Добивът на злато в света става все по-труден

Златодобивната индустрия изпитва затруднения да задържи ръста на производството, тъй като намирането на находища става все по-трудно, съобщава World Gold Council, цитиран от CNBC.

„Имахме рекордно първо тримесечие при добива през 2024 г., който нарасна с 4% на годишна база. Но според мен по-голямата картина при добива е, че той на практика достигна плато около 2016, 2018 г. и оттогава не виждаме ръст“, казва Джон Рийд, главен пазарен стратег в WGC.

Според данните от международната търговска асоциация добивът се е повишил само с 0,5% през 2023 г. спрямо година по-рано.

През 2022 г. растежът беше 1,35% на годишна база, предишната година беше 2,7%, а през 2020 г. световното производство на злато отбеляза първия си спад от десет години насам, намалявайки с 1%.

„Мисля, че основното послание тук е, че след десет години на бърз растеж от около 2008 г. насам, добивната индустрия изпитва затруднения да отбележи устойчив растеж на производството“, казва Рийд.

Намирането на нови находища от злато в света става все по-трудно, тъй като много райони с очаквани златни находища вече бяха проучени, допълва той.

Мащабните златодобивни дейности са капиталоемки и изискват значително проучване и развитие, нужни са средно 10 до 20 години, преди мината да е готова за производство, отбелязва WGC.

Дори по време на проучвателния процес вероятността откриването да премине в разработването на мина е малка, като само около 10% от откритите залежи на злато в света съдържат достатъчно метал, за да дават основение за добив.

До момента са добити около 187 хил. метрични тона злато, като повечето идва от Китай, Южна Африка и Австралия. Счита се, че златните резерви, които могат да бъдат добити, са около 57 хил. тона, сочат данни на Американското геоложко дружество.

Освен процеса по откриване, осигуряването на разрешения от правителството става по-трудно и изисква повече време, а това също затруднява добива, казва Рийд. Осигуряването на разрешителните, които са необходими преди миннодобивните компании да започнат дейности, може да отнеме няколко години.

Освен това са планирани много миннодобивни проекти в отдалечени райони, които изискват инфраструктура като пътища, електрическа енергия и вода, а това води до добавени разходи в изграждането на тези мини и финансирането на дейностите, казва Рийд.

„По-трудно е да намерим злато, да получим разрешителни, да го финансираме и да управляваме мината“, отчита той.

Сингапур ще се превърне във водещ център за добив на злато, тъй като търговията се измества на изток, пише още WGC.

Ключовата причина е, че потреблението на злато в големите нововъзникващи икономики расте, а повечето от тези пазари са съсредоточени в Азия, коментира Шаокай Фан, ръководител на съвета за Азиатско-Тихоокеанския регион и глобален ръководител за централните банки.

Близостта на Сингапур до тези централни банки, които активно купуват злато, е друг фактор, допълва той.

„Центърът на гравитацията на пазара на злато се измества на изток, като Сингапур е добре позициониран да бъде опората в този нов баланс“, коментира Фан на Азиатско-тихоокеанската конференция по ценни метали, проведена в Сингапур.

Китай е най-големият производител на злато в света, а централната му банка е най-големият купувач на златни кюлчета, тъй като страната се стреми да увеличи златните си резерви.

Сред централните банки Китайската народна банка е най-големият купувач на злато през 2023 г.

Япония също проявява трайна устойчивост в търсенето на злато, като отчита най-силното първо тримесечие в търсенето на златни бижута от 2019 г. насам, показа неотдавнашен доклад на WGC.

По същия начин Южна Корея отчита най-голямото тримесечно увеличение на покупките на злато от над две години.

Сингапур е близо до около 25% от центровете за доставка на златодобивната промишленост в света като Китай, Австралия, Индозения, Филипините, Папуа Нова Гвинея и Лаос.

Но необходимостта от намирането на официален център за златните резерви се превръща в нарастващо притеснение за централните банкери от цял свят, особено на фона на несигурната геополитическа среда, отбелязва Фан. Той допълва, че Сингапур може да стане „наистина жизнена алтернатива“ на Лондон и Ню Йорк като център за златните резерви на централните банки.

„Сингапур ще бъде начело на пазара на злато в бъдеще“, коментира Фан и допълва, че други фактори, които допринасят за значителната роля на Сингапур на бъдещия пазар на злато, включват ангажимента на страната към политическа стабилност и премахване на данъка върху продажбите на инвестиционно злато.

„Премахването на данъка върху продажбите на злато в Сингапур, установяването на добри рафинерии за доставки тук, подкрепят града като водещ център за търговията със злато“, обяснява Фан.

От октомври 2021 г. правителството на Сингапур освободи инвестиционните ценни метали от данък върху продажбите.