Икономистите разчитат прекалено много на практически правила

В развиващия се свят някои жени все още изминават километри пеша всеки ден, за да донесат прясна вода за семействата си. Следователно изграждането на кладенци, за да се намали рискът от заболявания, свързани с лоша вода, и да се спести време на жените, е популярен проект сред агенциите за развитие. И все пак тези на пръв поглед полезни инициативи понякога могат да се провалят, пише икономическият колумнист на Financial Times Тедж Парикх.

По време на войната в Афганистан американските морски пехотинци установиха, че един новопостроен селски кладенец е бил разрушен, но не от бунтовниците, а от жените, за които е построен. Причината е всъщност много проста - ежедневната разходка за вода е била единственият шанс на жените да избягат от домашния живот. Тяхното действие осветлява една проста, но често забравяна гледна точка относно правенето на политики: това, което е вярно на едно място, не е непременно вярно навсякъде, припомня още Парикх.

Ceteris paribus (при равни други условия) е популярен принцип в изучаването на социалните науки. Чрез оценка на частичното въздействие на една променлива върху друга, практиците могат да разработят причинно-следствени теории. Понякога обаче това може да насърчи тясното мислене.

Привлекателността на каузалните модели се крие в тяхната простота. Практическите правила често са предпочитани пред заплетените обяснения. Акцентът е поставен върху теории, които противопоставят школите на мисълта, например кейнсианството срещу монетаризма, се казва още в анализа на FT.

Но реалният свят е сложна система, пълна с вериги за обратна връзка, обратна каузалност и повратни точки. Ceteris paribus е основен инструмент за контролирани проучвания, но в еволюираща икономическа, технологична или социална среда следването на принципа mutatis mutandis (промяна на това, което трябва да се промени) е от съществено значение.

Причините за това са редица. Първо, надеждни теории често се разпадат. Вземете фокуса на централните банкери върху кривата на Филипс (теоретичната отрицателна връзка между инфлацията и безработицата), препоръчва Тедж Парикх и допълва, че в Европа безработицата е ниска въпреки спадащата инфлация. "Други фактори би трябвало да играят роля. Едно от обясненията е, че с отслабването на шоковете във веригата на доставки ценовият натиск спадна, но компаниите, загрижени за наличността на работници след пандемията, решиха да трупат персонал", категоричен е анализаторът.

Второ, теориите могат да доведат до нежелани последствия. Един пример е опитът на САЩ да се отделят икономически от Китай. Издигането на бариери пред вноса би трябвало да намали директния поток на стоки от Китай към Америка - и това се случи. Но едно проучване сочи, че САЩ все още може да са зависими от Китай, защото веригите за доставки просто са били пренасочени през други страни.

Трето, причинно-следствените връзки може да следват теорията, но не по начина, по който се очаква. Банковите паники често се предизвикват от негативни новини, но преди колапса на Silicon Valley Bank малцина социални учени отчитаха как социалните медии могат да ускорят този процес. Разпространението на информация в социалната мрежа X, съчетано с лекотата на цифровото банкиране, допринесе за по-бързо от очакваното изтичане на депозити.

Има друг пример за това е Турция, коментира Тедж Парикх. В края на 2021 г. централната банка беше притисната от президента да намали лихвените проценти въпреки високата инфлация. Ръстът на цените се ускори, както се очакваше. Но в началото на 2023 г. той спадна. Някои икономисти бяха изненадани, че инфлацията не продължи да се вдига. Едно от обясненията е, че въпреки ниските официални лихвени проценти, частните кредитори  поддържат собствените си лихви високи в очакване на неконтролируема инфлация. Това е спомогнало за поддържане на кредитната дисциплина и укротяване на цените.

Някои наблюдатели възприемат цинично мнение, че такава сложност означава, че управленците не могат да контролират или моделират нищо и трябва да се съсредоточат върху прости интервенции, които не вредят. От друга страна, това е, което строителите на кладенци в Афганистан си мислеха, че правят. Дори простите интервенции могат да имат неочаквани последици, допълва авторът.

Има установени рамки на публичната политика - от регулации до данъчно облагане и разходи, които влияят на нормите и стимулите по широко предсказуем начин. Управленците просто трябва да помнят, че всички решения трябва да се разглеждат като част от система.

Това означава насърчаване на политически експерименти в малък мащаб, прилагане на мултидисциплинарна експертиза и използване на подробни данни в реално време. Мая Гьопел, политически икономист, се надява, че технологиите може да помогнат. „Дигиталната революция – сензори, изображения, цифрови близнаци, обработка на данни, разпознаване на модели и автоматизирани процеси – може да изиграе решаваща роля в свързването на предположенията за икономическите агенти и най-добрите варианти на политики с развития в реалния свят“, посочва тя.

През последните няколко века икономиката и социалните науки ни помогнаха да опростим света до правила, взаимоотношения и тенденции. Но тяхната полезност през следващите десетилетия ще се определя от това колко добре те могат да уловят сложността, завършва Парикх.