Разнопосочните юлски ходове на големите централни банки

Краят на юли беше интересен за състоянието на паричната политика. Бордовете на три от големите световни централни банки – Федералния резерв, Английската централна банка и Японската централна банка – заседаваха на 31 юли и взеха решения за нивата на краткосрочните лихви. Същото направи и управителният съвет на Европейската централна банка, но малко по-рано – на 18 юли. В последните няколко години, политиките на тези централни банки следват относително сходна траектория – ниски лихви в периода преди пандемията, а след това парично затягане в отговор на ценовите скокове, резултат от възстановяването от пандемията, високите фискални стимули и нарушените вериги на доставки, пише в анализ на Института за пазарна икономика. 

Този цикъл не беше синхронизиран между отделните икономики, като Япония е най-голямото изключение – нейната икономика от години е белязана от нисък растеж и много ниска и понякога –  дори отрицателна инфлация, в отговор на които Японската централна банка тенденциозно води доста отпусната парична политика. Там нивата на инфлация също нарастват след пандемията, но далеч не толкова, колкото на други места по света. С оглед на това ЯЦБ задържа лихвените проценти отрицателни до март тази година, започвайки процес на затягане много по-късно от другите големи централни банки.

От началото настоящата фаза на парично затягане централните банки имат нелеката задача да осигурят т. нар. „меко кацане“ – да покачат лихвите достатъчно, за да върнат инфлацията на целевото равнище от около 2%, като същевременно не предизвикат рецесия. Към момента изпълнението на тази задача е сравнително успешно – от началото покачването на лихвите в САЩ, еврозоната, Великобритания и Япония не е настъпила икономическа криза, макар и да се наблюдаваха кратки епизоди на леко свиване в БВП. Американската икономика бележи завиден растеж въпреки рекордно високите нива на лихвите за последните двадесет години. Далеч обаче не е гарантирано, че доброто представяне ще се запази при продължителен период на рестриктивна политика. Предвид големия прогрес в овладяването на инфлацията, идеята за постепенно понижаване на лихвите, което да даде известен тласък на растежа, изглежда примамлива. От друга страна, целта от двупроцентов ръст на цените не е достигната. Така пред централните банки стои изборът дали да запазят рестриктивни паричните условия, или да ги отпуснат отново.

 Интересното е, че през юли 2024 г. техните решения са разнопосочни.

Например, Английската централна банка (АЦБ) реши да понижи лихвения си процент по заеми към други банки от 5,25% на 5% – първото понижаване от 2020 г. насам. Интересното е, че решението е взето на косъм – пет от деветте членове на комитета по парична политика на банката са гласували за смъкване на лихвения процент, докато останалите четири са застанали зад задържането му на досегашното ниво. Определено данните, които са били основа за дискусията и взимане на решение от комитета, не са еднозначни. От една страна, годишната инфлация в Обединеното кралство достига целевите 2% още през април, а прогнозните нива за след две и три години са съответно 1,7% и 1,5%. Освен това сравнително скъпият паунд, забавянето в ръста на заплатите, както и мнението на комитета, че БВП е на нива под оптималното, подкрепят извода, че паричната политика би могла да се разхлаби. От друга страна обаче, прогнозите за инфлацията до края на годината показват леко ускоряване до 2,75% вследствие на стабилизиране на енергийните цени. Нещо повече, макар и БВП да е под оптималното ниво, ръстът му в последните тримесечия е по-силен от очакваното и съществува реална възможност за по-ускорен растеж, който съответно да даде лек допълнителен ценови тласък. Претегляйки различните рискове, комитетът все пак преценява да понижи леко лихвения процент, като това само по себе си не е рязък завой – лихвено равнище от 5% също е сравнително високо. 

