Рискът от нов пожар в еврозоната се увеличава

Един от начините да гледаме на еврозоната е като на гора, в която се трупат изсъхнали трупи. Местните не правят кой знае какво да разчистят, а някои се скитат наоколо с открит пламък в ръце. Те знаят, че е глупаво и опасно да палят кибритени клечки при тези условия, но пък очакват пожарната кола да дойде на помощ.

С други думи, рисковете от нова криза в зоната на единната валута, подобно на срива, който претърпя преди повече от десетилетие, нарастват. Условията обаче вероятно все още не са узрели, за да я задействат, пише Ройтерс.

Основните страхове са свързани с Франция: крайнодясната партия на Марин льо Пен „Национален сбор“ доминира на първия тур на предсрочните парламентарни избори. Това означава, че страната може да навлезе в период на изключителна политическа нестабилност и фискална разточителност, а това – на свой ред, да доведе до рязко покачване на доходността по френските държавни облигации.

Други силно задлъжнели членове на еврозоната, особено Италия, могат да пострадат сериозно, ако се стигне до разпространение на френския ефект. Тогава и единната валута ще бъде засегната.

Франция и Италия са много по-големи икономики от Гърция и другите членки на еврозоната, които бяха в центъра на последната криза, т.е. нова криза би била значително по-опасна за единната валута.

Този сценарий не изглежда да е неизбежен обаче. Жордан Бардела, лидерът на „Национален сбор“ и крайнодесен кандидат за министър-председател, смекчи фискалните обещания на своята партия. Политическата сила все пак се цели в победа и на президентските избори през 2027 г. и би било глупаво от нейна страна сама да си подкопае доверието, като провокира финансова криза преди това.

Инвеститорите не са много обезпокоени. Откакто президентът Еманюел Макрон свика предсрочните парламентарни избори, разликата между доходността по френските и германските 10-годишни държавни облигации се увеличи от 49 базисни точки до 85 базисни точки.

Заразата за Италия е ограничена: спредът на доходността по нейните облигации спрямо германските облигации се повиши до 162 базисни пункта от 133 базисни пункта. По време на управлението на Силвио Берлускони, в разгара на дълговата криза, спредът достигаше 560 базисни пункта.

Въпреки това средносрочните перспективи пред единната валута са тревожни. Високата задлъжнялост на страните членки на еврозоната, належащите нужди от разходи и отслабеният растеж във време на нарастващ национализъм и геополитически конфликт натрупват проблеми.

Еврозоната има начини да се предпази от финансова криза. Ако спредовете на доходността по облигациите на дадена държава спрямо еталонните германски облигации се разшири рязко, Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се намеси и да изкупи нейния дълг. Нейните инструменти за защита са предназначени да противодействат на „неоправдана, хаотична пазарна динамика“.

Централната банка е много по-склонна да се намеси, отколкото беше в началото на предишната еврокриза. Институцията вероятно би защитила всяка държава с добро поведение, която претърпи рязко увеличение на разходите по дълга. Банката обаче няма да пише празни чекове – тя сама посочва, че ще се притече на помощ, само ако дадена държава следва „стабилни и устойчиви фискални и макроикономически политики“.

Друга разлика с предишната криза е, че лихвените проценти сега са по-високи. Следователно е по-скъпо да се обслужват държавни дългове.

През миналата година дългът на Италия спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) достига 137%, а на Франция – 111%, според Международния валутен фонд. Бюджетните дефицити на двете страни достигат, съответно, 7,2% и 5,5% от БВП, заради което Европейската комисия (ЕК) започна процедура за прекомерен дефицит. Франция и Италия може да се наложи да затегнат фискалната политика, съответно, с 0,5% и 0,6% от БВП, ако получат максимум седем години за корекция, според мозъчния тръст Bruegel.

Политиците няма да искат да намалят публичните разходи или да повишат данъците, тъй като това ще подкопае тяхната популярност и ще намали икономическия растеж. Те обаче могат да се опитат да се договорят с Комисията.

Проблемът е, че според прогнозите дългът на страните от еврозоната ще продължи да расте, като ще достигне 145% от БВП за Италия и 115% за Франция до 2029 г., според Международния валутен фонд. Това означава, че той ще остане висок спрямо икономиките, дори при известно фискално отрезвяване.

Също така ще бъде трудно да се намалят дефицитите. Всички европейски правителства ще трябва да харчат повече пари за отбрана, изменението на климата и застаряването на населението през следващите години. Ако Русия победи Украйна, страните вероятно ще се впуснат в панически разходи за оръжие на фона на бавен растеж.

Задачата ще стане още по-тежка, ако геополитическото противопоставяне между САЩ и Китай се влоши заради произтичащата от тази „студена война“ фрагментация на глобалната търговска система. Ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом и изпълни обещанията си да наложи мита, растежът ще претърпи още един удар.

ЕС би могъл да противодейства на някои от тези сили, ако успее да повиши производителността и инвестициите. Блокът може да укрепи своя единен пазар, който в момента не включва енергия, капиталови пазари и цифрови комуникации. Той може да приеме целенасочена индустриална политика за целия Съюз, финансирана от централен бюджет, за да се увери, че няма да изостане от Китай и САЩ, които подкрепят своите компании със субсидии.

Проблемът е, че тези политики изискват по-голямо единство. Политиците националисти във възход в целия ЕС няма да са склонни да ги приемат. Следователно еврозоната изглежда осъдена на бавен растеж и висок дълг. Това увеличава риска от пожар.