Китай няма друг избор освен да използва стимули

Икономическият растеж на Китай през 2023 г., според правителствени данни, беше 5,2%, като повече от две трети от него се дължат на скромното възстановяване на потребителите от коронавирусните ограничителни мерки. Сега този попътен вятър го няма, а доверието на потребителите остава силно разклатено, пише Financial Times.

Появяват се нови проблеми: местните власти предприемат мерки за намаляване на дълговата тежест; индустриален свръхкапацитет; изтичане на капитал. А сегашните усилия за фискално и парично стимулиране дават половинчати резултати.

„Има малко доказателства, че Пекин разполага с политика за постигане на декларираната от него цел за растеж“, обобщава редакцията на FT.

Старите двигатели на растежа – имоти, инфраструктура и производство – всички са изправени пред големи ограничения. Структурният упадък на сектора на недвижимите имоти е добре известен; цените на жилищата и продажбите продължават да падат. Междувременно инфраструктурата достига границата на високите нива на дълг. Китайски служители бяха изпратени миналата година, за да подтикнат местните власти да откликнат на целите. Това започна с леки съкращения на разходите: удържане на заплати на държавни служители, забавяне на плащания към доставчици, намаляване на градските услуги. Но напоследък стремежът към намаляване на задлъжнялостта засяга вече стартирани инфраструктурни проекти.

Трудно е да се види как това няма да задържи растежа на Китай в близко бъдеще.

И накрая, производството. От около 2020 г. кредитът, който някога течеше към сектора на имотите, е пренасочен към производството, особено в политически облагодетелствани сектори като слънчеви панели и електрически превозни средства. Годишният темп на нарастване на заемите за китайската индустрия се покачва стабилно, въпреки че сега нивото намалява. Обратно, ръстът на кредитирането се забавя като цяло и напълно се свива в сектора на имотите.

Това завръщане към производството е „радикално“, казва Адам Улф от Absolute Strategy Research, и генерира важни победи за Китай. Най-забележителното е, че сега BYD е най-големият производител на електромобили в света, а Китай най-големият износител на автомобили. Но също така създава огромно свръхпредлагане на промишлени стоки, което, съчетано със слабото търсене у дома, смазва промишлените маржове и подклажда дефлацията.

Китай би могъл да се справи с това, както е правил в миналото, чрез комбинация от държавно насочена индустриална консолидация и по-висок износ. Но производственият търговски излишък на Китай вече е огромен, може би 2% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Както Западните страни с право се опасяват, че Китай ще залее с евтини стоки експортните пазари. Евтиният юан увеличава заплахата; широко се очаква търговски ответен удар. Ако това стане, воденият от износа растеж вероятно няма да бъде спасителният пояс за Китай.

Тази мрачна картина предполага, че Китай скоро може да бъде принуден да заложи на стимули. Ако целта за БВП е поне донякъде обвързваща, никой сектор от китайската икономика не е готов да постигне растеж до 5%. Увеличаването на потреблението би могло да го направи, но не виждаме признаци, че разтревожените потребители биха могли да се активизират.

Както Майкъл Петис, добре известен анализатор на Китай, написа: „Въпреки че досега Пекин беше изключително неохотен да го направи, изглежда има нарастващ консенсус сред китайските икономисти и съветници по икономическата политика, че Пекин трябва да насочи фискалната експанзия не към насърчаване на предлагането в икономиката, а по-скоро към финансиране на еднократно увеличение в доходите на домакинствата - може би чрез ваучери за потребление - за насърчаване на китайските домакинства да разширят потреблението…“

Ако не се случи (повишение на нетния износ или внезапно покачване на потреблението) през следващото тримесечие, би било изненадващо, ако Пекин не се обърне към по-директна подкрепа за потреблението. В този случай можем да очакваме в някакъв момент през третото тримесечие или може би до края на второто тримесечие Пекин сериозно да обмисли възможността за фискален тласък - може би до 2-3 трлн. юана - насочен към увеличаване доходите на домакинствата.

Дори ако Пекин избере да приеме растеж под целта, Китай ще се сблъсква с по-фундаментално ограничение: пазара на труда. Като оставим настрана хроничния проблем с високата младежка безработица, официалното ниво на безработицата е стабилно, а алтернативните данни за частния сектор изглеждат достатъчно спокойни. Но Улф твърди, че скоро това може да се промени.

„Така че от гледна точка (на китайските власти) това са само трудности при прехода към нов модел на растеж. Те не искат да прибягват до повече стимули, защото не искат икономиката да се върне към стария модел на растеж. Те искат да видят как секторът на недвижимите имоти намалява като дял от БВП. И докато хората имат работа, (чиновниците могат да си кажат, че) нещата са наред; просто спрете да се оплаквате!“, коментира Улф.

Но може да видим продължаващо свиване на недвижимите имоти тази година. Ако правителството започне да увеличава разходите за инфраструктура, тогава строителният сектор ще започне да освобождава работна ръка с много по-бързи темпове. 

Влошаването на пазара на труда би било „реално ограничение за способността на правителството“ да действа меко, което вероятно ще го принуди да разшири своите планове за стимулиране, подчертава Улф.