Китай трябва да се поучи от изгубените десетилетия на Япония

След като икономическият ѝ балон се спука в началото на 90-те години, Япония преживя повече от три „загубени“ десетилетия на дълга борба срещу дефлацията – едно невидимо чудовище.

Истинският ужас на дефлацията може да бъде правилно разбран само от онези, които са го изпитали от първа ръка. Повече от десетилетие бях член на Съвета по икономическа и фискална политика при трима министър-председатели, играейки роля в управлението на японската икономика, пише за Financial Times Такеши Нинами, главен изпълнителен директор на Suntory Group. Шест от тези години бяха през периода, в който беше внедрена „Абеномиката“ (по името на покойния вече бивш премиер Шиндзо Абе – бел. прев.)

Днес Япония най-накрая е на прага на излизане от онези години. Войната в Украйна, засилващото се напрежение между САЩ и Китай и значителното покачване на цената на вноса започнаха да размразяват вътрешните цени, предизвиквайки най-високото увеличение на заплатите от повече от 30 години.

Междувременно централната банка на Япония най-накрая реши да прекрати политиката на отрицателни лихвени проценти, което показва началото на положителен икономически цикъл. Вследствие на това Япония е в повратна точка, съживявайки корпоративните „предприемачески духове“, преди това притъпени от ефектите на нетрадиционното монетарно облекчаване и неуспеха да се приложат напълно видовете структурни реформи, които Абе смяташе за насъщни.

Какви уроци носи опитът на Япония за други страни, особено Китай? Разглеждайки тези „изгубени“ десетилетия, става ясно, че настоящите модели на потребление и ценовата стагнация в Китай могат да доведат до ситуация, дори по-сериозна от тази, в която се оказа Япония по време на ерата на дефлацията. Има няколко съществени паралела между миналия опит на Япония и затрудненото положение на Китай днес.

Помислете първо за състава на населението. Тъй като броят му в Китай започна да намалява през 2022 г. (страната бе изпреварена от Индия – бел. прев.) и заради ефектите от държавната политика за едно дете, застаряването вероятно ще се ускори с темпове, равни или по-големи от тези в Япония.

След това има опасения за връзката между социалното осигуряване и високите нива на спестяване на домакинствата. Системата за социално осигуряване в Китай предоставя неадекватна защитна за групите с по-ниски доходи. Безпокойството от недостатъците на социалното осигуряване се сочи като причина за високата норма на спестявания, която надхвърля 40 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Третият фактор, който трябва да се има предвид, е изключително високата безработица сред младите хора. Въпреки че прякото сравнение е трудно, равнището на младежка безработица в Япония след спукването на икономическия балон беше максимум 10 процента. Ситуацията в Китай е по-тежка.

Взети заедно, тези условия напомнят за миналото на Япония, когато дълбокото безпокойство за бъдещето потискаше инвестициите и потреблението, което доведе до „болест на статуквото“ и в крайна сметка до дефлационна спирала. Но съвременният Китай има предимства, на които Япония не се е радвала, особено в използването на цифрови технологии, включително изкуствен интелект. Въпреки това едно общество на държавно наблюдение, което възпрепятства иновациите и хвърля сянка върху частните компании, остава повод за тревога.

Въз основа на японския опит какво трябва да направи Китай днес?

В крайна сметка всичко се свежда до предприемачески дух и насърчаване поемането на риск в частния сектор. Вместо да го потиска чрез наблюдение, Китай трябва да създаде механизми за възнаграждаване поемането на риск от компании и лица с цел създаване на икономика, ръководена от частни предприятия, а не от държавни. Просто казано, желанието на Китай да произвежда бизнес лидери и компании, които да подражават на Джак Ма (основател и изпълнителен директор на групата за електронна търговия Alibaba – бел. прев.) и да съперничат на така наречената Великолепна седморка (американските технологични гиганти – бел. прев.), ще бъде подложено на изпитание.

Но за да се постигне това, е от съществено значение облекчаването на нормативната уредба за стимулиране на вътрешното търсене и иновациите, особено в сектора на социалното осигуряване. Освен това, като се има предвид как провалът на Япония при инвестирането в човешки ресурси подкопа нейното икономическо възстановяване, Китай не трябва да забавя частните инвестиции в таланти, особено сега, когато икономиката му стагнира.

Също така, ако неспособността на Китай (въпреки свръхкапацитета му) да разчита на износа продължи, той може да бъде принуден да подкрепи вътрешната си икономика – дори с цената на влошаване на държавните финанси. Забелязват се някои промени, например в действията за привличане на преки чуждестранни инвестиции. Но продължаването на политиката на отворени врати както на вътрешния, така и на международния пазар е от решаващо значение.

Както показва скорошната история на Япония, след като една икономика навлезе дълбоко в дефлационната спирала, излизането от нея е много трудно. Китай трябва да започне процеса на реформи сега. Повече от всякога е необходим уместен икономически диалог между Япония и Китай – в името на глобалната икономика. Надявам се Китай да се поучи от японския опит и опасенията от затъване в дефлация да се окажат безпочвени, завършва Нинами.