Българският посланик в Атина: България и Гърция могат да станат голям енергиен център

Стратегическото партньорство между Гърция и България представлява стълб на стабилност и насърчаване на европейските ценности за целия регион, заяви българският посланик в Гърция Валентин Порязов в интервю за АНА-МПА днес, цитиран от БТА.

Той изрази желанието си за задълбочаване на двустранните отношения и увереността си, че двете стани могат да се превърнат в голям енергиен и транспортен център от общоевропейска величина. По думите му стратегическото двустранно сътрудничество в редица сектори като енергетиката, транспорта, комуникациите, търговията и технологиите е необходимо за икономическия просперитет на двете страни, както и за геополитическата стабилност на целия регион. 

"България и Гърция се сблъскват с редица идентични рискове, произтичащи от нашия изпълнен с предизвикателства регионален контекст, най-вече руската агресия срещу Украйна, драматичната ситуация в Близкия изток, миграционните потоци или възпрепятстваните вериги за доставки", посочи Порязов.

Той отбеляза, че двете страни имат допълваща се география, което създава огромни предимства при справянето с рисковете и предизвикателствата, а също така споделят еднакви ценности, базирани на международното право, справедливостта, свободата и човешките права, освен това са партньорки в ЕС и съюзнички в НАТО. "Нашето стратегическо партньорство представлява ос на стабилност за целия регион", посочи дипломатът.

"С обща воля и съвместни усилия нашите две страни могат да се превърнат във важен енергиен и транспортен център от общоевропейски мащаб. Нашето стратегическо сътрудничество в различни области, като енергетика, транспорт, комуникации, търговия и технологии, е необходимо за икономическия ни просперитет, но и за геополитическата стабилност на целия регион. То вече доказа решаващата си роля, когато избухна войната в Украйна. Заедно можем да защитим нашия европейски начин на живот", подчерта още Порязов.

По отношение на инициативата Sea2Sea, посланикът заяви, че това е "ключов проект с голяма геостратегическа, икономическа и логистична стойност за Гърция и България, с дългосрочни положителни отражения за целия регион." Той предвижда модерен мултимодален коридор, който преминава от Солун през Кавала и Алексанрдуполис в Гърция, достига пристанищата Варна и Бургас в България и продължава към река Дунав и основното пристанище Русе, обясни Порязов.

Той отбеляза, че проектът Sea2Sea може да предложи така необходимата алтернатива на силно натоварените проливи при Босфора, което ще засили товарния и пътническия трафик между двете страни и ще повиши икономическия потенциал. "България има специален интерес от прилагането му, особено в контекста на блокираните търговски маршрути в Черно море заради руската агресия срещу Украйна", обясни посланикът. 

Що се отнася до газовия интерконектор Гърция-България (IGB), Порязов посочи, че това е пример за "стратегическа дългосрочна инвестиция с широк регионален обхват" и че същото се отнася и за плаващия терминал за втечнен природен газ (LNG) при Александруполис, в който България участва с 20-процентен дял и който ще влезе в оперативна готовност след няколко месеца.

"Новото Плаващо съоръжение за съхранение и регазификация (FSRU), в съчетание със съществуващите междусистемни газови връзки между Гърция и България, ще повиши значително енергийната сигурност не само на Гърция и България, но и на целия регион, като осигури достъп до нови източници на природен газ. То ще привлече дългосрочни инвестиции в енергийната инфраструктура на региона и ще подпомогне веригите за доставки, логистиката, превоза и транспортирането на втечнен природен газ", заяви дипломатът, като отбеляза, че съоръжението има стратегическо разположение на ключови маршрути за LNG между три континента. 

Коментирайки участието на България като почетна страна в миналогодишното издание на Международния панаир в Солун (TIF), посланикът изтъкна, че тази покана е била оценена високо и българското участие е получило значителна популярност сред широката общественост и в двете страни. "TIF доказа още веднъж силата, традициите и нарастващия интерес към активизирането на двустранните ни търговски отношения", посочи Порязов, като отбеляза, че през 2022 г., първата година от войната в Украйна, търговският обмен между България и Гърция е достигнал 6 милиарда евро, а гръцки инвестиции присъстват в момента в редица сектори в България.

