

Швейцарското правителство внимава да запази добри отношения с Китай. Но то все повече се сблъсква с вътрешна съпротива и с критики, породени от съобщения за китайска намеса. Швейцарската федерална разузнавателна служба заяви в последния си годишен доклад, че е „много вероятно китайското разузнаване да използва повече недипломатическо прикритие от руските служби“, като служителите често работят под прикритие като учени, журналисти и бизнесмени.

ЕС и САЩ изостават от Швейцария в растежа на износа си за Китай. Графика: Bloomberg LP

Китайското посолство в Берн отхвърли тези твърдения, като заяви в отговор по имейл на въпроси, че „неотдавнашните съобщения за т. нар. шпиониране от Китай в Швейцария са врява, целяща да опетни и да нанесе удар на Китай“. Вместо това Китай „засилва взаимноизгодното сътрудничество с Швейцария в съответствие със законите и регулациите“.

През 2022 г. швейцарското правителство реши при закрити врата да не следва санкциите на ЕС срещу Китай заради твърдения за нарушаване на човешките права в провинция Синдзян. Неотдавна то избра да не продължи сегашната си стратегия за Китай след изтичането ѝ в края на годината. И в двата случая членове на парламента критикуваха правителството, че възприема мека линия, за да избегне предизвикването на икономически последици.

Според Симона Грано, експерт по Китай в университета в Цюрих, отказът от стратегията за Китай, която неизбежно би засегнала чувствителни теми като човешките права или условията на труд, цели да запази добрите отношения с Пекин преди 75-ата годишнина на швейцарско-китайските дипломатически отношения през 2025 г. Модернизирането на търговското споразумение същата година ще има „голямо символно значение за Китай“, допълва тя.

„Швейцария продължава да живее с остаряло мислене, че може да продължи да създава собствена външна политика и да следва среден път, при който икономическата сфера не е повлияна от политически въпроси или геополитика“, отбелязва Грано.

Този подход изглежда все по-неудържим, тъй като САЩ разширяват използването на контрол върху износа срещу Китай, като искат от съюзниците си да забраняват технологии като оборудване за производство на чипове. Това задълбочаване на безизходицата с Китай е една от малкото теми, по които има съгласие в предизборните щабове на демократите и републиканците, а това означава, че положението за Швейцария и за останалите страни няма да се промени след изборите през ноември.

Швейцарската химико-фармацевтична промишленост, която съставлява почти половината от износа на страната, оценяван на 157 млрд. долара, може да бъде първоначален фокус. Законът за биосигурност, подкрепен и от двете основни партии в САЩ, си проправя път в Конгреса и предвижда забрана за държавните агенции да си сътрудничат с китайски биотехнологични компании по съображения за националната сигурност.

Макар че САЩ остават най-значимият единичен износен пазар за швейцарските фармацевтични компании, китайските фирми стават ключови в цялата верига за доставки от предклинични изследвания до лицензиране и тази взаимозависимост буди безпокойството на някои конгресмени в САЩ. Положението е още по-провокативно, тъй като една от основните китайски биотехнологични компании, посочени в законодателството, е базираната в Шанхай Wuxi AppTec Co., която има филиал в Швейцария.

Компанията възразява срещу „всички несправедливи твърдения или нападателни действия срещу WuXi AppTec без надлежния процес, включително предложеното посочване в проекта на Закон за биосигурността“, заяви говорител. Китайското посолство обвини САЩ, че „многократно разтяга понятието за национална сигурност“, това според него „сериозно нарушава“ принципите на пазарната икономика и справедливата конкуренция.

Според Михаел Алторфер, главен изпълнителен директор на базираната в Цюрих Швейцарска биотехнологична асоциация, законът „е следващата фаза от протекционизма в Америка“.

„Макар че все още не е ясно дали и как ще бъде приложен законът, има риск от разпространение или коригиране на поведение с цел предварително подчинение“, допълва той.

Швейцария има дългогодишни отношения с Китай – тя беше една от първите западни страни, които признаха Народната република при Мао Дзедун през 1950 г. 30 години по-късно производителят на асансьори Schindler Holding стана първата западна компания, която установи съвместно дружество в Китай с държавно предприятие.

Новите геополитически реалности променят перспективите за такива ангажименти, казва Ален Граф, старши консултант и китайски експерт в Switzerland Global Enterprise.

„Ключовото притеснение за компаниите в някои чувствителни индустрии е дали бизнесът им с китайските клиенти и особено с държавните компании може да засегне бизнеса им в САЩ“, казва Граф. „Тъй като правилата на се ясни и се променят, това е голямо главоболие“, допълва той.

Това усложнява и усилията за актуализиране на споразумението за свободна търговия с Китай. Предоговорен текст вероятно ще бъде подложен на референдум съгласно системата за пряка демокрация в страната и е съмнително дали нова сделка би минала без раздели, гарантиращи придържане към човешките права и условия на труд.

За Пекин промяна на споразумението има по-широко политическо значение в момент на нарастващ според Китай протекционизъм, насочен срещу страната. Държавният Global Times съобщи в неотдавнашна статия, че засилването на сътрудничеството със Швейцария „е отличен пример за Евопа за избягване на търговски спорове и съсредоточаване върху взаимноизгодно сътрудничество“.

При подписването му мнозина смятаха споразумението за свободна търговия между Швейцария и Китай за предвестник на търговска сделка между Китай и ЕС, „но после нещата се промениха и сега Швейцария следва самостоятелен път“, коментира Питър Бахман, изпълнителен директор на Швейцарско-китайската търговска камара от 2014 г. до миналата година. ЕС и Китай сключиха обхватно споразумение за инвестиции през 2020 г., но то беше отменено след наложените взаимни санкции, свързани със Синдзян.

Сега реалността е, че Швейцария се нуждае от споразумението за свободна търговия повече, отколкото Китай, казва Бахман.

„Швейцария често се съсредоточаваше върху адаптацията и сключването на сделки, което работеше добре досега. Но сега други ценности стават важни“, отбелязва той.