Изтласкани от жилищния пазар, млади избиратели на Запад прегръщат популизма

Стремително растящите разходи засягат и президентската надпревара в САЩ, където инфлацията притиска бюджетите на домакинствата и влошава мнението на избирателите за иначе процъфтяващата икономика. Дългогодишното забавяне на строителството се съчета с високи лихвени проценти, което прави намирането на място за живеене - за закупуване или наемане - по-предизвикателно от всякога в новата история.

Федералният резерв повиши рязко лихвените проценти, за да се пребори с инфлацията след пандемията - което, макар и да помага за намаляване на инфлацията като цяло, направи много по-скъпо закупуването на жилище.

Проучване на Gallup през май установи, че разходите за притежаване или наемане на жилище са класирани като втория най-важен финансов проблем за американците след високи разходи за живот. Той се класира на трето място сред младите гласоподаватели в проучване на Харвардския университет тази пролет, като 56 процента от анкетираните определят жилищата като основна грижа.

Въпросът придобива все по-голяма спешност в Белия дом за президента Джо Байдън, който през последните месеци представи пакет от предложения за по-достъпни жилища. Но най-значимите ходове изискват законодателство и няма вероятност един яростно разделен Конгрес да го приеме.

Резултатът е, че собствениците на жилища сега не са склонни да се преместят в по-голям дом, за да не плащат по-скъпа ипотека (повечето имат фиксирани ниски лихви по текущите си – бел. прев.) Това от своя страна ограничи предлагането на начални жилища, достъпни за купувачите на първи дом, и остави повече хора да се конкурират за наемане.

„Ипотечните лихвени проценти остават едно от последните крайно необичайни неща, които подсказват на хората, че икономиката не се е върнала напълно към нормалността“, посочва Тобин Маркъс, бивш съветник на Байдън и настоящ ръководител за американските политики в Wolfe Research. „Въпросът е колко капацитет има федералното правителство да направи нещо по въпроса.“

След стагниране в началото на пандемията на фона на икономическата несигурност, продажбите на жилища и цените бързо се повишиха. В САЩ средната цена за старо жилище през март 2020 г. беше едва 280 700 долара, но през първото тримесечие на тази година е била 420 800 долара, според данни на Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти.

„В крайна сметка не трябва да спираме да строим“, каза Байдън в реч пред Националната лига на градовете. „Така намаляваме разходите за жилище завинаги.“ Но това ще отнеме години.

На север от границата, в Канада, министър-председателят Джъстин Трюдо също е изправен пред проблеми с жилищното строителство. Неговите мрачни перспективи за преизбиране след девет години на власт бяха влошени от проблема, след като младите избиратели масово го изоставиха. Високите цени вече спираха новите купувачи преди пандемията, но оттогава скочиха още повече.

Наблюдателите обвиняват комбинацията от недостатъчно жилищно строителство и притока на временни жители и имигранти, включително стотици хиляди нови международни студенти. Броят на непостоянните жители в Канада скочи с 46 процента между юли 2022 г. и юли 2023 г., достигайки приблизително 2,2 милиона.

Възприятието за въздействието на новодошлите изглежда отслабва вътрешната подкрепа за имиграцията. Проучване на Research Co., публикувано през юни, установи, че 44 процента от респондентите казват, че имиграцията „има предимно отрицателно въздействие в Канада“, което е увеличение с 6 пункта за една година.

Министърът на имиграцията Марк Милър настоява, че проблемът има много по-сложни причини от международните студенти, които изтласкват наемателите и купувачите на жилища. „Би било наивно да се преструваме, че този приток не се отразява на жилищата. Но има толкова много други фактори“, каза Милър, включително липсата на ново строителство в разрастващи се градове. Той обаче призна, че трудните разговори за имиграцията и жилищата са проникнали в срещите на фракцията на либералите. Тези срещи „могат да бъдат доста разгорещени“.