На въпрос за сътрудничеството между България и Гърция по отношение на присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС, посланикът напомни, че Гърция организира срещата на върха в Солун през 2003 г., а България, след 15-годишно прекъсване, организира следващата среща на върха ЕС-Западни Балкани по време на своето председателство на ЕС през 2018 г. Той отбеляза, че новите геополитически реалности след агресията на Русия срещу Украйна са засилили фокуса върху разширяването на ЕС.

По думите му България и Гърция, които познават добре региона, могат да работят заедно, за да помогнат за постигането на правилния баланс между очакванията за ускорена интеграция и необходимостта кандидатите да отговарят на критериите и да демонстрират собствените си качества. "Две области от особена важност, в които принципът на собствените заслуги е особено валиден, са добросъседските отношения и върховенството на закона", изтъкна българският дипломат.

Що се отнася до помощта, която България оказва на Украйна от началото на руската офанзива, Порязов посочи, че България оказва подкрепя на Украйна под различни форми и че страната приютяваше най-голямата общност от украински бежанци на глава от населението през 2022 г., а държавните институции, частните фирми и гражданското общество бързо се мобилизираха, за да предложат подслон на бягащите от войната. 

"България предоставя боеприпаси и друго оборудване в съответствие с възможностите си, а българските компании от отбранителната индустрия играят решаваща роля за преодоляване на пропуските в доставките в различни области", посочи той, като напомни, че София се е присъединила към всички санкции на ЕС срещу Русия "въпреки негативния ефект върху нашата икономика". "Нашата принципна позиция остава, че войната в Украйна не е просто двустранен конфликт, а борба за международния ред, основан на правила, и за сигурността на Европа като цяло. За съжаление, по отношение на санкциите трябва да отбележим, че не всички наши съседи споделят същата позиция", каза посланикът.

По думите му след края на войната възстановяването на Украйна ще изисква значителни ресурси и по-добра свързаност межди всички членки на ЕС и "това е сфера, в която тристранното сътрудничество Гърция-България-Румъния по Вертикалния коридор (север-юг), свързващ пристанище Александруполис през България и Румъния с Украйна и Молдова, е от решаващо значение".

На въпрос за присъединяването на България към Шенген посланикът напомни, че на 30 декември 2023 г. беше взето компромисно решение за присъединяване на България и Румъния към Шенген с въздушните и морските граници от 31 март 2024 г. Той добави, че въпросът с проверките по сухопътните граници обаче остава отворен и се очаква решение на Съвета на ЕС да бъде постигнато в рамките на тази година. По думите му България остава ангажирана да преодолее последните оставащи политически пречки (повдигнати само от една държава членка) и да постигне премахване на сухопътния контрола възможно най-скоро. 

"Ние вече сме членове на Шенген, но окончателното премахване на контрола по сухопътните граници всъщност ще бъде най-осезаемо, когато става въпрос за движението на хора, стоки и услуги между Гърция, България и Румъния. Сегашният контрол по сухопътните граници противоречи на общите ни усилия за изграждане на регионален транспортен център и възпрепятства безпроблемните връзки по оста Юг-Север. Те спъват нашето икономическо и търговско сътрудничество, генерират допълнителни разходи за нашите предприятия и туризъм", отбеляза дипломатът, като изрази признателност за "постоянната гръцка подкрепа" по този въпрос.

"Що се отнася до миграционните потоци, България ежедневно доказва ключовата си роля в опазването на външните граници на Европейския съюз. Пълноправното членство в Шенген ще позволи преразпределяне на ресурсите от вътрешните към външните граници, което ще доведе до още по-добра защита", добави посланик Порязов.

Коментирайки новия Европейски пакт за миграцията и убежището, той отбеляза, че България и Гърция формират външната граница на ЕС в този регион и следователно носят значителна, но и непропорционална тежест в много отношения, включително по отношение на миграцията и защитата на границите. По думите му новият пакт, договорен след десет години трудни дебати, постига "правилния баланс между отговорност, гъвкавост и най-вече солидарност".