Сгреши ли Джером Пауъл като не понижи лихвите?

Джером Пауъл, може би най-могъщият човек в световната икономика, изплаши световните пазари и предизвика рязка разпродажба на акции по целия свят, пише Telegraph.

Индексите на германската, френската и италианската фондова борса отчетоха поне еднопроцентови спадове, а британският FTSE 100 изтри 0,7 на сто от стойността си в началото на петъчната редовна търговия. Преди това борсата в Токио затвори при спад на Nikkei, който беше определен като „исторически лош“.

Това предполага, че някакъв вид борсов балон е напът да се спука. Подкрепени от жизнерадостните потребители в САЩ, големите разходи на Вашингтон и мечтата за бъдеще, задвижвано от изкуствен интелект (ИИ), фондовите борси отчетоха рекордно добро представяне от началото на годината.

Инвеститорите изглеждаха уверени, че Пауъл, гуверньорът на Федералния резерв, може да създаде този неуловим икономически феномен: мекото приземяване.

Това е пазарен жаргон за способността за справяне с кризата с разходите за живот безболезнено, повишаване на лихвените проценти, за да се потуши инфлацията, без да хвърля икономиката в рецесия.

Но почти за една нощ тази увереност се изпари.

Цената на американските акции също се срина в четвъртък вечерта, водени от технологичните книжа, и това продължи в петък в Европа.

Тази поредица от лоши икономически данни съвпада с решението на Пауъл да задържи лихвените проценти отново на ниво от  5,5% на заседанието на Фед.

„Не очаквах акциите да поевтинеят толкова много. Това вероятно е така, защото има опасения, че икономиката на САЩ ще се срине“, коментира Кийоши Ишигане, анализатор в Mitsubishi UFJ Asset Management.

Криза при работните места

Пазарният смут беше предизвикан от две категории икономически данни, концентрирани около работните места.

Първата точка беше почти едногодишният връх в броя на американците, подали за първи път молби за обезщетение при безработица.

Броят на първоначалните молби за безработица се увеличи с 14 000 до 249 000 през последната седмица на юли. Това е най-високото ниво от миналия август и малко над очакванията на анализаторите.

Оливър Алън от Pantheon Macroeconomics казва, че това може да е началото на тревожна тенденция.

Втората жизненоважно точка е свързана с внимателно наблюдавано проучване на производителите, което показва, че активността се е свила за четвърти пореден месец през юли.

Шокът беше съсредоточен около барометъра на работните места, който предполага, че настоящата среда е най-лошата от средата на пандемията. Производственият индекс ISM падна до 43,4 пункта през юли от 49,3 пункта през юни. Всичко под 50 предполага свиване.

„Спадът в индекса на заетостта ще засили опасенията, че Фед закъснява с началото на своето разхлабване на паричната политика“, коментира Томас Райън от Capital Economics.

Пауъл сгреши

Мат Бризман от Hargreaves Lansdown казва, че Пауъл може да е закъсняла с намаляването на лихвите, като устойчиво високите разходи по заемите внезапно започват да тежат на икономиката.

„Сега има опасения, че сценарият за меко кацане, предвиден за по-голямата част от годината, може да се окаже несбъдната мечта за Федералния резерв, който може да е пропуснал шанса да предотврати икономическо забавяне, като не предприема действия спрямо лихвите“, изтъква Бризман.

Това е препратка към загубата на доверие във Фед. Известно време инвеститорите се радваха на добрите новини, повишавайки цените на акциите, и щяха да се радват и на лошите новини, защото те повишават шанса за намаляване на лихвения процент от Фед, което също повишава цените на акциите.

Но това отношение се промени.

Джим Рийд от Deutsche Bank отбелязва, че сега финансовите пазари очакват Фед да намали лихвите с 1,75% през следващата година, „темпът, който сме виждали само в рецесия през последните цикли“.

Всичко това подсказва, че финансистите смятат, че Пауъл е направил сериозна грешка, като е отказал да понижи лихвите в края на юли.

С обичайното си спокойно поведение шефът на Фед уверено изложи аргументите, че регулаторът ще започне да намалява лихвите през следващите месеци.

„Тъй като пазарът на труда се охлади и инфлацията се забавя, рисковете за постигане на нашите цели за заетостта и инфлацията продължават да се движат към по-добър баланс“, изтъкна Пауъл. „Икономиката се доближава до точката, в която би било подходящо да намалим основния лихвен процент“.

И все пак тази точка може да наближава доста по-бързо, отколкото той очакваше.

Рийд от Deutsche казва, че „несъмнено има забавяне“ на пазара на труда от миналата година, като средната стойност за трите месеца сега е 177 000 броя, което е най-ниското ниво от януари 2021 г. Безработицата се очаква да остане на 4,1 процента. Всички големи негативни изненади могат да предизвикат нови разпродажби на фондовите борси.

В същото време технологичните титани се колебаят.

Корпоративните данни в четвъртък показаха, че продажбите на iPhone са спаднали до най-ниското си ниво от три години, удряйки акциите на Apple. Amazon беше засегнат от инвеститорите, след като прогнозира забавяне на растежа при продажбите. А производителят на чипове Intel обяви планове за намаляване на разходите, след като отчете тримесечна загуба.

Политическият фон също тревожи пазарите, изтъква Джонас Галтерман от Capital Economics.

Неясният възглед на Доналд Тръмп и други републиканци за социалните медии „може да се превърне в основен насрещен вятър за големите технологични акции“, изтъква той, докато съперничеството на Америка с Китай и уязвимостта на веригата на доставки на чипове в Тайван е друга опасност за пазарите.

„Този ​​риск би могъл да се материализира при президентството на Тръмп или Харис, но може би е малко по-вероятен при първия, като се има предвид неговата по-борбена позиция по отношение на търговската политика и двусмислието около поддържането на военните ангажименти на САЩ в Азия“, коментира Галтерман.