Китай се прицели в растеж от 5% и ще "трансформира" икономиката си

Китай ще се стреми да постигне икономически растеж от около 5% тази година и работи за трансформиране на модела си на развитие, ограничаване на свръхкапацитета в промишлеността, намаляване на рисковете в сектора на недвижимите имоти и съкращаване на разточителните разходи на местните власти, заяви премиерът Ли Цян във вторник, цитиран от Ройтерс.

Той представи първия си работен доклад на годишното заседание на Националния народен конгрес, законодателния орган на Китай, в Голямата зала на народите в Пекин.

Целта за растеж е подобна на миналогодишната, но за да я постигне, Китай ще трябва да въведе по-силни правителствени стимули, тъй като икономиката продължава да зависи от държавните инвестиции в инфраструктура, които доведоха до натрупването на планина от общински дългове.

Забавянето на възстановяването след края на кризата през изминалата година разкри дълбоките структурни дисбаланси в Китай - от слабото потребление на домакинствата до все по-ниската възвръщаемост на инвестициите, което предизвика призиви за нов модел на развитие.

Кризата с недвижимите имоти, задълбочаващата се дефлация, сривът на фондовия пазар и нарастващите дългови проблеми на местните власти увеличиха натиска върху китайските лидери да отговорят на тези призиви.

"Не бива да изпускаме от поглед най-лошите сценарии и трябва да сме добре подготвени за всички рискове и предизвикателства", заяви Ли Цян. "По-конкретно, трябва да продължим с трансформирането на модела на растеж, извършването на структурни корекции, подобряването на качеството и повишаването на ефективността."

Той не предостави веднага подробности за планираните промени.

Премиерът Ли Цян се покланя пред президента Си Дзинпин (на втория ред вдясно). Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Китайските акции компенсираха по-ранните си загуби и се търгуваха почти без промяна за деня, а юанът остана без изменение, което показва, че инвеститорите не са впечатлени от плановете за стимулиране и обещанията за реформи.

"Политиците изглеждат доволни от настоящата траектория", заяви Бен Бенет, инвестиционен стратег за Азиатско-тихоокеанския регион в Legal And General Investment Management, като добави, че икономическите цели са "според очакванията".

"Това е разочароващо за онези, които се надяваха на по-голям тласък... На думи има подкрепа за дълга на местните власти и сектора на недвижимите имоти, но е от ключово значение как това ще се прилага на практика."

При определянето на целта за растеж политиците "взеха предвид необходимостта от повишаване на заетостта и доходите, както и от предотвратяване и разсейване на рисковете", каза Ли Цян, като добави, че Китай възнамерява да има "активна" фискална позиция и "благоразумна" парична политика.

Реален годишен ръст на БВП на Китай (в бяло) и целеви (в синьо). Графика: Bloomberg

Китай планира бюджетен дефицит в размер на 3% от брутния вътрешен продукт, което е по-малко от ревизираните 3,8% през миналата година.

От решаващо значение е обаче, че страната планира да емитира специални свръхдългосрочни държавни облигации на стойност 1 трилион юана (139 млрд. долара), които не са включени в бюджета.

Това е едва четвъртата подобна продажба през последните 26 години, като последната е от 2020 г., когато властите емитираха облигации на стойност 1 трилион юана, за да покрият мерките за реакция срещу пандемията, припомня Bloomberg.

Китай има за цел да емитира такива свръхдългосрочни специални облигации в продължение на няколко последователни години, въпреки че докладът на Ли Цян не включва цел след 2024 г.

Квотата за емитиране на специални облигации за местните правителства е определена на 3,9 трлн. юана спрямо 3,8 трлн. юана през 2023 г.

Китай също така определи целта за потребителската инфлация на 3% и цели да създаде над 12 млн. работни места в градовете през тази година, като запази равнището на безработица на около 5,5%.

"Китайското правителство не иска да стимулира прекалено много икономиката, ... а също така иска да запази относително ниска задлъжнялост", каза Ся Цинцзие, професор по икономика в Пекинския университет.

Анализаторите очакват Китай да намали амбициите си за годишен растеж в бъдеще. Според прогнозите на Международния валутен фонд икономическият растеж на Китай ще бъде 4,6% през тази година, като в средносрочен план ще продължи да се забавя до около 3,5% през 2028 г.

Тайван

В доклада се казва също, че Китай "ще бъде твърд в напредъка на каузата за обединение на Китай", като този път не се споменава "мирно обединение", каквото имаше в предишните доклади.

Длъжностни лица обещават "решително да се противопоставят на сепаратистките дейности, целящи "независимост на Тайван", и на външната намеса".

Китай ще увеличи разходите за отбрана със 7,2% през тази година, което е същият темп като през миналата година, отбелязвайки деветото поредно едноцифрено годишно увеличение.

Годишно изменение на разходите за отбрана. Графика: Bloomberg

Бюджетът за отбрана се следи отблизо от съседите на Китай и САЩ, които са предпазливи по отношение на стратегическите намерения на Пекин и развитието на въоръжените му сили, тъй като през последните години напрежението заради Тайван рязко нарасна.

Военните разходи на централното китайско правителство се очаква да нараснат до 1,67 трилиона юана (231 млрд. долара) през тази година. За сравнение, в края на миналата година президентът на САЩ Джо Байдън подписа годишен законопроект за отбраната на стойност 886 млрд. долара.

"Нови производителни сили"

Китай ще продължи да отделя средства за технологични иновации и усъвършенствано производство в съответствие с усилията на президента Си Дзинпин за създаване на "нови производителни сили", заяви Ли.

Пекин ще премахне всички ограничения за чуждестранни инвестиции в производствения сектор и ще облекчи ограниченията за достъп до пазара в сектора на услугите, като например в телекомуникациите и медицинските услуги, сочи отделен държавен доклад.

Страната също така ще разработи планове за развитие на нововъзникващи индустрии, включително квантови изчисления, големи данни и изкуствен интелект, и ще продължи да се стреми към постигане на технологична самодостатъчност.

Някои анализатори критикуват политиката на Китай, насочена към високотехнологично производство, като твърдят, че тя задълбочава свръхкапацитета в промишлеността, задълбочава дефлацията и засилва търговското напрежение със Запада.

Привържениците на реформите, обезпокоени от рекордно ниското потребителско доверие и спадащите нагласи на инвеститорите и бизнеса, искат Китай да се върне към пътя на про-пазарните политики и да стимулира търсенето от страна на домакинствата.