Руски компании процъфтяват благодарение на нарасналата търговия с Китай

Бизнесът в логистичната компания на Никита Миненков близо до река Амур, която бележи границата между Русия и Китай, вървял добре. След нашествието на Москва в Украйна той върви още по-добре – оборотът на компанията се е удвоил в две поредни години, пише Ройтерс.

Eurasia Logistics Group на Миненков е една от многобройните руски компании, които се възползват от резкия ръст на търговията с Китай, откакто западните компании напуснаха руския пазар след нашествието в Украйна и налагането на санкции.

Успехът на компанията показва все по-близките икономически отношения на Москва с Пекин, който купува повече руски петрол – основен стълб на руската икономика, и я снабдява със стоки, най-вече коли и машини.

Данни за търговията на Китай през 2023 г. показват, че износът на коли към Русия е бил почти седем пъти по-висок, отколкото през 2022 г., а стойността на износа е нараснала с почти 10 млрд. долара.

Докато Пекин купува руски петрол на по-ниска цена, отколкото налаганите от други страни производителки, общата търговия между Русия и Китай е нараснала с 64% до 240 млрд. долара през последните две години.

„Това е систематично, взаимноизгодно развитие на търговското и икономическото сътрудничество“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери тази седмица. „Да се надяваме, че това все още не е връхната точка и ще продължим да се развиваме“, допълни той.

Очаква се ръстът на търговията в световен план да се възстанови до 3,3% през 2024 г. след прогнозирано забавяне до 0,8% през 2023 г.

Желанието на Китай за правене на бизнес с Русия въпреки войната ѝ в Украйна е икономически спасителен пояс за президента Владимир Путин в стремежа му за нов шестгодишен мандат на изборите по-късно тази седмица.

„Ръстът в търговията между Русия и Китай показва просто, че санкциите губят силата си с времето, тъй като неучастващите в тях страни се възползват от икономическите възможности, оставени след изтеглянето на западни компании“, коментира Зак Мейерс, заместник-директор на Центъра за европейска реформа.

Китайските автомобилни производители се възползват особено от бягството на западни компании от Русия, при което много концерни бързо продадоха евтино активи и заводи.

Делът на Китай от руския пазар е нараснал от под 10% до над 50% за две години от началото на войната, която Русия нарича „специална военна операция“.

Автокъщи, които преди време продаваха модели на Volkswagen, Renault и Stellantis, свърнаха към китайски марки, включително Geely и Chery.

„Няма алтернатива“, казва Владислав Вершинин, ръководител на отдела за продажби в автокъща на Changan в Митишчи, край Москва. „Става рентабилно..., китайците се приспособяват много бързо“.

„Отношението на купувачите към китайските марки определено се променя. Хората гледат по различен начин на тези марки, доверяват им се“, допълва Вершинин.

Продажбите на автомобили Changan в Русия са нараснали до почти 47 800 през 2023 г. спрямо 2550 през 2022 г., сочат данни на агенцията за анализи Autostat. Марката е била на пето място сред най-продаваните миналата година, а през февруари 2024 г. 80% от най-продаваните автомобилни марки в Русия са били китайски, сочат данни.

Мейерс отбелязва, че разширяването на китайско-руските търговски връзки носи рискове и за двете страни.

„Има значителен риск за Русия..., (която) сега е далеч по-зависима от Китай, отколкото Китай е зависим от Русия. Китай е „партньор“, на който Русия има дълбоко недоверие“, допълва той.

„Западът остава далеч по-голям търговски партньор за Китай, отколкото Русия и Китай може да загуби много, ако западните санкции започнат да засягат значителен брой китайски компании“, отбелязва Мейерс.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков омаловажи рисковете. „Не, не виждаме икономически и политически заплахи в това..., както президентът Путин, така и президентът Си (Дзинпин) си поставят целта да повишат обема на търговията и икономическите отношения, като ги тласнаха отвъд 200 млрд. долара още преди началото на специалната военна операция“.

Засега китайските компании помагат на руския автомобилен пазар да се възстанови след силното свиване през 2022 г., когато бяха продадени само 626 276 коли. Продажбите през 2023 г. достигнаха 1,06 млн., но все още са под нивото преди началото на войната от 1,52 млн. през 2021 г.

„Перспективите от гледна точка на европейските марки все още са неясни, но бизнесът трябва да живее и ще живее от китайски марки“, казва търговецът на автомобили Вершинин.

Миненков, чиято логистична компания се намира в Благовешченск, град малко над река Амур, казва, че оборотът се е удвоил през 2022 г. „В началото на 2023 г. имаше застой в търсенето, когато всичко беше изкупено. Това беше паническият ефект, когато хората се страхуваха, че Китай може неочаквано да затвори“, допълва той.

Неговата компания Eurasia Logistics е специализирана във вноса на стоки, основно индустриално и строително оборудване, както и логистични услуги.

Според руски корпоративни документи, предоставени от SPARK Interfax, приходите от двете основни компании в групата са нараснали с 290% до 970 млн. рубли (10,70 млн. долара) годишно през 2022 г. Все още няма данни за 2023 г.

Москва иска да улесни по-близките връзки с Пекин като част от „безгранично“ партньорство.

Русия планира да увеличи разходите, за да повиши железопътния капацитет и да доведе обема на стоките за Далечния изток до 266 млрд. рубли (4,03 млрд. долара) тази година, ръст с около 40% от 2023 г.

Очаква се капацитетът на железопътни трасета като Байкал-Амур и Транссибирската магистрала да достигне 210 млн. тона годишно до 2030 г. спрямо 173 млн. тона през 2023 г. Основната цел е да се улесни повече търговията с Китай и други азиатски страни, основно с въглища, петрол и други суровини.

Евгений Гудков, ръководител на продажбите в компанията КСТ в Москва, вносител на китайски багери и самотоварачи с вилкова хватка, отбелязва, че преди две години почти не е имало доставки от Китай.

„Занимавахме се с резервни части“, казва той. Но компанията направила завой, тъй като европейският пазар бил затворен за Русия, а търсенето на оборудване от Китай нараснало. „Търсенето генерира предлагане. Не ние създадохме пазара, пазарът създаде (нас)“, допълва Гудков.