Европейската централна банка понижи своята лихва по депозитите с 25 базисни пункта още през юни, започвайки постепенен цикъл на отпускане преди другите големи централни банки. На последната си среща обаче тя задържа лихвеното равнище на 3,75%. Предходното решение беше продиктувано от слабия растеж в еврозоната и вече постигнатия напредък в забавянето на темпа на инфлацията, с уговорката, че паричната политика на ЕЦБ остава сравнително рестриктивна дори след лекото понижение. Оттогава ситуацията не се е променила особено – инфлацията за май, юни и юли е съответно 2,6%, 2,5% и 2,6% на годишна база, а растежът на БВП за второто тримесечие е 0,3%, като през първото. Пазарът на труда също изглежда стабилен – безработицата се задържа на рекордно ниското за еврозоната ниво от 6,4%, а броят на заетите нараства с 0,3% през първото тримесечие на 2024 г. С оглед на данните, логично е ЕЦБ да изчака да види допълнително развитие в ключовите индикатори, преди да промени отново лихвите. Към момента основният риск според управителния съвет е допълнително забавяне на икономическия растеж поради слабо търсене в световен мащаб, породен от геополитическата обстановка и рестриктивната политика на повечето централни банки в света. По отношение на инфлацията, основното притеснение е дали ръстът във възнагражденията ще бъде поет от свиване на печалбите на предприятията, или ще се пренесе в по-високи цени за крайния потребител.

Федералният резерв също задържа лихвите в САЩ на досегашното им ниво (между 5,25% и 5,5%) с разликата, че те не са били понижавани в скорошни заседания. Макар вече да се чуват все повече гласове, че е време за понижение, на пръв поглед не изглежда това да е непременно вярно. Годишният ръст на БВП за първото и второто тримесечие е съответно 1,4% и 2,8%, което е далеч по-високо от нивата за еврозоната. Пазарът на труда също се представя добре – безработицата е 4,1% (леко по-висока от предходни месеци), а добавените работни места средно на месец през второто тримесечие на 2024 г. са 177 000 (по-ниско от предходното тримесечие, но все пак на задоволително равнище). Същевременно инфлацията се задържа на 2,6%, като дългосрочните прогнози са за стабилизиране до двупроцентовата цел. Като цяло в икономиката на САЩ се наблюдава леко охлаждане, което подкрепя намаляването на лихвите, но от друга страна, ценовият ръст трябва да бъде допълнително забавен, а и икономическият засега остава силен, като това са аргументи за запазване на сегашните лихви. Все пак очакванията са, че Федералният резерв ще понижи лихвите през септември, като отново това не би било голям завой, предвид че сегашното равнище е доста рестриктивно.

И докато големите западни централни банки вече планират отпускането на паричната си политика, в Япония нещата сякаш се движат с голямо закъснение – Японската централна банка повиши лихвения си процент на ниво от „около 0,25%“ спрямо предходното равнище от „около 0,1%“. До март тази година лихвеното равнище беше -0,1% в продължение на години. Естествено, подобни стъпки изглеждат миниатюрни на фона на тези на западните централни банки, които обикновено променят лихвите си с по 25 базисни пункта. Решението е продиктувано от позитивни развития в японската икономика, които го позволяват – лек ръст инвестициите и фирмените печалби, устойчиво потребление, сравнително висок ръст във възнагражденията. С оглед и на повишените очаквания за бъдещите нива на инфлацията на домакинствата и фирмите, както и ръстът във вносните цени, японската централна банка преценява (с гласуване в борда разделено 7 на 2) да затегне леко паричната си политика предвид наличния инфлационен риск – който също сам по себе си е сравнително лек. Нещо повече, в решението изрично се споменава, че очаква реалните лихви в страната да останат отрицателни и занапред, което би трябвало да е достатъчно благоприятно за икономиката. Към момента изглежда сякаш Япония се намира там, където бяха големите западни икономики около първата половина на 2023 г. Докъде обаче ще стигне тяхното парично затягане и колко ще продължи е трудно да се каже, особено предвид нетипичната историческа динамика на японските индикатори.

Индивидуалните ходове на централните банки винаги са интересни в периоди като настоящия, когато правилните решения далеч не са очевидни. Същевременно съществува усещането, че всяко решение да се променят или да не се променят лихвените проценти е от огромно значение само по себе си. Под новините за срещи на бордовете на централни банки често е пълно с пламенни коментари, оценяващи конкретния ход като правилен или неправилен, твърде мек или твърде остър, закъснял или подранил. Истината е, че средносрочната динамика на лихвените проценти е далеч по-важна за успеха на паричната политика и съответно е нужна дистанцията на времето, за да се оценят решенията на централните банки. А съвсем отделна тема, и често неглижирана заради фокуса върху лихвите, са решенията относно количествените улеснения или затягане.