До 2017 г. производителността на служител в Германия се увеличава. Но оттогава представянето е в застой. Една нова мярка по-специално тревожи експертите. Виновни са куп германски проблеми – докато други страни вече изпреварват най-голямата икономика в Европа, пише Welt.
Ако погледнем в по-дългосрочен план, нещата вървят рязко нагоре. След падането на Берлинската стена производителността в страната се увеличава значително. От няколко години обаче този ръст избледнява.
Сега Федералната статистическа служба (Destatis) публикува следващата тревожна новина. Увеличаването на производителността би било още по-важно за икономическия растеж в една стагнираща икономика. Но е точно обратното. Производителността на германската икономика също спадна през 2023 г.: брутният вътрешен продукт (БВП) на зает се увеличава с 0,1 процента. На отработен час обаче той пада с 0,8 процента.
„Подновяването на спада в производителността на труда е тревожно и застрашава просперитета в Германия“, казва Николас Зибарт. икономист от Центъра за европейски икономически изследвания в Лайбниц (ZEW). Той вижда няколко причини за това: Налице е нарастваща бюрокрация и инфраструктура, която се нуждае от подобрение – като и двете причиняват забавяне на бизнеса.
Недостатъчното използване на цифровизацията също играе роля. „В краткосрочен план по-доброто използване на съвременните технологии и намаляването на бюрокрацията на всички нива може да увеличи производителността“, смята Зибарт. В допълнение към недостатъците в образователната система той цитира и демографски причини: недостигът на квалифицирани работници води до интензификация на работата и по този начин до повишен стрес, което от своя страна може да повлияе на производителността.
Точно това многократно показват проучвания. Недостигът на работна ръка не се отразява само на компаниите. Близо две трети от служителите също изпитват напрежение заради недостига - защото трябва да работят повече. Според проучване на портала за работа meinestadt.de повече от една четвърт от 3000 респонденти на възраст между 18 и 65 години работят извънредно, защото в компанията им липсва персонал.
„Производителността на труда е мярка за ефективността на една икономика; нейното развитие по същество определя материалния просперитет“, пишат Питър Кунце и Кристоф-Мартин Май, икономисти в Destatis, които изчисляват развитието на производителността.
Те подчертават, че увеличението на заетостта - което е рекордно високо в тази страна -46 млн. души – се случва предимно в секторите на услугите през последните години. „Преминаването към нециклични и по-малко продуктивни икономически сектори също има последици за общия темп на икономически растеж“, категорични са икономистите.
Глобалната производителност на труда се е увеличила шесткратно от 1997 г.
Холгер Шефер вижда друга причина за намаляващата производителност. „Може да се предположи, че компаниите задържат работници, които не могат да използват напълно“, смята икономистът от Германския икономически институт (IW). „Един от мотивите за това би бил например усилието да се позиционираме стратегически с оглед на бъдещия недостиг на квалифицирани работници“, коментира още Шефер.
Това може да е желателно и обнадеждаващо от гледна точка на кадровата политика, но струва скъпо. „Това обаче едва ли е устойчиво в дългосрочен план“, предупреждава Шефер. „Ако растежът продължи, трябва да се очакват корекции на работната сила“. Това означава, че без растеж предстоят повече съкращения, въпреки че става все по-трудно да се намерят подходящи кандидати.
На други места производителността нараства, например в САЩ, с 1,5 процента през миналата година, сочат данни на Бюрото по трудова статистика. Все пак се наблюдава дисбаланс в развитието на производителността в световен мащаб . „Като цяло ръстът на глобалната производителност през последните няколко десетилетия очертава една положителна тенденция“, става ясно от анализ на McKinsey Global Institute (MGI).
Между 1997 г. и 2022 г. глобалната производителност на труда, измерена като брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, се е увеличила шест пъти в световен мащаб от 7 хил. на 41 хил. щатски долара. „Напредъкът обаче все повече се движи от развиващите се пазари“, категорични са анализаторите. „За разлика от тях растежът на производителността в много индустриализирани страни е в застой“.
Китай и Индия представляват 50% от растежа през посочения период, докато Западна Европа е допринесла най-малко за растежа на глобалната производителност със 7%.
Според проучването инвестициите са основната движеща сила. Страните и регионите с най-силен растеж, като Китай, Индия, части от Централна и Източна Европа и други азиатски страни, са реализирали устойчиво високи инвестиции от 20 до 40 процента от техния БВП - включително в урбанизацията и развитие на модерна инфраструктура.
„Ако индустриализираните страни използват инвестициите, за да се върнат към растежа на производителността преди световната финансова криза, те биха могли да постигнат допълнителен БВП на глава от населението между 1500 долара в Япония и 8000 долара в САЩ до 2030 г.“, се посочва още в проучването.