Извънредните бюджетни съкращения във Франция в средата на февруари с цел запазване на плановете за намаляване на дефицита вероятно няма да са последните, а правителството ще има затруднения да постигне баланс между финансови императиви и политически реалности, пише Ройтерс.
Моментът за нови съкращения едва ли можеше да бъде по-лош, тъй като в следващите три месеца предстои ежегодният преглед на бюджета от Европейския съюз, а също и актуализиране на рейтингите от агенциите за кредитен рейтинг и изборите за Европейски парламент, на които френската крайна десница вероятно ще се представи добре.
Френският финансов министър Брюно льо Мер съобщи лоши новини в сряда, като заяви, че бюджетният дефицит на публичния сектор миналата година вероятно ще бъде по-голям от очакваното при финализирането на отчетите.
Това се случи след негово изказване в средата на февруари, още преди да са изтекли два месеца от фискалната година, че са нужни бюджетни съкращения за 10 млрд. евро, за да се спазят плановете на правителството за намаляване на дефицита на фона на по-слабия от очакванията растеж.
„Дълго време публичните разходи бяха решението на всичките ни проблеми. Сега те може да се превърнат в проблем за всички ни“, заяви Льо Мер пред финансовата комисия на долната камара на парламента в сряда. „Трябва да вземем решения, за да подобрим публичните си финанси“, допълни той.
Сега министерството очаква втората по големина икономика в еврозоната да нарасне само с 1% тази година вместо с 1,4 на сто - нивото, на което беше планиран бюджетът, при цел за бюджетен дефицит от 4,4% от БВП през тази година.
Льо Мер коментира пред вестник Le Monde, че публичният дефицит през 2023 г. ще бъде „значително над“ целта от 4,9% заради по-ниските данъчни постъпления, затова постигането на целта тази година ще бъде много трудно без по-големи бюджетни съкращения.
„Съществуват две възможности – или да преразгледаме плановете за намаляване на дефицита, или да предприемем допълнителни бюджетни икономии. Брюно льо Мер намеква, че ще бъдат избрани нови икономии“, коментира икономистът Шарл-Анри Коломбие от института Rexecode.
Труден момент
Льо Мер заяви пред депутатите, че основната цел остава намаляване на дефицита под границата на ЕС от 3% от БВП до 2027 г., в края на петгодишния мандат на президента Еманюел Макрон, и дори балансиран бюджет до 2032 г.
Графикът на следващите стъпки е от ключово значение, тъй като Франция трябва да изпрати годишните си планове за намаляване на дефицита на партньорите си в ЕС следващия месец, а рейтинговите агенции трябва да актуализират рейтингите си през април и май.
Освен това правителството едва ли ще иска да обяви нови съкращения точно преди изборите за Европейски парламент през юни в момент, когато крайната десница има комфортна преднина пред партията на Макрон в обществените допитвания.
Лидерът на крайната десница Марин льо Пен заяви миналата седмица в интервю за бизнес ежедневника Les Echos, че правителството не полага по-задълбочени структурни усилия за ограничаване на разходите и призова да се насочи вниманието към разходите за имиграция и измамите със социални помощи.
Но правителството ще иска да избегне и понижаване на рейтинга, особено от S&P, която даде негативна перспектива за Франция, а актуализираният ѝ рейтинг ще бъде публикуван на 31 май, дни преди изборите.
„Последните съобщения засилват вероятността от понижаване на рейтинга“, казва Коломбие.
Първата вълна бюджетни съкращения е широкообхватна, като засяга субсидии за реновиране на жилища с цел подобряване на енергийната им ефективност, помощта за развитие, държавните научноизследователски дейности и професионалното обучение наред с много други.
Но съкращенията за 10 млрд. евро може частично да бъдат компенсирани от извънбюджетни разходи в полза на протестиращи фермери и допълнителна помощ за Украйна, коментира бившият държавен одитор Франсоа Екал, който също така управлява уебсайт за публични финанси.
Това може да наложи приемането на ново закон за бюджета за 2024 г. още в средата на годината, точно когато правителството се опитва да постигне нови икономии за бюджета си за 2025 г.
Министърът на бюджета Тома Казнав заяви пред депутатите в сряда, че нужните икономии за бюджет 2025 вероятно вече са по-близо до 20 млрд. евро вместо планираните преди това 12 млрд. евро.
Всички бъдещи вълни на бюджетни съкращения вероятно ще засегнат социалните разходи и местните власти, които досега до голяма степен бяха пощадени.
Льо Мер настоява за затягане на помощите при безработица. Според икономисти може да се наложи и повишаване на пенсиите под нивото на инфлацията, въпреки че е политически непопулярно.
преди 9 месеца След Джърмани и франсетата взеха да клекат. Не може все на дефицити да се кара. Вкарайте още санкции, да му е зле на П. :] отговор Сигнализирай за неуместен коментар