Инфлацията може да не спечели изборите за Доналд Тръмп

Доналд Тръмп трябва да си намери по-добър магазин, пише колумнистът на Wall Street Journal Грег Ип.

В реч в Северна Каролина миналата седмица бившият президент се оплака, че беконът струва четири или пет пъти повече, отколкото преди няколко години. „Вече не поръчвам бекон. Стана твърде скъпо.“ Ясно е, че който и да му го продава, го мами: цените на бекона са се повишили с 18% в национален мащаб, откакто президентът Байдън встъпи в длъжност през януари 2021 г.

Тръмп го лъжат не само с бекона. Той твърди, че цените на хранителните стоки са скочили със 70%, докато те са се повишили с 21% на национално ниво от януари 2021 г. Той каза миналата седмица, че бензинът е 5 долара за галон и се покачва, докато средната цена в страната е 3,46 долара и пада.

Какъвто и да е произходът на данните на Тръмп, очевидно е в негов интерес да поддържа разговора върху цените: ако тези избори са референдум за инфлационното представяне на Байдън, Тръмп ще спечели съкрушително.

Но инфлацията може вече да не е ключовият фактор, на който разчита Тръмп.

От една страна, ситуацията се подобрява. През юли потребителските цени се повишиха с 2,9% на годишна база, най-ниският показател от началото на 2021 г. и рязко надолу спрямо  9,1% в средата на 2022 г.

Пазарите до голяма степен стигнаха до заключението, че инфлацията просто вече не е проблем. Индексираните с инфлацията държавни ценни книжа (ДЦК) прогнозират тя през следващата година да бъде 2,2% спрямо 2,6% само преди месец, според Barclays.

Разбира се, инфлацията все още е проблем за избирателите; анкетите показват, че според тях тя се покачва. Тръмп не бе наказан за преувеличението на инфлацията, защото твърденията му съвпадат с това как се чувстват хората. Освен това една от причините инфлацията да изглежда обективно по-малко заплашителна е, че безработицата наскоро се повиши, което, ако продължи, е лоша новина за вицепрезидентката Камала Харис, сега кандидат на Демократическата партия за президент.

Но отстъплението на инфлацията и по-слабите данни за заетостта имат една незабавна, осезаема полза както за потребителите, така и за Харис: по-ниски лихвени проценти. Федералният резерв почти сигурно ще намали лихвите през септември и в очакване на това лихвите по заемите вече спадат. Лихвите по ипотечните кредити достигнаха 15-месечно дъно, така че покупката на къща става по-евтина, макар и не с много.

В допълнение към действителните новини за намаляване на инфлацията Харис страда по-малко от обществения гняв, отколкото Байдън.

Обществените нагласи се движат по-малко от по-бавното покачване на цените (т.е. по-ниска инфлация), отколкото от тяхното кумулативно повишение с 19%, откакто Байдън встъпи в длъжност. Джаред Бърнстийн, председател на Икономическия съвет на Байдън, посочи в неотдавнашна реч: „Един централен банкер иска инфлацията да се върне към целта. Купувачът си иска старите цени.“

Харис е усвоила този урок. Тя не се хвали със спада на инфлацията, а по-скоро обещава да намали разходите за живот и индивидуалните цени.

И малка, но решаваща част от избирателите изглежда желае да ѝ даде шанс. Няколко проучвания показват, че избирателите ѝ вярват повече по отношение на икономиката, отколкото на Байдън, макар и по-малко, отколкото на Тръмп. В анкета сред седем колебаещи се щата, попитани на кого вярват повече за овладяване на разходите за живот, 42% от респондентите казват Харис, а 48% - Тръмп – малка разлика предвид икономическия песимизъм, коментира Ейми Уолтър, редактор на Cook Political Report, който спонсорира анкетата. „Харис се облагодетелства от факта, че не е обвиняван в лошо икономическо управление, както Байдън.“

Въпреки че избирателите са склонни да обвинят Байдън за инфлацията в миналото, те все пак искат да знаят какво ще направят Тръмп или Харис по въпроса в бъдеще? Президентите не могат да направят много, за да повлияят на икономическия растеж или инфлацията, но се очаква да опитат.

Харис обещава „да погне големите корпорации, които се занимават с незаконно вдигане на цените, корпоративните наемодатели, които несправедливо повишават наемите на работещите семейства, и… фармацевтичните гиганти“. Тя обмисля да предложи федерална забрана срещу незаконното ценообразуване в хранително-вкусовата промишленост. Това е естествено послание за бивш прокурор, но то няма да направи забележима разлика. Компаниите със сигурност са спечелили от по-високите цени през последните години, но има малко доказателства, че това е незаконно или че може да бъде адресирано чрез федерални действия.

Тръмп също няма конкретно решение. Според него инфлацията при Байдън се дължи основно на „много глупава енергийна политика“. Миналата седмица той обеща да намали разходите за енергия, включително електричество, наполовина в рамките на 12 до 18 месеца.

Но не обясни как. Президентите нямат пряк контрол върху цените на електроенергията. Изграждането на инфраструктура за производство и пренос отнема години. Що се отнася до петрола, той обещава да „добива до дупка“. Но дори ако бяха предложени повече федерални договори за сондиране, увеличението на предлагането ще бъде незначително и на години разстояние, казва Джим Бъркхард, ръководител на петролните изследвания за S&P Global Commodity Insights. Производството на петрол в САЩ се движи основно от световната цена, посочва той, поради което местното производство достигна рекорд миналата година, въпреки че Байдън предпочиташе възобновяемите източници пред изкопаемите горива.

През следващите две години основните двигатели на глобалното предлагане ще бъдат Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Русия, които увеличават производството поради натиск от членовете, които се нуждаят от приходи, отбелязва той.

Въпреки че политиките на кандидатите за президент едва ли ще намалят инфлацията, някои може да я повишат. По-конкретно, икономистите смятат, че плановете на Тръмп да повиши митата и да депортира мигранти ще окажат натиск върху разходите за внос и заплатите, и по този начин върху инфлацията. Deutsche Bank изчислява, че предложеното от Тръмп 60%-но мито върху вноса от Китай и 10% върху всички останали страни ще повиши потребителските цени с 1,4% до 1,7%. Миналата седмица той намекна, че би отишъл дори по-далеч, като наложи мито от „10% до 20%“ върху целия внос.

Тръмп също така обеща да удължи всичките си данъчни облекчения от 2017 г. и да прекрати данъците върху бакшишите и социалните помощи. Неговото вице, Джей Ди Ванс, предложи данъчен кредит от 5000 долара на дете, което е над два пъти повече от настоящия максимален кредит. Дори ако е компенсиран от митнически приходи (те се плащат от вносителите, които до голяма степен ги прехвърлят чрез цените върху потребителите – бел. прев.), това е голям потенциален фискален стимул.

При рецесия стимулите могат да помогнат, но иначе биха увеличили инфлационния натиск. Обикновено Фед противодейства на инфлационната заплаха от мита и по-големи дефицити чрез по-високи лихвени проценти. Но докато предишни президенти не са се месили на централната банка – традиция, която Харис каза, че ще спази – Тръмп иска думата при решенията на Фед.

Независимостта на Фед не е толкова важна за гласоподавателите, че да определи резултата от изборите, но може да е определяща за инфлацията, а това би трябвало да има голямо значение за избирателите, завършва Ип.