Отлага ли се възстановяването на еврозоната?

Политическите събития заеха централно място в Европа, след като крайнодясната партия „Национален сбор“ си осигури първото място с една трета от гласовете в първия тур на предсрочните парламентарни избори във Франция. Поради това по-малко внимание се отделя на фундаменталните данни за континента.

След поредица от положителни изненади икономическите съобщения за еврозоната разочароваха през последните две седмици на юни. В резултат на това индексът Citi за икономическа изненада на блока стана отрицателен за първи път от края на януари. Това повдига въпроса дали възстановяването на Европа не се отменя, пише Investing.com?

Според Gavekal Research отговорът е „най-вероятно не“, макар че търсенето остава слабо.

Проучванията на Европейската комисия показват, че делът на предприятията от еврозоната, които посачват търсенето като ограничение за дейността, се повишава до 34,2% през второто тримесечие на 2024 г. спрямо 33% през четвъртото тримесечие на 2023 г. и над дългосрочната средна стойност от 31,7%.

„Ако тази пропорция не спадне, възстановяването трудно ще набере сили“, казват анализатори от Gavekal Research.

Анализаторите отбелязват, че има положителни признаци за засилване на вътрешното търсене през втората половина на годината и след това. През първото тримесечие на 2024 г. номиналните заплати са нараснали с 4,8% на годишна база. При хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) от 2,4% това води до значително увеличение от 2,4 процентни пункта на реалните заплати.

След три последователни тримесечия на покачване на реалните заплати потребителите в еврозоната вече са си възвърнали половината от реалните загуби на доходи, които преживяха заради инфлационния скок от 2022-2023 г.

„Затегнатият пазар на труда означава, че прехвърлянето на миналата инфлация към исканията за заплати трябва да поддържа номиналния ръст на заплатите доста над диапазона на инфлацията от 2% до 3%, дори ако нарастването на заплатите сега е умерено“, пишат анализаторите. „Тази динамика трябва да помогне за увеличаване на потребителските разходи“, допълват експертите.

Докладът също така изтъква, че липсващата част от пъзела на възстановяването е убедителният подем в цикъла на банковото кредитиране. Публикуваните на 27 юни парични данни показват възходяща тенденция в банковото кредитиране.

Към май шестмесечната подвижна средна стойност на новите банкови заеми за домакинствата е 2,5 млрд. евро, докато заемите за нефинансови корпорации са 2,2 млрд. евро. Цикълът на Европейската централна банка (ЕЦБ) за намаляване на лихвените проценти би могъл допълнително да засили този зараждащ се подем, като направи банковите кредити по-достъпни.

Въпреки че ЕЦБ вероятно ще бъде предпазлива по отношение на облекчаването на паричната политика, подемът в банковото кредитиране ще бъде постепенен, подчертават анализаторите. Въпреки че тенденцията изглежда положителна, обемите на банковото кредитиране едва ли ще се върнат скоро до нивата, наблюдавани през 2021-2022 г.

Като се има предвид зависимостта на еврозоната от банковото кредитиране пред капиталовите пазари, желанието на банките да отпускат заеми ще повлияе значително на вътрешното търсене.

Въпреки липсата на предстоящ кредитен бум, по-ниските лихвени проценти трябва да стимулират вътрешното търсене по два канала. Първо, чрез намаляване на тежестта за обслужване на дълга на частния сектор, особено в Южна Европа, където кредитополучателите са по-чувствителни към промените в лихвените проценти поради излагането им на заеми с променлив лихвен процент.

Второ, по-ниските лихвени проценти намаляват възвръщаемостта на спестовните сметки, като намаляват алтернативните разходи за потребление и спомагат за намаляване на процента на спестявания на домакинствата.

ЕС, след като спря своята фискална рамка от 2020 до 2023 г., въвежда отново фискалните правила тази година. На 19 юни Европейската комисия заплаши да започне процедури за прекомерен дефицит срещу Франция, Италия, Белгия, Малта и Словакия, които заедно представляват 39% от БВП на еврозоната.

Въпреки че може да се наложи тези страни да консолидират публичните си финанси, новата фискална рамка е по-малко строга в сравнение с преди и остава неизпитана в по-меката си форма. Изпълнението ще зависи от новата Европейска комисия, която ще встъпи в длъжност през ноември.

„Накратко, вътрешното търсене в еврозоната няма да се върне с рев, но има условия за солидно подобрение до края на тази година“, заключават анализаторите.