Безграничното приятелство между Китай и Русия не се проектира в търговията

На хартия търговските връзки между Русия и Китай изглеждат огромни: през 2023 г. търговският оборот между двете страни достигна 240 милиарда долара, нараствайки с 26% само за една година. Москва и Пекин могат да ликуват, тъй като тази ласкава статистика придава достоверност на мнението, че двете столици се радват на приятелство „без граници“. Но по-внимателният поглед върху данните за търговията между Русия и Китай обрисува по-нюансирана картина, пише за Financial Times Агате Демараис, старши сътрудник с ресор геоикономика в Европейския съвет по външни отношения.

Не е изненада, че втората по големина икономика в света (Китай) и осмата по големина (Русия) правят бизнес помежду си. Също така не е изненадващо, че тези търговски връзки се засилват, тъй като санкциите тласкат Москва да преориентира търговията си от Европа към Азия. Но по-интересното е дали китайски фирми са установили връзки с руските си колеги, които са изключителни.

Първо, да погледнем дали търговският оборот между Русия и Китай е необичайно висок. Номиналният брутен вътрешен продукт на Русия е между тези на Бразилия и Австралия. Както се оказва, търговските обороти на Русия, Бразилия и Австралия с Китай са като цяло еквивалентни. Това не е достатъчно, за да се заключи, че подобни връзки между Русия и Китай не са специални, но поне сочи, че риториката за специални отношения между двете страни почива на нестабилни основи.

Вносът на Китай от Русия е нараснал с 12,7% през 2023 г. Но такива високи темпове на растеж далеч не са необичайни в китайската търговска статистика. През 2022 г. например китайският внос от Канада е нараснал с 39 процента, но малко наблюдатели биха предположили, че Пекин изгражда специални връзки с Отава.

Нивото на вноса на Китай от Русия дава отговор на въпроса дали китайските фирми разчитат непропорционално на руските стоки и суровини. Картината може да не се хареса на Кремъл: Русия остава малък доставчик за китайския бизнес. На ниво от 129 милиарда долара миналата година китайският внос от руски фирми представлява само 5 процента от общия. Освен това увеличеният износ за Китай може да се окаже нож с две остриета: руските суровинни компании все повече разчитат на Китай като експортен пазар, което дава на Пекин влияние над Москва.

Може би безграничното приятелство се основава на това, че китайският износ за Русия е необичайно висок? Той със сигурност е нараснал с 47% през 2023 г., най-големият ръст сред търговските партньори на Китай през миналата година. Но, отново, разглеждането на данните от гледна точка на търговските нива представя различна картина: китайските компании изнасят толкова за Русия, колкото и за Нидерландия, икономика почти 2,5 пъти по-малка от руската, която няма дълга граница с Китай. На ниво от 111 милиарда долара китайският износ за Русия е по-нисък от този за Виетнам.

Разбира се, съдържанието има значение, като китайският износ на инструменти, които помагат на Русия да произвежда военно оборудване, е от решаващо значение за Москва. И все пак, погледнато от високо, руският бизнес не е огромен клиент за китайските фирми, което показва известния дисбаланс в търговските отношения между двете страни.

Вместо да процъфтяват, търговските връзки между Русия и Китай може би просто наваксват от необичайно ниска база. Търговията между двете страни беше слабо развита до инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Със санкциите, които сега отрязват Русия от Европа, Москва няма друг избор освен да се обърне към Пекин, подхранвайки догонващия растеж в процеса.

Ако теорията за наваксването е вярна, тогава руско-китайската търговия може скоро да достигне плато. Последните събития подкрепят това мнение. Преговорите за газопровода Силата на Сибир 2 буксуват. Освен това само няколко китайски рафинерии могат да преработват богатия на сяра руски суров петрол. И двата фактора сочат, че продажбите на руска енергия за Китай може скоро да достигнат пика си.

Междувременно през март китайските банки спряха да обслужват продажбите на IT оборудване (базирано на информационни технологии – бел. прев.) за Русия, вероятно спирайки ръста на общия износ на Пекин за Москва, тъй като IT оборудването съставлява по-голямата част от него. През първото тримесечие на тази година износът на Китай за Русия остана като цяло непроменен.

Фактът, че китайските финансови институции изглеждат все по-предпазливи при правенето на бизнес с руски компании, подчертава нарастващите опасения в Китай относно риска от попадане под вторични санкции на САЩ. Тъй като сега Вашингтон засилва прилагането на тези мерки, подобни страхове могат да се изострят през следващите месеци. Така че високите темпове на растеж на търговията между Русия и Китай скоро може да останат в миналото. Москва и Пекин могат да се хвалят с безграничното си приятелство, но тази близост изглежда не се проектира в търговската сфера, завършва Демараис.