Икономисти от БАН: Българската икономика ще нарасне с малко над 2% тази година

Реалният растеж на българската икономика през тази година ще е малко над 2%, което е под потенциалния ръст. Очакванията за следващите две години са за плавно възстановяване до средните нива преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж. Това се посочва в макроикономическа прогноза за периода 2024-2026 г. на учени от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).

В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3 – 3,5% годишно, прогнозират икономистите на БАН. Според тях динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.

Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояването на средствата от ЕС, като нарастването им ще се определя главно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България по Националния план за възстановяване и устойчивост. За целия прогнозен период приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен, смятат учените.

Инфлационен натиск

Според икономическата прогноза инфлацията до 2026 г. постепенно ще се забавя, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Причините за това са предизвикани от външни фактори, но и от някои дискреционни мерки на правителството, сред които провеждането на политика на доходите, която е недостатъчно съобразена с реалните бюджетни възможности.

В този смисъл постигането на Маастрихтския критерий за инфлацията едва ли ще бъде възможно в рамките на прогнозния период, което означава, че приемането на България в еврозоната през 2025 г. може да се отложи, предупреждават от Института.

Пазар на труда

Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация, прогнозират икономистите на БАН.

Според тях на този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породено от бежанската вълна от Украйна, тъй като близо една трета от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част поне засега не демонстрират желание за трайно установяване в страната.

Безработицата се очаква да остане на същите нива, дори леко да намалее през прогнозния период. В този смисъл, всяко ново открито работно място ще е за сметка на увеличаване на коефициента на заетост сред населението в пенсионна възраст, но този процес има естествени граници, които са почти достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна сила от чужбина, които до голяма степен ще зависят от политическата обстановка в страната, смятат икономистите. Прогнозата им е динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години.

Финансите на държавата

Очаква се публичният дълг бавно да нараства, но да остане под 30% от БВП към 2026 г. Увеличението ще осигури финансиране на бюджетния дефицит и поддържане на фискалния резерв, включително за осигуряване на ликвидност при евентуално активиране на държавно гарантирания дълг, който се предвижда да нарасне през 2024 г.

Глобалните рискове

Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия прогнозен период. Причината за това е в неблагоприятната външна среда с риск от допълнително влошаване, ако не се намери начин за бързо разрешаване на военния конфликт между Русия и Украйна, предотвратяване на търговските спорове между САЩ и Китай и задълбочаване на военния конфликт в Близкия изток, изброяват предизвикателствата икономистите.

Забавянето на икономическия растеж в еврозоната е факт, но не е напълно сигурно дали това ще стимулира Европейската централна банка да промени провежданата силно рестриктивна парична политика, коментират от БАН.

Движението на лихвите

С оглед на цялостната макроикономическа картина очакванията на учените за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както към фирмите, така и към домакинствата, на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите.  

Макроикономическата прогноза на БАН е направена при запазване на заложените в средносрочната бюджетна рамка параметри и политики за липса на съществени промени в данъчната система и полагане на определени усилия за фискална консолидация във връзка с очакваното приемане на страната ни в еврозоната. Тя е изготвена на основата на структурен модел, който включва основните макроикономически показатели, като използва макроикономическа информация, налична към 6 февруариг. Прогнозните международни цени и очакванията за външното търсене се основават на осъвременения доклад на Международния валутен фонд за световните икономически перспективи (World Economic Outlook), публикуван през януари 2024 г.

Източник: Институт за икономически изследвания при БАН

Оценка на прогнозата за 2023 г.

Учените от БАН отчитат, че прогнозата им за 2023 г. може да бъде оценена положително. Някои от най-важните икономически променливи (като растеж на БВП, инфлация, дефлатор на БВП, внос на стои и услуги) са прогнозирани с изключителна точност, което е индикация за успешното приложение на структурния макроикономически модел при по-спокойна икономическа динамика. От друга страна, очакванията за по-консервативна фискална политика и по-голям ефект от страна на правителствените инвестиции върху бруто образуването на основен капитал не се оправдават през миналата година.

Прогнозата е подценила нарастването на кредитите към бизнеса и домакинствата. Високата ликвидност в банковата система, която мотивира финансовите посредници да поддържат ниски лихвени проценти по отпусканите кредити, и конкуренцията между по-големите участници на местния банков пазар, е занижила рисковата премия, е изводът на икономистите.