Войната създава предизвикателства пред руските милиардери да прехвърлят богатството си

За елита в Русия предаването на семейното богатство става по-сложно от всякога, пише Bloomberg.

Докато войната в Украйна навлезе в третата си година, а богатите свикват с мисълта, че руските граждани вече не са добре дошли на Запад, изпитаният наръчник за прехвърляне на богатство на практика се изпари. Дори Кипър и Швейцария, едни от любимите места в миналото, въведоха забрани за предоставянето на услуги за управление на семейни тръстове с руски граждани като доверители или бенефициенти.

Докато някои богаташи все още търсят начини да държат семейното си имущество на Запад, други се опитват да го прехвърлят в т. нар. приятелски страни като Обединените арабски емирства или в крайна сметка го връщат в Русия, особено ако притежанията им са съсредоточени там. Повечето милиардери, които бяха санкционирани, избраха да преместят активите си у дома.

Страната на свой ред предлага от години стимули за богатите да върнат парите си и създаде структури, които според нея ще предпазят частни активи. Но притесненията от конфискации от държавата остават, особено предвид нарастването на подобни случаи през последно време. Критик на руския президент Владимир Путин предупреди, че ще последват още.

Двама руски милиардери, пожелали да останат анонимни поради страх от наказание, коментират, че сега могат да правят бизнес само в Русия и не мислят за възможно конфискуване на активи. Друг санкциониран магнат, който върнал активи в родината си, казва, че все още не е решил как да осъществи предаването на богатството си, но отбелязва, че заедно със семейството му са избрали да изградят нов живот в Русия.

„Хората предприемат действия въз основа на сегашните си възможности и ограничения“, коментира Алексий Станкевич, стратегически консултант на руснаци с ултрависоко нетно богатство, който съветва редица семейни офиси. „Степента на непредсказуемост расте значително“, допълва той.

Съдбата на голямото богатство има значителни последици за Русия, тъй като тя остава откъсната от голяма част от света. 26-та руснаци в индекса на милиардерите на Bloomberg имат общо около 360 млрд. долара. Средната им възраст е 63 години, а това означава, че изборът им как и къде да предадат имуществото си в идните десетилетия ще повлияе на икономиката и на всички бизнес сектори. Някои от милиардерите като магнатът Андрей Гуриев, собственик на производителя на торове „Фос агро“, и петролният магнат Вагит Алекперов вероятно притежават голяма част от богатството си под формата на пари в брой, държани на необявени места.

Не е ясно как мегабогатите в страната планират да предадат богатството си и няма обща тенденция, казва Дария Невская, адвокат в Дубай, която консултира богати руснаци. Санкциите след нашествието в Украйна са ускорили процеса в някои случаи като с имотния и телекомен магнат Владимир Евтушенков, който прехвърлил активи на сина си, за да предпази холдинговата си компания, след като беше арестуван през 2022 г.

„Всеки случай е уникален и зависи от това къде планират да живеят хората в бъдеще и къде се намират основните им активи“, казва Невская.

Руското богатство е като никое друго сред най-големите икономики. Вълната от наследяване, която тъкмо започна, е първата, отпреди болшевиките да завземат властта преди повече от един век, те доведоха на власт Владимир Ленин и на практика изкорениха частната собственост. Съвременното богатство се появи едва след разпадането на Съветския съюз, когато местни бизнесмени се възползваха от продажбата на активи от държавата през 90-те години на миналия век за изграждането на днешните гиганти в страната. Те скоро започнаха да намират начини да изпращат богатството си в чужбина, тъй като смятаха, че върховенството на закона в чуждите страни ще им позволи да защитават по-добре правата си в случай на спор.

Русия, която няма данъци върху наследството за местните жители, отдавна се опитва да насърчи богатите да върнат парите си обратно в родината. Новият стремеж започна през 2018 г., когато страната създаде специални административни райони, където върнати от чужбина пари можеха да получат данъчни облекчения. После през 2020 г. правителството предоговори споразумения за двойно данъчно облагане с някои страни, включително Кипър, като на практика повиши разходите за държане на активи там.

По-късно властите въведоха частни фондации, които да улесняват прехвърлянето на богатство на следващото поколение, като автоматично разпределят активите или печалбите на богаташите към техните наследници. След като законодателството влезе в сила в началото на 2022 г., бяха създадени около 30 такива фонда, последният от които този месец.

Роман Маргулис, управляващ партньор в ASB Consulting Group, която помага на отделни хора да установяват такива фондации в Русия, коментира, че базираната в Москва компания получава между 10 и 15 запитвания всеки месец и че броят се е увеличил през последните две години. Страхът от санкции и замразяване на активи в чужбина повишава привлекателността на фондациите, отбелязва Маргулис.

Но само малка част от хората, които са проявили интерес, в крайна сметка са установили фондации, казва той. Тъй като те са нещо ново, много от хората, отправили запитване, предпочитат да изчакат и да видят как ще се представят фондациите и до колко безопасни са те преди да поемат ангажимент. Освен това наследниците, които не са местни граждани, трябва да заплатят данък върху наследството от 30%, а това намалява привлекателността на структурата, когато са замесени хора, работещи в чужбина.

Неофициални отношения

Но не всичко се свежда до закони и юрисдикции. Русия изпъква, тъй като бизнес средата в страната зависи от неофициални договорки и гаранции, дадени при управлението на Путин, който неотдавна удължи четвъртвековното си управление с пети мандат като президент на Русия. Той съобщи, че не планира нова деприватизация или национализация, но добрите отношения с властите са от ключово значение, за да се избегне изземване на активи.

Миналата година прокурори са започнали почти пет пъти повече дела за национализиране на активи, отколкото през 2022 г., сочи изследване на вестник „Новая Газета Европа“ и „Трансперънси интернешънъл“ в Русия. През февруари регионален съд нареди прехвърлянето на държавата на три завода от група, която съставлява около 80% от руското производство на феросплави и е контролирана от семейството на предприемача Юрий Антипов и неговия бизнес партньор от началото на 90-те години на миналия век.

„Основната роля на собствениците на бизнес е да защитават активите си от конкуренти и държавата“, казва Станислав Шекшня, преподавател по предприемачество и семеен бизнес в INSEAD близо до Париж. „Тази функция не може да бъде прехвърляна по наследяване, тъй като руският капитализъм се основава на неофициални отношения. За съжаление, тук магнатите не успяват да изградят организации, които са независими от своите основатели“, допълва той.