БСК: Устойчивостта на България не е изложена на екстремен риск, но е уязвима в бъдеще

Българското общество не е подготвено да се справи с големи кризи и да излезе от такива по-силно и с по-добри позиции, а макар да не е изложена на екстремни рискове, устойчивостта на страната е уязвима в дългосрочен план. Това отчитат в свой анализ Христина Каспарян и Миряна Недева от Център „Международно икономическо сътрудничество“ към Българската стопанска камара (БСК), разглеждайки позицията на България в различни индекси за устойчивост на държавите и обществото.

България заема 49-о място от 130 държави в индекса FM Global Resilience Index, който измерва устойчивостта на държавите спрямо макро и физически фактори. В класацията България е последна от държавите в ЕС с обща оценка 65,7, но освен това е и на 6 места по-назад от Гърция (43-то място), която е предпоследната страна членка в класацията.

Макар да се представя добре в области като здравеопазване, прекарано време в образователната система и инфлация, интернет потребление, урбанизация и др., страната отчита слаби резултати по отношение на продуктивност, политически риск, контрол на корупцията.

По отношение на продуктивност, изчислена като БВП по покупателна способност на глава от населението, страната заема 55-о място с 22,7 пункта. Страната е на 54-та позиция по риск от дестабилизиране или сваляне на правителството с неконституционни средства, а що се отнася до контрола на корупцията и използването на властта за лично облагодетелстване, включително „завладяване на държавата от елитарни и частни интереси“, България е последна от държавите в ЕС. Страната има 36,8 пункта и заема 70-а позиция.

Източник: БСК

По отношение на устойчивост на българското общество от БСК вземат данни от World Risk Poll Resilience Index 2024 на Lloyd’s Register Foundation, като в този индекс България заема 105-та позиция от 141 държави. В сравнение с 2021-ва година България пропада надолу с цели 28 позиции. На първо място според този индекс е Кувейт, следван от Виетнам, Норвегия, Сингапур, Швеция и Швейцария. Непосредствено след България остават Камерун, Гана, Либерия, Северна Македония и Колумбия. Единствената европейска държава с по-нисък индекс на устойчивост от България, е Северна Македония. Последната позиция е за Афганистан, а предпоследната – за Йемен.

В тази класация устойчивостта се измерва на нива индивид, домакинство, общност и общество, като се изследват ниво на образование, собствена ефективност за справяне с неочаквани събития и промени, лични финансови активи, достъп до комуникации, планиране и подготовка, ниво на взаимопомощ в общността, достъп до инфраструктура, ниво на дискриминация, мрежи за безопасност и защита на населението при бедствия и аварии, степен на доверие в институциите (военни и полиция, съдебна система, правителство, честност на изборните процеси).

Източник: БСК

България оглавява групата държави в класацията, регистрирали най-голям спад в индекса за обща устойчивост. Страната отбелязва спад с 10 пункта спрямо 2020 г., следвана от Еквадор, Хърватска, Мароко, Северна Македония, Лаос, Полша, Египет, Сърбия и Словакия. Въпреки спада в устойчивостта при тези държави, изходните позиции на повечето от тях са по-високи и остават по-напред в общия ранкинг от България.

Данните показват, че най-голямо влошаване има по отношение на устойчивост на ниво индивид, общност и общество.

Това на практика означава, че българското общество не е подготвено да се справи с големи кризи и да излезе от такива по-силно и с по-добри позиции, отчитат от БСК.

„Всъщност индексът отразява станалия популярен израз „всеки сам си преценя“, което се изразява в ниските нива на взаимопомощ и все по-ниското доверие в институциите“, посочват авторите на анализа.

Те цитират и World Risk Report 2023, според който България не е изложена на екстремни рискове, но липсата на способности за адаптация представлява сериозен риск за дългосрочната устойчивост на страната. Макар България да има добра изходна база да се справи с рисковете по отношение на чисто физически фактори като достъп до природни ресурси, чиста вода, храна и енергийни мощности, проблем са човешките ресурси.

Източник: БСК

Анализът говори за все по-силно намаляващата способност на българското общество да бъде устойчиво на несигурност и да капитализира възможностите, произтичащи от промените. Докато динамиката в световен мащаб прави обществата на отделните страни по-сплотени и силни, в българското общество е налице и ясно видима обратната тенденция, става ясно от анализа.

Проучване на БСК от 2020 г. за готовността на българските компании за бъдещето показва, че повечето от тях са наясно с рисковете пред бизнеса си, но изчакват да видят посоката на развитие, за да предприемат стъпки за справяне. Според анализа на БСК тази предпазливост означава изпускане на добри възможности за растеж и поставяне във „вечна позиция на догонващ“.

Без сериозни инвестиции в човешкия потенциал, като се започне от възпитаване на ценности и висока степен на образование, включително установяване на меритокрация, способността на обществото да се справя с предизвикателствата ще продължава да намалява, отчитат от БСК. Липсата на подготвени кадри и необходимостта от реформи на образователната система са най-належащото за решаване предизвикателство пред България, а инвестициите в засилване на връзката наука-бизнес и възпитаването на култура за предприемачество и иновации във всички сектори на икономиката, съчетани със съответната ценностна система, са ключови за устойчивостта на цялото общество.