Бизнес климатът в търговията у нас - оптимизъм, но с критика към институциите

Въпреки че през третото тримесечие на 2023 г. потреблението в България се свива, а инфлацията се забавя, мениджърите в търговията са по-оптимистично настроени към бизнес средата. Това става ясно от проучване на ЕСТАТ сред ръководители на 600 български компании, направено по поръчка на Сдружението за модерна търговия (СМТ), представено днес пред медиите. Данните обаче говорят за трудности, свързани с бюрокрация, нормативна уредба, административни неуредици, данъчно-осигурителната тежест и инкорпориране на „свои“ хора на ключови позиции. 

През третото тримесечие на 2023 г. индексът на бизнес климата за сектор „Търговия“ е със стойности над средните за бизнеса в страната. Данните от НСИ, макар и провеждани по съвсем различна методика, са абсолютно консистентни с това, което ние установяваме в нашето изследване, каза Иво Желев, изпълнителен директор на агенция ЕСТАТ, по време на представянето на резултатите.

Какво е състоянието на фирмите

94% от търговските компании твърдят, че са в добро или поне в задоволително състояние. 13% от мениджърите на търговските предприятия (около 15 хил. предприятия по думите на Желев) смятат, че състоянието на бизнеса им се е влошило в предходното тримесечие, а 9% очакват то да се влоши тепърва. Делът на предприятията в риск от търговския сектор е 11%, сочат данните от проучването.

Значението на уменията на персонала е второто най-важно конкурентно предимство на компаниите от търговския сектор след самото качество на стоките и/или услугите, показват още данните на ЕСТАТ. Качеството е предимство според 44% от анкетираните, а 42% отчитат ролята на персонала.

Компаниите от сектора на търговията имат малко по-високи инвестиционни нагласи и склонност към диверсификация на дейността от средното за страната. За търговците вътрешният пазар е перспективен и достатъчен за развитието на бизнеса им.

70% от ръководителите на търговските фирми заявяват, че имат партньори, от които бизнесът им зависи в дългосрочна перспектива, 92% извършват непрекъснат контрол на качеството, а 61% биха инвестирали в нови технологии с цел повишаването му.

Иво Желев, снимка: Сдружение за модерна търговия

Регулаторни и административни предизвикателства

Само 1/3 от мениджърите са съгласни, че данъчната система създава равни условия за всички фирми в страната, а доверие в съдебната система имат само 28%. Сред бариерите пред развитието на бизнеса, отчетени от ръководителите, са: слабата подкрепа от страна на държавата, бюрокра­цията, проблемната нормативна уредба, административните неуредици и голяма данъчно-осигурителна тежест.

По отношение на удовлетворение от законодателния процес данните от проучването показват, че за 40% нивото на ангажираност на заинтересованите страни е удовлетворително. Едва 27% са доволни от правителствените инициативи по отношение на публичните обсъждания, които играят ключова роля в установяването на прозрачност и доверие в обществото.

Според 27% регулациите и проверките се прилагат избирателно, а според 12% липсва единно прилагане от различните териториални звена на съответната администрация. Според 19% се прилагат еднакво, а 24% не могат да преценят.

Темпът на текучество на персонал в сектор „Търговия“ за периода между септември 2022 г. и септември 2023 г. е бил 20%. Той е най-висок в търговските дружества с над 250 служители и сред компаниите в София. Средното време за запълване на свободна позиция е 3 седмици.

В периода септември 2022 г. – септември 2023 г. потреблението се забавя в сравнение със същия период година по-рано, като едва 1/5 от търговските компании регистрират съществен ръст по този показател. Според близо 1/3 домакинствата са ограничили своите покупки в търговските обекти, а за още 45% потребителската кошница не се е увеличила съществено спрямо 2022 г.

Различия по региони

„Всички данни показват, че е налице огромен вододел в състоянието и нагласите на компаниите, който протича по следната линия – от една страна са средните и големи предприятия, основно в търговията, основно в Югозападен и Южен централен регион. Съвсем различно, на другия полюс, е състоянието на микропредприятията, особено в трите планови района в Северна България. Това са различни бизнес, социални, потребителски и всякакви други вселени“, каза Иво Желев.

