Изтласкани от жилищния пазар, млади избиратели на Запад прегръщат популизма

От Калифорния до Краков младите гласоподаватели, които губят вяра в демокрацията, бяха стимулирани отчасти от изненадваща причина: високите наеми и растящите цени на имотите, пише Politico.

Недостигът на жилища на достъпни цени предизвика протести в европейски градове, от Лондон до Лисабон, и по двата бряга на Съединените щати, където цените на жилищата скочиха с 54 процента от 2019 г. насам. Наскоро в Калифорния стотици хора, предимно наематели, излязоха на шествие в столицата на щата (Сакраменто – бел. прев.), за да осъдят недостига на наеми на разумни цени. В Сан Франсиско, който беше толкова бавен с одобряването на нови жилища, че щатски закон го принуждава да заобикаля някои градски разпоредби, въпросът подхрани ожесточен дебат в надпреварата за кмет тази година.

И в Северна Америка, и в Европа недостигът тласка гласоподавателите, особено по-младите, към популистки лидери, които обещават да се справят с проблема, като се насочат към проблем, който вече е ключов за техните платформи - макар и не непременно основният двигател на проблема - увеличената имиграция.

„Ако не можете да си позволите жилище, искате да обвините някого за това, а политиците на власт стават лесна мишена – както и мигрантите“, коментира Майкъл Шанк от Алианса на въглеродно-неутралните градове. „Това е прост реторичен трик, но политически мощен и добре дошъл за публика, която е разбираемо разстроена, че не може да намери достъпен дом.“

Връзката между жилищата и популизма възниква до голяма степен поради тревогата, която може да нарасне сред тези, които са изтласкани от пазара, сочи изследване на Дейвид Адлър и Бен Ансел. Въпреки че „някои собственици на жилища са спечелили значително“ от нарастващите цени на жилищата, пишат те, „динамиката на жилищния пазар е създала карта на печелившите и губещите“. Поколениятa Y (родените в периода 1981-1996 г.) и Z (1997-2012 г.) са до голяма степен сред губещите.

И за много от тях някои центристки политици се притесняват, че жилищната криза не само помага за подхранването на възхода на популизма, но също така рискува да опетни самата идея за демокрация. „Ако хората смятат, че пазарите са манипулирани и демокрацията не ги третира справедливо, тогава получавате – и това е тревожното за мен – все по-голям брой млади хора, казващи: Не вярвам в демокрацията. Не вярвам на пазарите“, предупреди през февруари британският жилищен министър Майкъл Гоув.

Всъщност проучванията на общественото мнение през последните няколко години последователно показват, че поколенията Y и Z са много по-разочаровани от демокрацията, отколкото поколението X (1965-1980) или т. нар. бейби бумъри (следвоенното поколение) на същия етап от живота си.

В някои западни страни недостигът на достъпни жилища подхранва гнева спрямо високите нива на миграция. И популистките политици побързаха да се възползват от това, включително Доналд Тръмп, който казва, че иска „да спре порочната инвазия на нелегални чужденци, която повишава разходите за жилище“.

Във Великобритания, където миграцията като цяло нараства от 90-те години на миналия век и достигна рекордни нива през 2022 г., спадайки незначително миналата година, популистът и лидер на партията Reform UK Найджъл Фараж умишлено свърза двата проблема. „Имиграцията е истинската причина за жилищната криза“, каза той в края на юни, твърдейки, че страната ще трябва „да строи нова къща на всеки две минути“, за да поеме наплива от хора.

А в Нидерландия популистът Херт Вилдерс спечели миналогодишните избори с кампания, включваща обещания за справяне с острия недостиг на достъпни жилища в страната. Тъй като страната е изправена пред недостиг на около 390 хил. жилища, имотите на достъпни цени са основната грижа на хората на възраст от 18 до 34 години в навечерието на изборите в страната през ноември, според проучване на Ipsos.

Партията на свободата на Вилдерс твърди, че изоставането на Нидерландия при жилищното строителство „просто не може да насмогне на политиката на отворени граници и огромния растеж на населението“ и че нидерландците „трябва да прекарват все повече време в списъка на чакащите [за социални жилища], и са силно дискриминирани“.

„Стигнахме до критичната точка в ситуация, която къкри от години“, отбелязва Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, която представлява обществени, кооперативни и социални доставчици на жилища. „Дълго време политиците можеха да пренебрегват проблема, защото той засягаше групите с ниски доходи, които гласуват с по-малка реакция, но сега засяга хората, които обръщат внимание: потомството на средната класа и дори самата средна класа“, каза тя през юни, преди изборите за Европейски парламент, които отбелязаха скок в подкрепата за десните популисти.

Но свеждането на жилищната криза само до проблем, причинен от миграцията, прави лоша услуга на разбирането на пълната сложност на причините. В крайна сметка всичко се свежда до това, че богатият свят просто не строи достатъчно жилища. Но има набор от фактори, допринасящи за това, като те се различават в зависимост от страната, според Едуардс и други, работещи в жилищната сфера. Да, миграцията изостри проблема; но също така има вълна от покупки от заможни чужденци, които искат втори или ваканционен дом в някои европейски градове и желани полуселски и крайбрежни райони.

Във Великобритания голяма част от проблема е свързан със сложните закони за планиране, ограничаващи строителите на къщи и така наречените правила за зелен пояс, защитаващи земята от застрояване. В Нидерландия правилата на ЕС за борба със замърсяването действат като възпиращ фактор за новото строителство, а данъчните политики наклониха пазара встрани от социалните жилища. А в Чехия, най-недостъпният пазар на недвижими имоти в Европа, реалните заплати просто изостават от цените на жилищата.