Германската индустрия вероятно няма да се възстанови на нивата oтпреди войната в Украйна, тъй като високите цени на вносния втечнен природен газ поставят най-голямата икономика в Европа в „неизгодно положение“, предупреди ръководителят на една от водещите енергийни компании в Германия, цитиран от Financial Times.
„Цените на газа в континентална Европа, особено в Германия, са структурно по-високи сега, тъй като ние, в крайна сметка, зависим от вноса на втечнен природен газ“, коментира Маркус Кребер, главен изпълнителен директор на RWE. „Германската индустрия е в неизгодно положение“, допълни той.
Кребер коментира това в момент, когато цените на газа в Европа намаляха с 90% спрямо рекордните равнища през 2022 г. и за кратко се понижиха до нива, виждани за последен път преди енергийната криза. Това породи въпроси за степента, в която ще се възстанови търсенето от индустрията.
Но въпреки резките спадове на газовия пазар европейският бенчмарк е над средните нива преди кризата и е почти с две трети по-висок спрямо същия период на 2019 г., сочат данни на агенцията за цени на суровините Argus.
Германия трябваше да се освободи от доставките на природен газ от Русия след пълномащабното нашествие на Москва в Украйна, тъй като стана ясно, че Кремъл използва износа на енергия като геополитическо оръжие.
Повтаряйки критиките в Германия заради енергийната политика на страната, Кребер заяви, че решението на тогавашния канцлер Ангела Меркел през 2011 г. да затвори ядрените централи, без да замени горивото с друг източник на енергия освен вноса на руски газ, е било „грешка“.
„Когато знаете точно какво искате да затворите, трябва да започнете незабавно да мислите за това как ще получите новите технологии“, посочи Кребер.
Компании и инвеститори се насочиха към други страни, предлагайки привлекателни субсидии и по-ниски цени на енергията.
„Ще видим известно възстановяване, но смятам, че ще се стигне до значително унищожаване на структурно търсене в енергоемки индустрии“, предупреди Кребер.
Анализаторите са песимистични за перспективите пред най-голямата икономика в Европа. Петте водещи икономически института в Германия намалиха неотдавна прогнозите си за растежа на страната. Брутният вътрешен продукт на Германия ще нарасне само с 0,1% тази година заради спад на износа, съобщиха те.
Властите в Берлин твърдят, че влагат средства в прехода на икономиката, като я позиционират за големи конкурентни предимства в бъдеще във въглеродно неутрален свят. Но стагнацията в индустрията в Германия става политически чувствителна тема, а влиятелната лобистка група в страната BDI критикува „догматичните“ зелени политики, които засягат промишлените компании.
Саманта Дарт, ръководител на анализите на природния газ в Goldman Sachs, вижда затваряне за постоянно на индустриален капацитет в Европа, който няма да се върне. Тя очаква по-ниските цени на газа и по-добрата икономическа среда да стимулират част от търсенето, но допълва, че „връщането към нивата преди кризата е по-голямо предизвикателство“.
Търсенето на газ от индустриалния сектор в Европа е намаляло с 24% миналата година спрямо нивата през 2019 г., сочат данни на S&P Global Commodity Insights. Компанията очаква 6% до 10% от потреблението на газ на Стария континент да е изчезнало завинаги заради унищожено търсене.
Вместо това промишлените компании се обръщат към САЩ. „Имаме последователна и обхватна политика в САЩ на стимулиране връщането на промишленото производство обратно в страната. Европа има същото намерение, но все още не и точните мерки“, счита Кребер.
Допитване на Германската търговска и индустриална камара от миналия септември установи, че 43% от големите индустриални компании планират да преместят дейностите си извън Германия, като САЩ са водещата дестинация.
Освен евтината енергия в страната, където цените на газа са на ниво една шеста от цените в Европа, доходоносните субсидии в Закона за намаляване на инфлацията за технологии за декарбонизиране привличат европейските компании.
Германските компании обявиха рекордни капиталови ангажименти за 15,7 млрд. долара към проекти в САЩ миналата година спрямо 8,2 млрд. долара година по-рано, оставяйки далеч назад други дестинации в чужбина, сочат данни на fDi Markets, филиал на Financial Times. Макар че Брюксел обяви собствена конкурентна индустриална политика, за да предотврати изтичане на инвестиции, компаниите твърдят, че им липсват опростените правила в Закона за намаляване на инфлацията и икономическата мощ.
RWE е един от най-големите инвеститори в чиста енергия в САЩ, където има 1500 служители след придобиването за 6,8 млрд. долара на Con Edison Clean Energy Businesses миналата година.
Кребер изглежда спокоен за съдбата на Закона за намаляване на инфлацията, ако Доналд Тръмп бъде избран за президент по-късно тази година, като отбеляза, че много републикански щати sа се възползвали от инвестиции, свързани с неговите стимули, и търсенето на възобновяема енергия ще остане силно.
„Не ме интересува какво име ще му дадат. Въпросът е ще има ли дългосрочна инвестиционна среда, която е благоприятна. И ако не, ние ще спрем да инвестираме, но инвестициите са необходими“, коментира той.