Според него българският търговски сектор се намира пред много сериозни предизвикателства, които произтичат не само от политическата нестабилност, не само от инфлацията, но и от демографията.

Проблемите на институционално ниво

Ако проучването беше обхванало последното тримесечие, вероятно ентусиазмът нямаше да е толкова голям, каза Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия. Той обърна внимание на проблемите, които срещат компаниите по отношение на институционалната рамка.

Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия

Само една четвърт от компаниите, участвали в проучването, смятат, че законодателната инициатива на правителството е последователна и непротиворечива, посочи Вълканов.

Според него бизнесът има основание за критика към държавата по отношение на публичното обсъждане като част от законодателния процес и взимането предвид на позициите на заинтересованите страни. Той даде пример със задължителното деклариране на стоки с висок фискален риск, което определи като добро намерение с цел ограничаване на сивия сектор в храните.

„Истината е, че по начина, по който беше направено – без предварителна оценка на въздействието, без никакъв предварителен диалог със заинтересованите страни, доведе до интересната ситуация от една страна да застанем земеделски сектор, преработватели и търговци, за да обясним на Агенцията по приходите кое няма да може да проработи и защо. За първи път имаше такова единогласие в сектора по отношение на това как практически да се прилага един режим, който е изключително скъп и тежък за компаниите по начина, по който е направен. Освен това не сме сигурни, че гарантира решаването на проблемите, заради които беше създаден“, каза той.

Средните разходи на компаниите за труда на служителите, ангажирани с различни видове проверки на регулаторните органи е стигнал до 85 хил. лв. на година през 2023 г. при средно 422 проверки на компания, каза Вълканов. Той прогнозира проблем в сектор „Плодове и зеленчуци“, ако въпросът не бъде адресиран до пролетта.

Николай Вълканов  обърна внимание и на необходимостта при смяна на ръководството на регулаторите да бъдат избегнати политически назначения, а да бъдат избрани хора с доказани професионален опит и качества.

„В обратния случай обществото губи доверие в институциите, от което никой няма полза“, каза той.

Готови ли са компаниите за въвеждането на еврото?

Компаниите, членове на Сдружението за модерна търговия, са в много голяма степен напреднали в подготовката си за приемане на еврото от 1 януари 2025 г., каза Вълканов. Той обърна внимание на това, че държавните институции не работят в тази посока с темпото, което бизнесът очаква от тях, а предвидимостта ще бъде изключително важна за безболезненото въвеждане на еврото и от страна на бизнеса и от страна на гражданите.

Еврото няма да доведе до повишаване на цените в магазините, подчерта Вълканов.

„Със сигурност можем да твърдим, особено за големите вериги магазини, че това няма как да се случи. Има много ясни правила, разписани както за превалутирането, така и за закръгляването. От тях няма да се мръдне и на милиметър“, обясни той.

По думите му дори статистиката за държавите, влезли в еврозоната през последните 10 години, ясно показва, че инфлационната динамика в държавите, които са въвели еврото, не се различава от инфлационната динамика на икономиката генерално.  

„Това значи, че ако нямаме външни обстоятелства – например шоково увеличение на енергийните цени, на горивата, което така или иначе би довело до по-висока инфлация, независимо дали въвеждаме евро, или не, самото въвеждане на еврото няма как да промени общото ценово равнище в икономиката“, каза още той.

Проблемите в земеделието като предизвикателство по веригата

Вълканов обърна внимание и на напрежението в земеделието, което прелива и към преработвателния сектор.

„Очевидно е, че производителите се нуждаят от подкрепа, но тя трябва да бъде добре обмислена, целенасочена и да води до по-добра ефективност, производителност и осигуряване на вътрешния пазар със стоки, които в момента са дефицитни от гледна точка на производството. Такава подкрепа обаче не може да става нито за сметка на свободната търговия, нито за сметка на правото на съществуване, нито на финансовото състояние на други играчи по веригата, без значение дали те са преработватели или търговци. Счупи ли се едно от звената по тази верига, тя ще се счупи цялата“, каза още Вълканов.