Икономистите трябва да служат по-добре на обществото

Нямам намерение да твърдя, че икономистите са безполезни, пише колумнистката на Financial Times Сумая Кейнс. Нито пък ще твърдя, че всички те трябва да са видимо полезни. Ако някои искат да правят самоцелни изследвания, но всъщност изтласкват напред границата на знанието, браво на тях. Но аз наистина мисля, че има несъответствие между полезните за политиките изследвания и това, което хората, вземащи решения, всъщност искат. И смятам, че то може да бъде по-малко.

Най-голямото оплакване е, че твърде често изследователите задават грешни въпроси, след което съобщават отговорите лошо. Част от това не е по тяхна вина. Академичната сфера възнаграждава по-скоро новостта, отколкото полезността. Тя също така може да насърчи прецизността („данъкът върху кучетата повлия ли върху разходите за кучешка храна през първите три месеца?“), а не широчината („нормално ли е да се облагат домашните любимци?“). И предлага свободата да мислите за решаването на даден проблем с перфектен инструмент. Междувременно политиката по-често е натоварена със задачата да се бори с множество изкривявания с ограничени правни инструменти.

Например, икономистите прекараха години в опити да определят социалната цена на въглерода, като твърдят, че въглеродният данък е най-добрият начин за борба с изменението на климата и критикуват индустриалната политика като погрешна. Но когато администрацията на Байдън започна да пита как да разпредели субсидиите, доказателствената база липсваше. „Икономистите не знаят какво да правят, когато просто смятат, че нещо е лоша идея“, коментира Бетси Стивънсън от Мичиганския университет, добавяйки, че относно въглеродните данъци „те трябва да разберат защо не са популярни сред обществеността“.

Какво може да се направи? Самото правителство би могло да подобри достъпа до навременни данни. Ако икономистите се стремят да имат по-голямо въздействие, скорошна публикация на Джед Колко, бивш служител в Министерството на търговията на САЩ, даде примери за работа, която той намирал за полезна, докато бил във ведомството. Нови данни, като цените на наемите, могат да подпомогнат анализа в реално време. Научните ревюта избавят политиците от заравяне в купища документи. Количественото определяне на ефектите от промените в политиките също може да бъде полезно, както например оценката на търсенето на работна ръка вследствие на инвестиции в производството на полупроводници очерта политиката за работната сила.

Едно предизвикателство е, че пътят към даден академичен пост не е осеян с научни ревюта. Учените не се възнаграждават, ако тяхната работа е цитирана от държавен отдел или регулатор. Но група, включваща Гопи Шах Года от Станфордския университет, работи върху метрика, която улавя този вид рефериране, и в крайна сметка може да се нареди до академичните цитати като знак за успех. „Ако не можете да измерите нещо, тогава не можете дори да започнете да го възнаграждавате“, посочва тя.

Други инициативи включват работа на учени като Ева Вивалт от Университета на Торонто за разработване на стандарти за отчитане на публикувани изследвания и улесняване сравнението на резултатите между проучванията. Събирайки повече от 600 изследвания в областта на икономиката на развитието, тя установява, че по-малко от 10 процента споменават разходите на съответната политика. (Управленците се интересуват от цените.)

Изследователите биха могли също така да оценят по-добре ограниченията, пред които са изправени управленците, ако имаше по-лесни пътища от академичната сфера до правителството и обратно. Във Великобритания може да е трудно да се върнете в академичните среди след заетост в практиката. В САЩ Марта Гимбъл, която наскоро работи за Икономическия съвет към Белия дом, с право нарича „безумно“ това, че в някои случаи престоят там изглежда е навредил на перспективите за академично развитие.

Моята последна молба е икономистите да пишат по-ясно, споделя авторката. Не искам заглавия от рода „10 невероятни последици от по-високите лихвени проценти, които няма да повярвате, че съществуват“. Моля за заглавия, които разкриват въпроса или резултата. Твърде много имат формата „нещо, нещо и нещо“. Освен ако едно от тези неща не е „секс“, „наркотици“ или „рокендрол“, то заглавието не привлича интерес. По-малко от 15 процента от заглавията на работните анализи на американското Национално бюро за икономически изследвания (NBER) включват въпросителен знак. Хубаво е това да се повиши.

Що се отнася до съдържанието на анализите, имайте предвид, че неразбираемостта е лош сигнал за качество. Доклади с резюмета, които имат по-високи резултати за четимост - с по-кратки думи и изречения - получават повече цитати. Вярно е, че сравнението между резюмета, публикувани в American Economic Review, и такива в две други водещи списания (за социология и политически науки), показва, че други научни области са по-зле. Но като се има предвид колко резюмета на анализи на NBER се колебаят около оценката „трудни за разбиране“, повярвайте ми като казвам, че има място за подобрение.

Нямам намерение да напускам работа. Специализацията е важна. Сравнителните предимства съществуват. Някои видове работа са за аналитични центрове, други са за журналисти. Но точно икономистите трябва да разберат, че потребителите на техните изследвания имат своите изисквания, завършва Кейнс.