Инфлационната криза в Турция продължава да бушува въпреки икономическите реформи

Половин час преди обяд в една слънчева сутрин в Истанбул опашка от десетки хора се извива пред заведение. Менюто е написано на черна дъска: доматена супа, яхния със зелен фасул и месо, някакъв сладкиш. Заведението е субсидирано от градските власти и минути след отварянето на вратите му в 12 ч. вече е препълнено.

„Това място не е само за безработните или бедните. Другаде бих платил 200 турски лири (6,25 долара) за храна, която тук струва 40 лири“, казва Хасан, 53-годишен доставчик, който се храни там всеки ден, пише FT.

Хюсеин, 67-годишен пенсионер, допълва, че би бил силно затруднен, ако не е това заведение. „Не мога да си позволя пресни плодове или месо. Цените се променят всеки път, когато отида на пазара“, допълва той.

Всеки такъв ресторант в Истанбул сервира около 1000 ястия на цена от 40 турски лири всеки ден, казва Ердал Джелал Аксой, заместник генерален секретар на града. Общината субсидира две трети от разходите за храната.

Тези ресторанти бяха въведени през 2022 г. на фона на продължителна инфлационна криза. Две години по-късно търсенето е толкова силно, че Истанбул планира да отвори още две дузини такива заведения и магазини. Популярността им подчертава как правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган се затруднява с овладяването на необузданата инфлация година след като започна мащабни икономически реформи.

Турската централна банка повиши основния си лихвен процент до 50% от 8,5%, след като икономическата реформа, ръководена от финансовия министър Мехмет Шимшек, започна миналия юни. Максималният месечен лихвен процент по кредитни карти, популярен начин за вземане на заеми за затруднени потребители, се е утроил от миналия юни насам.

Правителството също така увеличи данъците и даде знак, че няма да вдига отново минималната заплата тази година след 49-процентното увеличение през януари. Миналата седмица администрацията пое ангажимент за свиване на разходите за всичко – от автомобилите за правителствения автопарк до строителството на нови правителствени сгради.

Програмата на Ердоган получава признание от инвеститорите, но не носи дивиденти на самите турци, които се сблъскват с инфлация от почти 70%, скок на разходите по заемите и намаляване на мерките за стимулиране, които през последните години притъпиха въздействието на ръста на цените. „Това е горчиво лекарство“, казва Селва Демиралп, бивш икономист от Федералния резерв на САЩ, който сега работи в университета Коч в Истанбул. Пенсионерите и хората с ниски доходи „плащат най-скъпо за борбата с инфлацията“, допълва тя.

Целта на Шимшек е да потуши дългата инфлационна криза, предизвикана от предишната политика на Ердоган, която се съсредоточи върху неуспешния залог, че ниските лихвени проценти ще забавят, а няма да ускорят инфлацията. Ердоган заяви, че няма да има „връщане назад“ от новия план, като сигнализира, че правителството няма да предоставя временни облекчения, както беше в миналото.

Новата програма на Турция бавно възстановява доверието сред международните фондови мениджъри, които са налели почти 10 млрд. долара в турски акции и деноминиран в лири държавен дълг през последната година, показват данни на централната банка. S&P Global Ratings и Fitch Ratings повишиха рейтинга на Турция тази година, а високите лихви охлаждат растежа на кредитирането.

Ситуацията в магазините за хранителни стоки и търговските центрове обаче все още не отразява тази подобряваща се картина. Месар в истанбулския работнически квартал „Фатих“ продава смляно говеждо месо за 640 турски лири за килограм, което е двойно повече от цената му преди година. „Клиентите, които идват, си купуват по половин килограм или 250 грама, а навремето си купуваха по килограм“, казва магазинерът Екрем.

От изследователската група Deep Poverty Network коментират, че Турция рискува да изпадне в „спирала на бедността“, тъй като прагът на глада, оценен от профсъюзите миналия месец на 17 725 турски лири на месец за четиричленно семейство, се покачва над минималната заплата от около 17 хил. турски лири през април. По думите на организацията работещите бедни не могат да задоволят основните си нужди от храна, подслон, здраве и транспорт.

Много потребители продължават да се съмняват, че новите икономически мерки ще успеят, защото наблюдават как централната банка пропуска целта си за инфлацията от 2011 г. насам. Гласоподавателите се разбунтуваха срещу дългогодишната инфлационна криза на местните избори този март, което доведе до най-голямото поражение за управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган от основаването ѝ преди две десетилетия.

„Очакванията за инфлацията са устойчиви поради ерозията на доверието през последните години. Финансовите пазари изглежда отчасти купуват историята на дезинфлацията, но е по-голямо предизвикателство, когато става въпрос за очакванията на домакинствата и малките предприятия“, коментира Хакан Кара, професор в университета Билкент, който преди това е бил главен икономист на турската централна банка.

Институцията прогнозира по-рано този месец, че годишната инфлация ще се забави до 38% до края на тази година, след като достигна връх около 75% този месец. Проучване на централната банка сред потребителите обаче показва, че техните очаквания са инфлацията да се ускори до 80% след една година. Повече от 90% от потребителите, интервюирани в отделно проучване на университета Коч, казват, че сега е подходящ момент за закупуване на дълготрайни стоки – знак, че те вярват, че цените ще продължат да растат.

Тези очаквания са ключово предизвикателство за централната банка при ограничаването на ръста на цените, тъй като въздействат на търсенето и допринасят за инфлационната спирала. Според Селма Демирлап „текущото ниво на затягане не е достатъчно“ както по отношение на паричната, така и на фискалната политика, за да може централната банка да постигне целта си за ръста на потребителските цени.

„Растежът трябва да се забави много повече, за да доведе инфлацията до желания път“, допълва и Кара, като добавя, че основният въпрос е дали властите ще бъдат достатъчно търпеливи, за да устоят на политическите последици от горчивия стабилизационен процес.