Някога в криза, днес тези икономики се представят най-силно в Европа

Янис Москос си спомня лошите дни. Рухнала икономика, разбити бизнес отношения, страната му обект на присмех, пише Bloomberg.

Това беше Гърция през 2012 г. - същата година, когато Москос и брат му създали семейния си бизнес с маслини. Сега, след като изградил компанията, той иска да бъде част от бъдещето на Европа, да произвежда качествена продукция и да го прави с чиста енергия, да пести пари и същевременно да помага за големите климатични амбиции на континента.

Подобно пренаписване на истории се случва в различни части на Южна Европа, докато Гърция, Испания и Португалия, които преди време имаха тежки икономически затруднения, започват да се възстановяват полека от годините на тежка криза и дълбока рецесия.

Те се превръщат в най-добре представящите се страни в региона, като растат два пъти по-бързо от средното ниво в еврозоната и значително повече от много от съседните си страни. Очаква се ръстът в Испания и Гърция да надхвърли 2% тази година спрямо едва 0,8% в еврозоната. Германия, най-голямата икономика в региона, едва ще отбележи някакъв растеж.

Строителството на умния град Хелиникон край Атина. Строителните компании прогнозират, че той ще добави 2,5 процентни пункта към БВП на Гърция и ще създаде 80 хил. нови работни места. Фотограф: Ник Палеологос/Bloomberg

Но белезите от икономическия спад остават, особено на трудовия пазар, и продължават усилията за възстановяване на репутацията. Кризисният период затвърди виждане, че Южна Европа е безотговорна, мързелива, непродуктивна, придържаща се към еврото само благодарение на подаяния от по-богати северни европейски страни.

Тази перспектива превърна географското разделение в дълбоко разцепление, предизвикано от съмнения, подозрения и антагонизъм. От Атина до Мадрид и Лисабон усилената работа променя това.

Някогашни икономики в криза сега се представят най-добре в Европа. Графика: Bloomberg LP

Когато гръцките компании започнаха да изнасят в началото на кризата, грешки или дори измами в някои случаи, им донесоха лоша слава, казва Москос.

„Най-голямото предизвикателство, пред което се изправихме по време на кризата, беше липсата на доверие към Гърция от други пазари. Трябваше да правим малки крачки. Продавахме, печелехме и реинвестирахме“ години наред.

Прибиране на маслини близо до село Йеракини, Халкидики, Гърция, през октомври.Фотограф: Константинос Цакалидис/Bloomberg

Сега нещата са се променили. За правителствата, както и за бизнеса и домакинствата, надеждата е, че новата динамика не изглежда краткотрайна.

Част от динамиката се дължи на туризма и на ръста след пандемията на посетителите, но това не са единствените фактори. 

„Несигурността за Гърция и останалите южни страни изчезва“, коментира Никос Ветас, генерален директор на Фондацията за икономически и индустриални анализи в Атина. „Това не означава, че няма още много какво да се направи. Но отсъствието на несигурност е най-важният фактор, тъй като в миналото той пропъждаше капитала и работната ръка“, допълва той.

Гърция например загуби една четвърт от производството си по време на десетилетната криза, а дълговото ѝ бреме нарасна.

Но миналата година страната си върна инвестиционния рейтинг и съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт намаля до най-ниското му ниво от над десет години в знак как се променят посоките. Миналия месец рейтингът на Франция беше понижен от S&P Global Ratings.

Съотношението между дълга и БВП на Португалия също се понижава през последните години с изключение на последиците от пандемията, след като нарасна до неустойчиви нива.

Ресторант на река Тахо в Лисабон. Макар че масовият туризъм все още е голяма част от икономиките на Южна Европа, има също и стремеж за навлизане в области с по-висока добавена стойност. Фотограф: Гонсало Фонсека/Bloomberg

„Когато пристигнах в Португалия, нищо не се случваше“, коментира модният дизайнер Ана Пенха е Коща, която се върнала от Бразилия през 2014 г., след като работила в магазин за дрехи в Рио де Жанейро.

Въпреки факта, че Португалия се възстановяваше от дълбока рецесия и не успяваше да намали рекордната безработица, тя решила да създаде собствен онлайн бизнес с дрехи. Две години по-късно Пенха е Коща отворила първия си физически магазин в центъра на Лисабон.

„Днес 80% от нашите клиенти са чужденци. Справяме се много добре“, казва 36-годиишната жена.

В Гърция Moschos Olives се разширява, тъй като сегашното ѝ съоръжение работи с максимален капацитет. Тя кандидатствала за средства от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, създаден след пандемията, за да стане зелена, да постави слънчеви панели и да замени самотоварачите с електрически модели, започвайки от това лято.

Остава предизвикателството с повишаването на заплатите и жизнения стандарт. Както в Португалия, така и в Гърция минималната заплата е под 1000 евро на месец, сочат данни на Евростат. Ако не успеят да го направят, това може да разпали недоволството на избирателите, което вече се проявява в големи части от Европа.

На последните избори за Европейски парламент популистите и крайнодесните подобриха представянето си в редица страни, включително Германия, Франция и Италия, трите най-големи икономики. Ако това доведе до по-широка несигурност за политики и политика, това е заплаха за стабилността, от която инвеститорите и компаниите се нуждаят в региона.

Южните икономики на Европа постигат напредък. Графика: Bloomberg LP

Фискалните позиции също все още са риск, но работата през последните десет години се отплаща. Въпреки че Европейската централна банка ограничава програмите си за обратно изкупуване, огромна преди време спасителна линия, спредовете по облигациите остават под контрол.

Притесненията на инвеститорите, които доминираха на облигационния пазар преди десет години, са се изпарили.

Италия остава изключение в тази история, по-голяма икономика, която изостава от южноевропейските си съседи и постига по-малък фискален напредък.

„За четирите – Италия, Гърция, Испания, Португалия, има някои неща, които са верни, като възобновеното усещане за финансова стабилност и стабилизиране на спредовете по облигациите“, коментира Валентина Меликани, преподавател по приложна икономика в университета Luiss в Рим. „Но когато става дума за икономически растеж, има някои затруднения. Италия не успява да стабилизира дълга си“, допълва тя.

Макар че масовият туризъм и по-евтината промишленост все още са по-голямата част от икономиките на Южна Европа, има и стремеж към навлизане в области на по-висока стойност като биотехнологични услуги. Това отразява осъзнаването, че няма полза от бездействие.

Купувачи в центъра на Мадрид. Очаква се ръстът на Испания тази година да надхвърли 2% спрямо едва 0,8% за еврозоната. Фотограф: Пол Хана/Bloomberg

Моника Сада консултира богати латиноамериканци в Ню Йорк от много години как да инвестират парите си с JPMorgan и Deutsche Bank. Сада, която имала кожни проблеми и не била доволна от наличното лечение, се върнала в Испания, за да създаде собствен бизнес.

Козметичната компания Unicskin продава кремове за грижи за кожата и технологични устройства като LED маска за лице на богати клиенти в Близкия изток и други части на света.

Приходите се усвояват на година, като износът съставлява по-голямата част от продажбите, съобщава компанията.

Подходът на Сада към бизнеса ѝ е микрокосмос на образа, който Испания, наред с Гърция и Португалия, искат да проектират.

„Годините, в които работих в банковата индустрия, ме научиха на дисциплина, а животът в Ню Йорк ми отвори ума. Управлявам компанията си предпазливо, с цел да я разширявам стабилно и много рентабилно“, отбелязва Сада.