"Кофас": Ръстът на световната икономика отново ще се забави през 2024 г.

Настоящата 2024 г. се очертава колкото решаваща, толкова и несигурна както в (гео)политически план с повече от 60 президентски и парламентарни национални избори, така и в икономически план – с нарастващите рискове за все още забавящата се световна икономика. В този контекст експертите по кредитно застраховане от "Кофас" отчитат значително подобрение на перспективите, макар и несигурно, в среда, която остава силно нестабилна. Това стана ясно по време на ежегодната глобална конференция на "Кофас" по управление на риска в Париж.

За трета поредна година растежът на световната икономика ще се забави, стигайки до 2,2% през 2024 г. спрямо 2,6% през 2023 г., отчитат експертите.

Китай се задъхва, Европа очаква стагнация

Макар че за САЩ „мекото приземяване“ изглежда е в ход, през първата половина на 2024 г. икономическата активност най-вероятно ще продължи да се забавя вследствие на разходите на домакинствата. Сред основните причини е натрупаният по време на пандемията запас от излишни спестявания, който вече до голяма степен е изчерпан и ще продължи да намалява.

През втората половина на 2023 г. изглеждаше, че китайската икономика е възстановила позициите си, завършвайки годината с растеж на БВП от 5,2% (малко над официалната цел). В началото на тази година обаче тя се задъхва. Възстановяването на потреблението остава несигурно, а опасенията за корекция на пазара на недвижимите имоти, разрешаването на проблема с дълговете на местните власти и дефлационният натиск продължават да натежават върху частните инвестиции и потребителските нагласи.

Източник: Кофас

В Европа през първата половина на годината се очаква стагнация или състояние близко до нея. Преработващата промишленост продължава да страда от трайно високите разходи и вялото външно търсене, посочват експертите.

Достатъчни ли са мерките за овладяване на инфлацията?

Въпреки спада през 2023 г. базисната инфлация все още е два пъти по-висока от целта на централните банки в повечето развити монетарни зони. Предизвикателството за 2024 г. ще бъде да се провери дали затягането на паричната политика, което е в ход от 18 месеца, е достатъчно, за да се върне и задържи инфлацията на 2%.

Свитите пазари на труда с ниско равнище на безработица, високите нива на свободни работни места и устойчивата динамика на заплатите показват, че битката все още не е спечелена – независимо от евентуалните сътресения в предлагането, които могат да възникнат в настоящата геополитическа обстановка.

Въпреки това лихвената среда, с която домакинства, предприятия и правителства свикнаха през последните петнадесет години, вече е твърдо в миналото и лихвените проценти би трябвало да останат на високи равнища през цялата година във всички развити икономики.

Източник: Кофас

Пазарните очаквания от до 6 лихвени понижения (всяко от по 0,25 базисни пункта) през настоящата година изглеждат прекомерно и за двете страни на Атлантическия океан. В Европа основният инфлационен натиск, който все още е над 2%, не следва да позволи на Европейската централна банка и на Английската централна банка да започнат разхлабване на паричната политика преди лятото на 2024 г.

Тази неблагоприятна икономическа среда ще остави компаниите в трудно положение. Ето защо рязкото ускоряване на несъстоятелността е един от основните рискове в сценария, който предвиждат експертите от "Кофас".

Нововъзникващите икономики – все още хетерогенни, но двигатели на растеж

През 2024 г. държавите с възникващи пазари ще бъдат основните двигатели на световната икономика, допринасяйки с 1,7 п. п. за ръста от на световния БВП от 2,2%. Следователно на нововъзникващите икономики ще се падат три четвърти от световния растеж, което е най-високият показател от 2013 г. насам. Югоизточна Азия отново ще бъде един от най-динамичните региони с ръст от 4,6% в сравнение с 4% през миналата година.

Най-бедните и най-задлъжнелите държави ще бъдат изправени пред по-големи трудности. При високите лихвени проценти и силния долар има всички основания за притеснение по отношение на възобновяване на държавните фалити. Някои държави вече са в състояние на неплатежоспособност или близко до него, като Шри Ланка, Гана, Етиопия, Малави, Пакистан и Лаос.

Напрежението в Червено море оказва влияние

Кризата в Червено море е сериозна заплаха за морския трафик. Този търговски маршрут осигурява достъп до Суецкия канал – най-бързият морски път, свързващ Европа с Азия. През него преминават около 12% от световната търговия и 30% от световния трафик на контейнери.

Източник: Кофас

Като се има предвид заплахата в региона, повечето корабни компании вече избягват Суецкия канал и предпочитат нос Добра надежда, който ги отвежда около Африка и добавя над десет дни към времето за пътуване. За тези, които продължават да го използват, разходите за сигурност и застраховка нарастват неимоверно. За да ги компенсират, превозвачите пренасочват корабите си към европейските и средиземноморските търговски маршрути, което намалява наличното пространство за стоки, пътуващи по транстихоокеанските и северно-южните маршрути, и води до по-високи тарифи.

Въпреки увеличението на тарифите за превоз на товари, които от Шанхай са се увеличили над  два пъти, а по някои маршрути до Европа дори три, те все още са средно под рекордните си нива от началото на 2022 г. Засега експертите от Кофас смятат, че инфлационното въздействие ще бъде овладяно – от порядъка на 0,1 пункта инфлация на глобално равнище (0,2 пункта в Европа.)