ЕЦБ намали лихвите. На ход ли са САЩ и Обединеното кралство?

След като през последните години държавите по света рязко повишиха разходите по кредити, за да овладеят ръста на цените, сега те променят посоката, пише BBC.

В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви първото си намаление на лихвите от пет години насам, като понижи основния лихвен процент от рекордните 4% на 3,75%.

Това се случи ден, след като Канада предприе подобна стъпка, а през последните месеци такива ходове направиха и Швеция, Швейцария, Бразилия и Мексико.

Очаква се властите във Великобритания и САЩ да се въздържат от намаляване на лихвите при срещите си през този месец. Много анализатори обаче очакват такива действия по-късно през лятото или в началото на есента, като твърдят, че това е само въпрос на време.

Това е знак, че глобалната битка с инфлацията, предизвикана от пандемията, навлиза в нова фаза, като някои от най-големите и сериозно засегнати икономики се надяват, че ръстът на цените най-накрая ще бъде овладян.

„Това е важен ход“, казва Брайън Коултън, главен икономист във Fitch Ratings. „Навлизаме в друг етап“.

Само преди няколко години централните банки по света повишаваха лихвените проценти агресивно, надявайки се, че по-високите разходи по заемите ще се отразят благоприятно на икономиката и ще отслабят натиска за повишаване на цените.

Тези ходове бяха необичайно сихнронизирани, в отговор на затрудненията на глобалните верига за доставки и сътресенията на пазарите на храни и енергия, които доведоха до скок на цените в целия свят.

През последната година тази синхронност отслабна и ситуацията стана по-променлива. В еврозоната, Обединеното кралство и САЩ – икономики, които от десетилетия не са имали проблеми с инфлацията – властите се придържаха към модел на изчакване, като запазиха лихвените проценти на най-високите равнища от десетилетия.

Решението от страна на ЕЦБ е заявка за увереност, че трендовете се движат в правилната посока, казва Ема Уол, ръководител на звеното за инвестиционен анализ и проучвания на Hargreaves Lansdown. „Това, което от централната банка казват днес, е, че макар инфлацията да не се забавя по права линия, те са уверени, че ще успеят да се върнат към целевото ниво от 2%“, казва тя.

В еврозоната инфлацията е на ниво от 2,6%, а в Обединеното кралство спадна до 2,3% – значителна разлика спрямо пиковите нива от над 11% в края на 2022 г. В САЩ предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията –  индексът на разходите за лично потребление (PCE), спадна до 2,7%.

Въпреки това Фед, който имаше водеща роля при преминаването към по-високи лихвени проценти, сега действа предпазливо, отчитайки опасенията, че забавянето на инфлацията може да е спряло, а по-силният растеж и големите правителствени разходи –  да направят разрешаването на проблема по-трудно.

„Икономиката на еврозоната е в различна позиция от тази на САЩ“, каза Яел Селфин, главен икономист в KPMG.

Засега много анализатори предвиждат поне едно, ако не и повече намаления на лихвените проценти в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство през тази година, а през 2025 г. – да последват още.

Такива стъпки биха донесли облекчение на фирмите и домакинствата, които искат да вземат заеми. Прогнозите обаче сочат, че намаляването на лихвите ще бъде по-бавно от темпа на повишаването им.

Ако централните банки намалят лихвите твърде бързо, те рискуват да отприщят вълна от икономическа активност, която да доведе до ново покачване на цените. Ако обаче реагират твърде бавно, тежестта на по-високите разходи по заемите може да доведе до още по-сериозен икономически спад.

В обявяването на лихвеното понижение в четвъртък, ЕЦБ беше предпазлива по отношение на обещания за бъдещи действия, отбеляза Марк Уол, главен икономист в Deutsche Bank. По думите му изявлението е дало по-малко насоки от очакваното за това какво ще последва.

„Това не е централна банка, която бърза да облекчи политиката си“, казва той.

В еврозоната обстоятелствата, които поддържаха ниски лихвените проценти преди пандемията, включително по-бавният растеж и застаряващото население, вероятно ще се появят отново на дневен ред, което в крайна сметка ще върне лихвите по-близо до нулата, смята Джоузеф Ганьон, старши сътрудник в Института „Питърсън“.

Според него обаче е малко вероятно САЩ да се насочат отново към свръхниските лихви от десетилетието след финансовата криза, отчасти заради големите бюджетни дефицити, които вероятно ще продължат да оказват натиск за повишаване на лихвите. Според него САЩ ще действат по-бавно от Европа по отношение на понижаването на лихвените проценти и накрая лихвите в САЩ ще са по-високи.