Страните от най-голямата вълна на разширяване на ЕС може да загубят конкурентното си предимство

Забележителният икономически растеж в 10-те страни, които се присъединиха към ЕС преди две десетилетия – повечето от тях бяха от другата страна на Желязната завеса по време на Студената война, ги превръща в една от най-безспорните успешни истории на Стария континент, пише Financial Times.

Но сега тези страни трябва да намерят нови източници на растеж, за да не изгубят конкурентното си предимство, казват държавни ръководители и икономисти, след като ранните ползи от присъединяването към ЕС започват да отшумяват, а жизненият стандарт настига този в западните им съседи.

Явните икономически ползи от разширяването на блока на 1 май 2004 г. не винаги бяха съпътствани от политически ползи, тъй като върховенството на закона и подкрепата за ЕС отслабват в редица от по-новите страни членки.

Безспорното е, че най-голямата група страни, която се присъедини наведнъж, се радва на бързо догонване в нивата на доходите на останалите страни в блока. След като станаха част от единния пазар, Кипър, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словакия и Словения се възползваха от ръст на търговията, инвестициите и разходите.

Техният среден брутен вътрешен продукт на човек от населението нарасна от под половината спрямо нивото в ЕС през 2004 г. до над три четвърти днес, сочат изчисления на FT на база данни на МВФ, коригирани към инфлацията и промените във валутните курсове.

„Когато тези страни се отвориха и се присъединиха към единния пазар, големите международни компании внесоха най-новите технологии и подобриха значително производителността“, казва Зузана Заварска от Виенския институт за международни икономически изследвания.

Най-явният пример е Словакия, където автомобилни компании, включително Volkswagen, Peugeot, Kia и Jaguar Land Rover построиха заводи, увеличавайки годишното производство на автомобили от близо 200 хил. през 2004 г. на над 1 млн. Това направи страната един от най-големите производители на коли на човек от населението в света с почти 20 коли, произвеждани всяка година за всеки сто словаци.

Друг голям положителен двигател са стотиците милиарди евро под формата на евросредства, предоставяни на по-новите страни членки на ЕС. Иван Бартош, вицепремиер на Чехия, казва пред FT, че кохезионните фондове от Брюксел са помогнали на страната да запълни икономическата пропаст с по-старите страни членки и да привлече инвестиции. „Това е силен инструмент. Политиката наистина работи“, казва той.

Почти всички десет страни са удвоили брутния си вътрешен продукт на човек от населението през последните 20 години, подкрепени от притока на инвестиции и ръста на износа. Литва изпъква, като е увеличила БВП на човек от населението над три пъти през последните две десетилетия.

Гедиминас Симкус, председател на Литовската централна банка, отдава силното представяне на страната си на предприемаческия ѝ дух. „Винаги се стремим да излезем от криза по-силни“, казва той пред FT, спомняйки си как страната му се е възстановила от дълбока рецесия след финансовата криза през 2008 г. и санкциите, които спряха износа към Русия през 2014 г.

Дори страни като Кипър, които се натъкнаха на множество спънки, запълниха пропастта със съседите си. „Въпреки местната финансова криза през 2013 г., Covid-19 и сега санкциите срещу руснаците Кипър все пак успява да расте по-бързо от средното ниво в ЕС“, казва Фиона Мълън от Sapienta Economics.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) изтъкна, че „бонусът с присъединяването към ЕС“ е помогнал на осемте страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които се присъединиха през 2004 г., да повишат брутния си вътрешен продукт над два пъти по-бързо в сравнение с други бурно развиващи се пазарни икономики.

Цените на жилищата в повечето по-нови страни членки растат значително по-бързо в сравнение с останалата част от ЕС, най-вече в Естония, където те са се повишили над три пъти от 2004 г. насам спрямо средния ръст в блока от близо 70%.

