Цените на потребителските стоки в Китай са намалели с най-бързия си темп от над 14 години насам през януари, а производствените цени също са спаднали, предава Ройтерс. Данните засилват натиска върху държавните ръководители да направят повече, за да съживят ниското доверие в икономиката, която е изправена пред рискове от дефлация.
Втората по големина икономика в света трябва да се справя със забавяне на цените от началото на миналата година, което принуждава държавните ръководители да намаляват лихвите, за да стимулират растежа, въпреки че много развити икономики са съсредоточени върху овладяването на упорито високата инфлация.
Индексът на потребителските цени е отбелязал спад от 0,9% през януари спрямо година по-рано след понижението с 0,3 на сто през декември, сочат данни на Националното статистическо бюро. Той е нараснал с 0,3% на месечна база след повишението с 0,1 на сто предходния месец.
Анкетирани от Ройтерс икономисти прогнозираха спад с 0,5% на годишна база и ръст с 0,4 на сто на месечна.
Годишният спад на индекса през януари е най-големият от септември 2009 г. насам и се дължи основно на понижаването на цените на храните, но анализатори предупреждават, че общият дефлационен импулс в икономиката може да се вкорени в поведението на потребителите.
„Данните от CPI от днес показват, че Китай е изправен пред продължаващ дефлационен натиск“, коментира Джъвей Джан, главен икономист в компанията Pinpoint Asset Management.
„Китай трябва да предприеме бързи и агресивни действия, за да предотврати опасността дефлационните очаквания да се вкоренят сред потребителите“, допълва той.
Азиатският гигант не успява да си върне инерцията в икономиката от края на ограниченията заради Covid в края на 2022 г. и притеснените инвеститори избягват китайски акции на фона на задълбочаващата се имотна криза и рисковете за дълга на местните власти.
Търсенето в света също остава относително вяло, като официално допитване показва, че активността в обширния сектор на промишленото производство в Китай се е свила през януари.
Китайските индекси реагираха малко след публикуването на слабите данни за потребителските цени, след което отново се повишиха благодарение на обявените мерки за спешна подкрепа през последно време.
Вкоренена дефлация?
Китайската икономика нарасна с 5,2% през 2023 г., като изпълни официалната цел за около 5%, но възстановяването е по-колебливо от очакванията на инвеститорите. Запознати с политиката в Китай очакват Пекин да запази сходна на миналата година цел за растеж от около 5%.
Китайската централна банка съобщи в края на януари за най-голямото съкращаване на банковите резерви от две години насам, изпращайки силен сигнал за подкрепа за крехката икономика, но анализатори твърдят, че държавните ръководители трябва да направят повече, за да повишат доверието и търсенето.
Основната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и на енергията, се ускори с 0,4% на годишна база, под нивото от 0,6 на сто през декември.
Индексът на потребителските цени се повиши с 0,2 на сто миналата година, като не отговори на официалната цел за около 3%, 12-та поредна година, в която инфлацията е под годишните цели.
„Дефлацията/Дезинфлацията се вкоренява“, коментира Карлос Казанова, старши икономист за Азия в Union Bancaire Privee в Хонконг. „Спадът показва слабо местно потребление. Смятаме, че големите разпродажби на фондовия пазар отчасти са причина за спада в нагласите и свързаното с тях потребление“, отбелязва Казанова.
Данните сочат още упорита заводска дезинфлация, която запазва натиска върху промишлените компании, докато се опитват да възстановят изгубен бизнес.
Индексът на производствените цени се понижи с 2,5% спрямо година по-рано през януари, след като намаля с 2,7 на сто предишния месец спрямо прогнозата за спад с 2,6% в допитване на Ройтерс.
Заводските цени са спаднали с 0,2% спрямо месец по-рано, след като се понижиха с 0,3 на сто през декември.
Продължителната заводска дефлация застрашава оцеляването на по-малките китайски износители, които водят безмилостни ценови войни за свиващ се бизнес.
„Китайската народна банка наистина трябва да окаже по-силна подкрепа“, коментира Казанова. „Бихме предпочели да видим широки лихвени понижения през февруари, но това остава малко вероятно предвид липсата на пространство за такава политика и проблеми с предаването ѝ“, допълва той.