САЩ имат дълга история с разцепването на компании монополисти

Намаляването на размерите на корпоративните титани на Америка е нещо като национална традиция в САЩ. Apple е поредната компания, която се сблъсква с нея.

Съдебно дело от администрацията на Байдън обвинява производителя на iPhone в незаконни тактики за поддържане на монопол на пазара на мобилни телефони в САЩ, от който компанията контролира около 65%.

Правителството не изключва възможността за разпадане на Apple - съдба, която преди това сполетя Standard Oil и AT&T и която оформи американската индустрия и общество, пише финансовата медия Barron’s.

Apple заяви, че планира да се защити срещу исковата молба. Акциите на компанията поевтиняха след съобщението и не се възстановиха.

Нелоялните търговски практики са стари като самия бизнес, факт, който не е забравен дори от Бащата на капитализма Адам Смит. „Хората от един и същи занаят рядко се срещат заедно, дори за забавление и развлечение, но разговорът завършва със заговор срещу обществото или с някаква измислица за повишаване на цените“, пише той в „Богатството на народите“ през 1776 г. Тази теза е получила множество доказателства за правотата ѝ.

Първият записан закон за конкуренцията регулира търговията със зърно в Рим, около 50 г. пр.н.е. Британският парламент през 1623 г. приема Статута на монополите, с което осигурява основата и на антитръстовото законодателство на САЩ.

Standard Oil даде основание на САЩ да използват антитръстовите закони. Индустриалният гигант на Джон Д. Рокфелер постави стандарта за монополите, като в пика на развитието си контролираше 90% от производството на петрол в САЩ. Компанията се разширява както хоризонтално – през 1872 г. изкупува 22 от своите 26 градски конкурента в Кливланд, така и вертикално, като купува и изгражда кладенци, рафинерии, тръбопроводи, танкери и дори железопътни линии.

Механизмът на контрол върху компанията е чрез тръст, „корпорация от корпорации“, в която собствениците на няколко бизнеса действат съгласувано за взаимна изгода. При създаването си през 1882 г. Standard Oil Trust се състои от деветима мъже и контролира 41 компании. Дивиденти, изплатени при ставка от 65%, са използвани за закупуване на още компании. Така петролният бизнес си създава много врагове.

Standard Oil е „най-гигантският, най-жестокият, нагъл, безмилостен и заграбващ монопол, който някога се е прикрепял към общност“, пише New York World на 19 май 1887 г., като сравнява компанията с гигантски октопод.

През 1910 г. администрацията на Тафт използва антитръстовия закон на Шърман, за да съди Standard Oil. Делото стига до най-висшата съдебна инстанция на нацията и резултатът шокира страната. Гръмко заглавие на Chicago Daily Tribune от 16 май 1911 г. гласи: „Върховният съд убива стандартния петролен октопод“.

Така империята на Рокфелер е разделена на 34 компании, които впоследствие се превръщат в Exxon Mobil, Chevron, Marathon и други познати имена, които доминират петролния пазар оттогава.

Това изкуствено разделяне не успокоява обаче Big Oil. Повече от половината американски семейства постоянно съобщават, че цената на бензина им причинява финансови затруднения. През 2022 г., когато високите цени на газа допринесоха за нарастващата инфлация, президентът Джо Байдън обвини петролните компании в трупане на прекомерни печалби. Така той се прояви като съвременен разбивач на доверието.

Две години след разпадането на Standard Oil САЩ преследват American Telephone & Telegraph. Създадена през 1885 г. от Александър Греъм Бел, AT&T до 1913 г. е изградила монопол върху телекомуникациите в САЩ.

AT&T обаче избягва разпадане, защото притежава нещо, от което Америка наистина се нуждае - работеща мрежа за дълги разстояния. Извънсъдебно споразумение позволява на дружеството да запази мрежовия монопол в замяна на отварянето на пазара за други телефонни компании, които да не изкупува.

Споразумението, съобщава Boston Globe на 20 декември 1913 г., „е страхотен тоник за пазара“. Така AT&T получава статут на регулиран монополист и се превръща в една от най-големите и успешни компании в историята на САЩ.

Освен върху мрежата, дружеството държи монопол и върху телефонното оборудване чрез дъщерна компания. Тъй като телефоните се дават на потребителите на лизинг, а не се продават, това осигурява постоянен поток от приходи.

Компанията освен това не се управлява от тръстове, а е публична компания, известна с щедрите си дивиденти , до 1948 г. – и като дружеството с най-дългият списък от акционери в света (около 735 хил. души, които притежават средно по 30 акции).

Монополното положение на компанията обаче си остава трън в очите. През 1982 г. компанията най-накрая се съгласява да се раздели с оперативните си единици на седем регионални оператора в замяна на навлизане в компютърната индустрия, от която е изключена съгласно антитръстовото решение от 1956 г.

Споразумението „разчиства пътя за нов ред в телефонната индустрия“, коментира тогава Чарлз Браун от AT&T. Компанията обаче не успява да се конкурира ефективно в този нов ред и нейната корпоративна обвивка е придобита от SBC, която задържа известното име.

За потребителите разпадането донесе главозамайващ избор от оператори, устройства и планове. Според една оценка американците през 2021 г. са плащали средно 1368 долара на година за телефонни планове плюс още 823 долара за смартфон среден клас. През 1964 г. да наемат черен телефон на AT&T и да осъществяват 1000 местни разговора им е струвало 43 долара годишно (425 долара днес). Допълнително се е плащало за разговори на дълги разстояния.

Корпорацията Microsoft също е била под прицела на антитръстовите закони в САЩ. През 1998 г. компанията е застрашена от разпадане, но постига споразумение през 2001 г., което напомня на споразумението на AT&T от 1913 г. – концернът отваря операционната си система за конкуренти. Това води до сериозно ускоряване и Microsoft сега е една от най-големите компании на планетата и член на най-силно растящата група от акции, известна като „Великолепната седморка“.

Американските прокурори, които се занимават с антитръстовия иск срещу Apple, го сравняват със случая на Microsoft. Те твърдят, че по-ранното споразумение е подпомогнало Apple, като е отворило Windows за функции на iPod и iTunes. Единственият въпрос е дали Apple ще оцелее като Microsoft, донякъде отслабена, но непокътната, или ще тръгне по пътя на Standard Oil и AT&T.