Защо прогнозите на икономистите за рецесия в САЩ не се оправдаха

През последните две години повечето икономисти прогнозираха рецесия в САЩ. Всъщност това беше най-широко очакваната рецесия, която не се случи. Подобно на Годо, нямаше появяване, пише за Financial Times Едуърд Ярдени, основател на Yardeni Research.

Това стана все по-очевидно в началото на тази година. Но макар че повечето хора се отказаха от своите мрачни прогнози за рецесия, мнозина прогнозираха, че Федералният резерв ще трябва да намали лихвите няколко пъти, за да избегне такава, ако инфлацията продължи да се забавя. Тази прогноза също изглежда грешна и повече икономисти сега говорят за перспективата за „по-високи за по-дълго“ лихвени проценти.

Логично беше да очакваме рецесия през последните две години. В края на краищата Фед повиши основния си лихвен процент с 5,25 процентни пункта (до диапазона 5,25-5,50% - бел. прев.) между март 2022 г. и юли 2023 г. Със сигурност изглеждаше, че такова значително затягане на паричната политика ще доведе до срив във финансовата система, отприщвайки кредитна криза, която след това ще предизвика рецесия. Тогава Фед щеше да бъде принуден бързо да намали лихвите. Това беше начинът на действие на повечето цикли на монетарната политика след 60-те години.

Имаше много надеждни индикатори, които сигнализираха, че идва рецесия. Спредът в доходност между 10-годишните и 2-годишните държавни облигации на САЩ стана отрицателен (т.нар. обърната крива на доходността) през лятото на 2022 г.. Това се случваше точно преди минали рецесии. Индексът на изпреварващите икономически индикатори достигна пик през декември 2021 г. и оттогава намаляваше до април тази година, сигнализирайки за рецесия. Темпът на растеж на агрегата M2 - мярка за паричното предлагане - на годишна база стана негативен през май 2022 г. и остава отрицателен до този март.

Но ето защо смятам, че икономистите са били толкова погрешни и тези показатели са се оказали подвеждащи, пише авторът:

Последните рецесии бяха причинени най-вече от кредитни кризи, рязко покачване на цените на петрола или спукване на спекулативни балони. Обърнатата крива на доходността правилно предвиждаше финансова криза и този път, както в миналото. Имаше банкова криза през март 2023 г., но тя не продължи много дълго и не предизвика кредитна криза, тъй като Федералният резерв реагира бързо чрез спешно предоставяне на ликвидност за банковия сектор. Цената на петрола се повиши, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., но изобилните световни доставки и слабият глобален икономически растеж я свалиха бързо. Цената на петрола се покачи отново през март, тъй като войната между Израел и „Хамас" показа признаци на превръщане в регионален конфликт, но след това спадна.

Икономиката се оказа по-устойчива, отколкото очакваха икономистите, най-вече защото потребителските разходи продължиха да растат. Много домакинства се възползваха от по-високите лихвени проценти по своите банкови депозити и фондове на паричния пазар. Много от тях също така рефинансираха ипотеките на своите жилища при рекордно ниски лихви през 2020 г. и 2021 г.

Най-важното е, че следвоенното поколение (т.нар. бейбибумъри) започна да се пенсионира с рекордните 76 трилиона долара нетно състояние. Те харчат за ресторанти, круизи, пътувания и здравеопазване. Всички тези индустрии на услугите увеличават заплатите, като по този начин повишават реалните доходи и подхранват потреблението. Секторът на стоките е в рецесия на растежа от около март 2021 г., след масовото пазаруване, настъпило след премахването на локдауните. Въпреки това разходите за стоки остават на рекордно високо ниво на коригирана спрямо инфлацията база.

Строгата парична политика беше компенсирана от много стимулираща фискална такава. Федералните дефицити се разшириха поради многото разходи на правителство за инфраструктура и стимулите му за оншоринг (връщане на веригите за доставки у дома – бел. прев.). Нетните лихвени разходи на държавата скочиха, което повиши личния лихвен доход до рекордно високо ниво.

Корпоративните печалби и паричните потоци също се задържаха високи. Капиталовите разходи не бяха снижени от по-високите лихви, тъй като много компании набраха средства и се рефинансираха, когато разходите по заемите бяха много ниски през 2020 г. и 2021 г. Капиталовите разходи бяха стимулирани от оншоринга, както и от покупките на хардуер и софтуер, и от научно-изследователската дейност. В резултат на това растежът на производителността се възстанови миналата година и би трябвало да продължи да бъде силен.

А какво да кажем за Индекса на изпреварващите икономически показатели? Той не сработи толкова добре този път, защото е силно наклонен към икономиката на стоките (която е относително слаба) и не придава достатъчно тежест на сектора на услугите, който е силен.

Икономистите трябва да помнят, че историята невинаги се повтаря. Те трябва да разчитат по-малко на изпреварващите индикатори и други опростени модели, и повече на здравия разум, завършва Ярдени.