„Следващата глобална икономическа криза може да произлече от облигационните пазари“, предупреждава той.
Син на банков служител, специализиран по темите на неплатежоспособността, Фелд започва да оценява дълговата спирачка в началото на хилядолетието, когато става професор в Университета на Санкт Гален. Швейцария въведе ограничения на дълга много преди Германия и идеята за поставяне на ограничения на държавните разходи му допада.
След като се връща у дома, Фелд се присъединява към авангарда на германските икономисти, лобиращи за спирачката на дълга, и става отявлен привърженик на ордолиберализма – базирано във Фрайбург разклонение на неолиберализма, което се опитва да държи капризите на политиката под контрол и да балансира капиталистическите със социалните цели.
Фелд не е формален член на Свободните демократи, но отпечатъците му са навсякъде в политиката на партията. Той „редовно е в контакт“ с Линднер и има уникална консултантска роля в най-влиятелното министерство в Германия. Финансовият министър призова пазарната философия на Фелд да се противопостави на милиарди събсидии за затруднени компании, да подкрепи ветото върху предложението на ЕС за постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене, да отслаби закона за веригата на доставките в ЕС и да намали обезщетенията за безработица.
Доклад на министерството по-рано тази година също използва едно от проучванията на Фелд, за да каже, че лимитът на разходите на Германия не е оказал влияние върху инвестиционната активност на страната.
„Ларс Фелд е точният човек на правилното място“, коментира икономистът Ханс-Вернер Зин, който привлече международното внимание в началото на 2010 г., като настояваше агресивно за мерки за строги икономии срещу Гърция.
В рамките на Министерството на финансите, коментира анонимен източник, запознат с вътрешната му работа и икономическата сцена в Германия, влиянието на Фелд не може да бъде надценено. Той е повече политик, отколкото икономист - опортюнистичен и понякога безмилостен, добавя източникът
След като чу това, Фелд се размърда на стола си, опитвайки се да сдържи гнева си. „Хората казват такива неща, за да ме дискредитират“, отговаря той, отхвърляйки критиките.
Въпреки че мнозинството от германците иска да остави дълговата спирачка такава, каквато е, според проучване на обществено радио, това може да не е достатъчно, за да запази партията на Линднер на власт. По-голямата част от политическата върхушка и икономистите на Германия са съгласни, че за да може правителството – или всяко бъдещо такова – да направи Германия по-конкурентоспособна, политиката трябва да бъде реформирана.
Това едва ли ще се случи при настоящата коалиция и не е ясно дали свободните демократи ще бъдат част от следващата. Тъй като партията се бори да остане над прага от 5%, необходим за влизане в парламента, сега тя разчита на способността си да каже на избирателите, че е останала вярна на основните си принципи и е устояла на натиска да харчи парите на данъкоплатците. Остава да видим дали това е стратегия за спечелване на гласове.
А как би се почувствал Фелд, ако вече не може просто да се обади в Министерството на финансите? Да се върнеш да бъдеш учен, след като си бил един от най-влиятелните икономисти в германската политика? Просто е, отговаря Фелд. Той не е обвързан с партии. „Ако някой ме помоли, ще служа на страната си“, казва той с усмивка.