Икономиката на Русия трябва да балансира между недостига на работна ръка и военната мощ

Руските власти се оказваха пред особена дилема – на страната ѝ липсва работна сила, за да защити границите и да продължи битката в Донбас, но също така Москва трябва да запълни недостига на работници, ако иска да поддържа военната си икономика, пише Euronews.

Преди Украйна дори да започне изненадващата си операция в района на Курск в Русия, имаше съобщения, идващи от различни икономически развити руски региони, които изтъкваха голямото увеличение на заплатите за набиране на войници за фронта. В тази конкретна война Русия е избрала смесен модел на мобилизация и наемане на войници.

И за двете категории обаче е въведен модел „Борба за заплащане“, като единствената разлика е, че наетата част от нейната фронтова армия поема доброволно работата, а мобилизираната част е притисната от служба, за която получава заплащане.

От юли 2023 г. до юни 2024 г. руската държава е изплатила на участниците във войната в Украйна, на ранените военнослужещи и на близките на загиналите сума, която достига между 2,75 и 3 трлн. рубли (30 млрд. евро), което се равнява на 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия.

Необходими са финансови стимули за набиране на повече войници

Краснодарският регион е една от водещите административни единици на Русия, когато става въпрос за заплащане за набиране на войници за фронта, като наскоро властите увеличиха еднократната сума за присъединяване към войната до еквивалента на около 16 000 евро. Това се смята за значителна сума за много бедни руснаци. За сравнение, вторият по големина град в Русия, Санкт Петербург, предлага около 11 000 евро за новобранци, а столицата Москва увеличи наградата си за наемни войници до около 19 000 евро.

Тъй като скокът в заплащането за набиране на руски войници стана факт преди украинската офанзива в Курск, тенденцията не може да се отдаде на тази конкретна промяна в динамиката на руско-украинската война.

„Русия изчерпва желаещите доброволци, но не иска да повтори непопулярната мобилизация. Ето защо тя продължава да увеличава бонусите за привличане“, обяснява Александър Кларксън, преподавател в Кралския колеж в Лондон.

Недостигът на доброволци за войната не е единствената причина за скока на разходите на руската държава за набиране на фронтови войници.

Конкуренция между въоръжените сили и военната индустрия

Иван Клищ, научен сътрудник в Международния център за отбрана и сигурност в Талин, изтъква пред Euronews, че конкурентните заплати и по-добрите условия от тези при военнослужещите също играят важна роля.

Руската армия сега трябва да се конкурира с руската военна индустрия, която е във възход и също е гладна за работна ръка.

Това описва дилемата, пред която е изправено руското ръководство – набиране на войници или наемане на работници.

Март Кулдкеп, професор в University College London, обобщава проблематичното разклонение на пътя за военните усилия на Русия: „Министерството на отбраната все повече трябва да се конкурира с други работодатели, включително в стратегически важни сектори. Това създава не само конкуренция за заплащане, но и дилеми кои държавни интереси да бъдат приоритетни“.

Въпросът за военните нужди срещу нуждите на индустрията не може да бъде решен лесно в случая с Русия, особено сега, когато броят на работниците мигранти продължава да намалява поради нарастващите полицейски репресии след поредица от терористични атаки в Русия от радикални ислямистки групи и в общата атмосфера от страх от принудителна военна служба.

Например потокът от трудови мигранти от Таджикистан към Русия през първите шест месеца на 2024 г. е намалял с 16%, показват данни на Министерството на труда на Таджикистан.

Изчерпване на потенциалното предлагане на работна ръка

Едуард Хънтър Кристи, бивш служител на НАТО и старши научен сътрудник на Финландския институт за международни дейности (FIIA), поставя проблема пред руското ръководство в перспектива.

„Независимо дали отстранявате работници чрез наборна военна служба, или ги привличате с високи военни заплати, и в двата случая рискувате да получите недостиг в гражданската икономика“, коментира Кристи. „В крайна сметка може да се наложи заплатите да се увеличат и в някои сектори на гражданската икономика. Всичко това ще струва доста скъпо на руската държава и също така ще подхрани инфлацията“, добавя той.

Инфлацията, съчетана със задълбочаващия се недостиг на работна ръка, представлява тъмен облак над руската икономика, която показва признаци на растеж след прехода към военен режим.

Янис Клуге, старши сътрудник в Германския институт за международни въпроси, смята, че единственият бизнес, който може да процъфтява в тази среда, са военните доставчици.

"Неизбежната последица е, че гражданската икономика ще се свие, докато военно-промишленият комплекс расте. В крайна сметка инфлацията също ще намали доходите на населението. Колко зле ще стане зависи от това как се развиват санкциите и цената на петрола", коментира Клуге.

Масовата емиграция отстранява потенциалните работници

Проблемите на Русия с работната сила се влошават от факта, че вълни от масова емиграция на по-млада, квалифицирана работна сила се появиха в Русия след началото на пълномащабната война срещу Украйна.

Мария Снеговая, старши сътрудник за Русия и Евразия в Програмата за Европа, Русия и Евразия в Центъра за стратегически и международни изследвания, посочва, че общият брой на емигрантите от 2022 г. насам се оценява на около 500 хиляди до 1 милион души, много от които са по-млади, по-добре образовани и работят в ключови индустрии като сектора на информационните технологии.

„Като добавим към това мобилизираните и доброволците като цяло, както и комбинацията от коронавирус, мобилизация и свързани с войната жертви от 2020 г. до 2023 г., трудовият резерв на Русия е загубил около 1,9–2,8 млн. души“, изтъква Снеговая.

Застаряването на населението също е проблем за работната сила

Трябва да се вземе предвид и възрастовата разлика на населението на Русия. Според най-новите данни на Росстат за 2024 г. абсолютният брой на пенсионерите в Русия е около 41 млн. души, около 30% от общото население, като се включат вълните на емиграция и жертвите от войните. Не е чудно, че почти половината от руските промишлени предприятия съобщавате, че се сблъскват с недостиг на персонал към миналата година.

 „Икономиката се прегрява, Руската централна банка повиши лихвения процент дори над безпрецедентно високото си в момента ниво от 18%. Промените на централната банка няма да повлияят на истинските източници на инфлация – увеличените потребителски разходи, водени от все още нарастващите разходи за отбрана, социалните разходи за участници/зависими във войните, недостига на работна ръка и конкуренцията за работниците чрез увеличенията на заплатите“, заключва Снеговая.

Тъй като инфлацията и недостигът на работна ръка нарастват, а Украйна пренася войната на руска територия, руската икономика не изглежда в добра форма.