Германия е болният човек на Европа, но и други проявяват симптоми

Германия – болният човек на Европа, върви към края на тримесечие, което би предпочела да забрави. Първите три месеца на 2024 г. вероятно бележат второ поредно тримесечие на свиване на икономиката, а за цялата година очакванията са за малък до нулев растеж. Индустриалният ѝ двигател се превърна в пасив заради все още потиснатото търсене, а деглобализиращият се свят ѝ отне лостове като китайския износ, евтиния руски газ и надеждната гаранция за сигурност от САЩ.

Новата тревога е подкашлянето от други места в еврозоната, пише редакторът на Bloomberg Лионел Лоран. Икономики като зависимите от търговията Нидерландия и Ирландия са големите двигатели на европейския растеж през последните години, но сега изпадат в застой. Франция, чиято водена от търсенето икономика обикновено се развива, когато Германия изостава, отчита слаб растеж въпреки надутия бюджетен дефицит, тъй като по-високите лихви взимат своите жертви. Оптимизмът, че рецесията може да бъде избегната, се смекчава от анемичните инвестиции и производствен растеж.

Което оставя последния голям лидер – Италия, където представителите на Джорджа Мелони се противопоставят на мрачните настроения, прогнозирайки брутният вътрешен продукт (БВП) да се разшири с около 1% тази година. Това би било по-добре от този на Германия, Франция, Нидерландия и средното за еврозоната, но и ще запази силното представяне на Италия от 2019 г. насам въпреки историята на нисък растеж, висок дълг и волатилна политика. Наред с държави като Испания и Португалия, които след години на кризи се радват на по-висока конкурентоспособност и растеж на износа, според проучване на ING, възстановяването на Италия е тласък за Европа.

Проблемът е, че има и признаци за влошено здраве или за това, което италианският министър на финансите Джанкарло Джорджети наскоро нарече „болка в стомаха“. Той имаше предвид т.нар. супербонус – данъчен кредит за екологично чисти ремонти на домове на стойност 110% от тяхната цена, който даде голям тласък на жилищните инвестиции и изигра значителен удар в Италия след пандемията. Икономистът от Financiere de la Cite Николас Гьоцман изчислява, че супербонусът – на стойност умопомрачителните 107 млрд. евро допустими инвестиции – е добавил около 15 пъти повече към БВП на еврозоната под формата на италиански инвестиции в строителни материали, отколкото цялата германска икономика от края на 2019 г. насам.

Това, което причинява болки на Джорджети, не е толкова растежът, колкото ударът върху публичните финанси – в крайна сметка това е данъчен кредит – поради което супербонусът сега се свива, след като допринесе за бюджетен дефицит от 7,2% миналата година. И без него обаче Bloomberg Economics очаква импулсът на растежа да продължи да губи пара. „Икономическите ползи са в миналото, докато фискалните разходи са в бъдещето“, казва икономистът на HSBC Holdings Фабио Балбони.

Не всичко е обречено и мрачно: има признаци за по-добро доверие на потребителите и по-високи заплати, а финансовите пазари все още не оказват натиск върху италианския дълг. Очакването, че лихвите са достигнали върха си, съчетано с отстъплението на инфлацията, води до намаляване на залозите за рецесия.

Но най-важното е, че все пак има по-голяма вероятност икономиката на Италия да се забави, отколкото да се представи по-добре тази година, засилвайки тревогата на европейските представители около разликата между Европа и САЩ, чиято икономика трябва да нарасне с 2% тази година. Бившият италиански премиер Енрико Лета, който беше назначен от Брюксел да напише доклад за бъдещето на единния европейски пазар, миналата седмица алармира по този въпрос. Приказките на инвеститорите за меко кацане няма да имат голямо значение в една Европа с по-висок дълг и по-висока инфлация, която не може да осигури по-голям растеж.

Как може да изглежда по-добрият път към възстановяването? Единият вариант е Италия – и Европа – да постигнат успех със средствата за възстановяване от пандемията, целящи да излекуват белезите от Covid и да инвестират в бъдещето. Рим е похарчил 45,7 млрд. евро, или по-малко от половината от полученото финансиране, което не е достатъчно. Европа има огромни инвестиционни нужди – включително 620 млрд. евро годишно за климатичния преход – и по-успешното прилагане на пандемичните средства означава по-голям шанс да бъдат стартирани други необходими инициативи за разходи, например тези за отбрана. Това би означавало и повече от силно компенсиране на свиването на супербонуса, добавяйки потенциално 2,5 пр.п. към растежа на италианския БВП до 2026 г.

Макар че предстоящият доклад на Лета ще съдържа много идеи как да се премахнат структурните бариери пред растежа, може би чрез обединяване на разнородните европейски финансови пазари и данъчни правила, Европа трябва да погледне и към САЩ, приемайки политики, ръководени от търсенето, за да стимулира консумация. Лошото прилагане на супербонуса не трябва да ни прави слепи за сегашната погрешна комбинация от строга парична политика и липса на фискална подкрепа в Европа. А новите фискални правила на ЕС вероятно ще доведат до съкращения на публичните инвестиции – което не е идеален вариант предвид необходимостта на Европа да стане геополитически по-самостоятелна.

„Винаги се говори, че Германия е болен човек... По-скоро се притеснявам, че Европа се разболява“, каза миналата седмица шефът на Бундесбанк Йоахим Нагел. Той има право. По-добре пригответе лекарството.