За инвеститорите на развиващите се пазари има значителна промяна в сигналите от Турция. Набор от реформи постави държавата сред страните с активи в местна валута, които стават за инвестиране, пише за Financial Times Густаво Медейрос, глобален ръководител анализи в Ashmore Group.
Години наред неортодоксалните политики, които съчетаваха ниски лихвени проценти и водена от държавата кредитна експанзия, доведоха до висока инфлация и много уязвима лира. Вследствие на това турските местни активи се превърнаха в структурно подценена позиция за инвеститорите на развиващите се пазари.
Но след преизбирането на президента Реджеп Тайип Ердоган през 2023 г. тази радикална политическа позиция се обърна. Привличането на технократи да управляват централната банка и Мехмет Шимшек като министър на финансите донесе така необходимото връщане към монетарната и фискална ортодоксалност.
Лирата се обезцени с 38 процента между март и юли 2023 г. След това, за да стабилизира валутата и да овладее високата инфлация, която достигна 75 процента през май 2023 г., централната банка повиши лихвените проценти от 8,5% на 50% за девет месеца, коригирайки макроикономическите политики в посока допълнително затягане на условията за кредитиране.
Последва рязко забавяне на инфлацията. Този юни месечната инфлация спадна до 1,6 на сто (21,6 на сто на годишна база). Стабилизирането на инфлацията на тези нива би довело реалния лихвен процент в Турция до около 20 процента.
По-стабилните цени са от решаващо значение за стабилизирането на лирата, като насърчават по-нататъшната дедоларизация сред местните жители и притока от чуждестранни инвеститори.
Всъщност обезценяването на валутата и високите лихвени проценти вече снижиха дефицита по текущата сметка от 5,5% от БВП през първото тримесечие на 2023 г. до 2,8% през същия период на тази година, като приходите от туризъм ще осигурят допълнителен спад на дефицита през лятото.
Наред със затягането на паричната политика на централната банка финансовият министър натиска за фискална консолидация. През 2023 г. цените на комуналните услуги и данъците върху потреблението бяха повишени с тази цел, което заедно с обезценяването на лирата изостри проблема с инфлацията в краткосрочен план.
Новите данъчни мерки обаче са насочени към преките данъци, което обикновено е дезинфлационно. Намаляването на дефицита ще включва и някои строги мерки, като замразяване на заплатите на държавните служители през следващите години.
След много фалстарти в миналото въпросът дали Ердоган ще изостави ортодоксалните политики остава. Този път обаче реформите изглеждат стъпили на солидна основа. Според нас Ердоган разбира, че стабилността на лирата сега е свързана с неговата популярност.
Въпреки предишната си неортодоксална позиция президентът не е сляп за положителното въздействие на ортодоксалността върху БВП.
По време на първото десетилетие на Ердоган на власт (до 2012 г.) разумната парична и фискална политика донесе голям скок на чуждестранните инвестиции. През периода икономиката се разшири с 64 процента в реално изражение, което доведе до увеличение на БВП на глава от населението с 43 процента.
Тази история може да подскаже пътя напред. Силният растеж през 2002-12 г. се случи след структурни промени в турската икономика, настъпили след реформите, водени от МВФ през 1999 г. Реформите първоначално бяха успешни, позволявайки добра възможност за търговия.
Но отливът на капитал от развиващите се пазари по време на дотком балона, в съчетание с местната политическа нестабилност, понижи увереността, че реформите ще бъдат приложени напълно.
Истинската повратна точка настъпи в края на 2001 г., след като разширяването на програмата на МВФ за Турция усили доверието на инвеститорите. Това съвпадна с дефлацията на дотком балона, пренасочвайки капитала от САЩ към развиващите се пазари, включително Турция.
Важно е, че макроикономическите проблеми на Турция не са толкова остри, колкото през 1999 г. Тогава бюджетният дефицит на страната достигна 12 процента от БВП, а обезценяването на валутата беше съчетано с голям краткосрочен дълг в долари. Днес мерките на Шимшек имат за цел да консолидират дефицита от вече по-управляемо ниво, а и по-голямата част от държавния дълг е в лири.
Благоприятният път включва това Ердоган да убеди чуждестранните инвеститори, че Турция отново е привлекателна инвестиционна възможност. Предприемането на стъпки за нормализиране на отношенията с ЕС, налагането на върховенството на закона и укрепването на институциите биха помогнали.
Турция засили връзката си с инвеститори от Персийския залив, които увеличиха депозитите си в централната ѝ банка и предоставиха други източници на подкрепа.
Засега е рано да се каже дали реформите ще доведат до дългосрочен структурен растеж. Но знаците са положителни и за инвеститори на развиващите се пазари като Ashmore е добре да се върнат, завършва Медейрос.