Икономиките със сложни вериги на доставки са по-ефективни

Не е лесно да се вкарат зебри в статия за мита, но на фона на търговска война за електрическите превозни средства, и тъй като са заложени изборите в САЩ, китайската икономика и глобалния климат, нека опитаме, пише колумнистът на Financial Times Тим Харфърд.

Администрацията на Байдън налага високи мита върху китайските стоки, особено електрическите коли. В средносрочен план ефектът ще бъде блокиране навлизането на евтини електромобили на американския пазар, което е лошо за планетата, лошо за американските потребители и чудесно за всеки друг, който иска да произвежда електромобили в САЩ или да ги продава там.

А в дългосрочен план? Дългата игра включва опит да се измести структурата на икономиката на САЩ към производството на зелени технологии като соларни панели, батерии и електрически коли. Може ли това да сработи? Ето тук се появяват зебрите.

Помислете за опростен модел на савана. Тревата расте на слънце. Зебрите ядат тревата. Лъвовете ядат зебрите. И тъй като всеки модел има технически термин, нека го представим: трофично ниво (в хранителната верига – бел. прев.) Трофичното ниво на слънцето е нула. Тревата има трофично ниво едно, зебрите – две, а лъвовете - три.

Разбира се, всичко става по-сложно. Брадавичевите прасета ядат растения, но могат да изядат мъртва зебра или дори мъртъв лъв. Така че прасето може да има трофично ниво от, да речем, 2,1. Всичко това е полезна абстракция, ако моделирате екологията на саваната. Но е полезно и ако осмисляте структурата на една икономика.

Двама учени в областта на сложните взаимоотношения, Джеймс Макнърни и Дойн Фармър, предложиха да се търсят аналогии с трофичните нива в икономиките. Не че една икономика има хранителна верига или върховен хищник. Но икономиките наистина имат много взаимозависими индустрии и математиката на трофичните нива предлага обещаващ начин за тяхното анализиране.

В икономическа среда нека дефинираме нулевото трофично ниво като индивиди. Индустрия с джаджи, която използва само човешки труд, има трофично ниво едно. Индустрия на зъбни колела, която използва комбинация от работници и джаджи в съотношение 50:50, има трофично ниво от 1,5 и т.н. Колкото повече връзки има във веригата за доставки на индустрията, толкова по-високо е нейното трофично ниво. Това означава ли, че индустриите с високо трофично ниво са по-сложни? Не повече отколкото лъвовете спрямо зебрите. Но трофичното ниво има значение.

Макнърни, Фармър  и колеги са използвали данни от световна база данни, за да изчислят трофичните нива на различни индустрии в САЩ, Китай и други страни. Те установяват, че китайската икономика е пълна с индустрии с трофично ниво над 4, докато американската индустрия с най-високото трофично ниво (3,5) е производството на храни. Много големи американски индустрии, включително здравеопазването, търговията на дребно и отбраната, имат трофично ниво от около 2.

Трофичните нива не са фиксирани. Селското стопанство в САЩ е силно механизирано и има трофично ниво над 3, докато китайското селско стопанство е трудоемка дейност с трофично ниво под 2,5. Политиците в Америка казват, че искат да защитят работните места в промишлеността от китайската конкуренция. Има някои правдоподобни причини, свързани със сигурността и някои неправдоподобни, но това също е опит да се повиши трофичното ниво на американската икономика.

Желателно ли е това? Независимо от ниските трофични нива, средният гражданин на САЩ се радва на много по-висок стандарт на живот от средния китаец. Но, както Фармър обяснява в неотдавнашната си книга „Осъзнаване на хаоса“, индустриите с високо трофично ниво имат предимство. Те са склонни да стават по-ефективни по-бързо.

Причината е проста, почти механична: индустрия без доставчици има само един възможен източник на технологично подобрение - себе си. Индустрия с дълбока верига за доставки печели, когато която и да е компания в тази верига се подобри. Макнърни е установил, че за типичната индустрия около две трети от технологичните подобрения идват от доставчици и само една трета са направени вътрешно.

Тази проста теория прави някои допускания, които може да са погрешни, но когато Макнърни, Фармър и колегите им разгледали данните, те открили, че доказателствата са в съответствие с теорията. Икономиките с по-високи трофични нива са по-иновативни и са склонни да растат по-бързо. Теорията също така обяснява неясното, но широко разпространено убеждение, че има нещо специално в промишлеността, а именно - тя често има високо трофично ниво.

Много гласоподаватели ще аплодират новите мита на САЩ срещу Китай. Трябва ли? Фармър ми казва, споделя авторът, че „една индустриална политика, която подкрепя отрасли с дълбоки вериги на доставки, повишавайки трофичното ниво на икономиката, би трябвало да доведе до по-бърз растеж на БВП и по-силен ръст на производителността“.

Това оставя открит въпросът дали митата са правилният начин за подхранване на такива отрасли. Десетилетната реторика за защита на „зараждащите се индустрии“ се опитваше да замъгли факта, че митата обикновено защитават старите, замиращи индустрии, а не младите, развиващи се. Тези нови мита обаче защитават млади, бързо растящи пазарни сектори. Така че може би този път нещата ще бъдат различни.

Много бих искал да вярвам, че митата ще бъдат трамплин към здравословна глобална конкуренция за създаване на технологии с нулеви емисии. Но дори икономистите понякога са склонни на пожелателно мислене. Може би съм завладян от романтиката на саваната, завършва Харфърд.