Заплатите в много от тези страни изпреварват средния ръст в ЕС от 83% през последните 20 години, като са се покачили над три пъти за полските, чешките и словашките работници и в същото време са нараснали с между четири и шест пъти в Унгария и балтийските страни.

Беата Яворчик, главен икономист в ЕБВР, казва, че финансовите ползи са съпътствани от „забележително“ подобряване на качеството на живот.

Делът на хората в осемте страни от ЦИЕ, които заявяват, че са в добро здраве, е нараснал до 62% спрямо 44 на сто преди две десетилетия. „Хората в тези страни се усещат не по-малко здрави от тези в страните от Г-7 на възраст до 70 години“, казва Яворчик.

Образованието също се е подобрило в много от тези страни, като юношите в страните, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., се представят по-добре на тестове от средното ниво в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Естония се изстреля на първо място в класацията на ОИСР по математика, четене и природни науки сред европейските страни, изпреварвайки държави като Финландия и Нидерландия през последните години.

„Продължаващият успех“ на тези страни може да бъде модел за бъдещето на Украйна, казва Холгер Шмединг, главен икономист в германската банка Berenberg. „След като приключи разрушителната война, свободна и проевропейска страна може да се радва на бърз растеж на жизнения стандарт“, отбелязва той. Киев кандидаства за членство в ЕС след началото на пълномащабното нашествие на Русия през 2022 г.

Но макар тези икономики да се доближават до останалата част от ЕС анализатори казват, че те може да изгубят инерция. „Голяма част от ниско растящите плодове от присъединяването към съюза бяха обрани“, казва Заварска, посочвайки, че създаването на работни места благодарение на инвестиции се е забавило значително през последните години наред с производителността на труда.

Яворчик отбелязва, че редица страни от ЦИЕ се стремят да напряват преход от евтини производствени локации за западни компании към развиването на по-модерни и високотехнологични сектори. „Преките чуждестранни инвестиции, към които се прицелват сега, се променят към услуги като научно-развойни дейности, софтуер, биотехнологии и цифрови индустрии“, казва тя.

След като се присъединиха към ЕС много от тези страни преживяха „изтичане на мозъци“, тъй като по-млади и амбициозни хора напуснаха страните си, за да учат и работят в Западна Европа. Но през последните години нетната миграция за гражданите от тези страни се промени, като броят на завръщащите се хора е по-голям от този на напускащите, помагайки за смекчаването на недостига на работна ръка, натрупан през последните години.

„Хората разбират, че могат да получават сравнително добра заплата в Литва, но ние имаме по-ниски разходи за живот, говорим техния език и те имат семейство тук“, казва Симкус.

Но има признаци, че икономическият напредък не е съпътстван от подобрения в стандартите за управление или политическа подкрепа за ЕС в някои от по-новите страни членки.

Унгария, Полша, Словакия, Кипър и Малта загубиха позиции в индекса на Световната банка за управление през последното десетилетие. Както Будапеща, така и Варшава имаха спорове в Брюксел заради върховенството на закона и предвидената за тях част от европейските средства беше замразена години наред.

Освен това подкрепата за ЕС намалява в редица от тези страни. Общественото доверие в съюза намалява от 2004 г. насам в Унгария, Чехия, Словения и Кипър, сочи годишното допитване на Евробарометър.

Бартош казва, че растящите евроскептицизъм в Чехия и в други страни от региона отразява факта, че правителствата обвиняват ЕС за проблемите. „Политиците казват, че проблемът е Брюксел. Това говорене е много силно и се използва за дезинформация. То помага на крайните партии“, отбелязва той.

Но тези страни също така се възмущават, че ги карат да се чувстват като втора класа страни членки на ЕС въпреки нарасналия им просперитет.

Премиерът на Естония Кая Калас казва, че по-новите страни членки на блока все още трябва да се борят за уважение от „големите страни“, въпреки че „сме достатъчно дълго в ЕС, за да се отнасят с нас като с равни“.