Защо икономиката на Европа все още не е връхлетяна от проблемите в Червено море?

Седмиците на атаки от подкрепяните от Иран хути срещу кораби в Червено море доведоха до проблеми с транспорта в Суецкия канал – най-бързия маршрут между Азия и Европа, през който минават 12% от международния контейнерен трафик.

За европейската икономика, опитваща се да избегне лека рецесия, докато се бори да се отърси от високата инфлация, продължителните проблеми в региона представляват нов риск за прогнозите и може да попречат на плановете на централните банки да намалят лихвените проценти тази година, пише агенция Ройтерс.

Какъв е ефектът върху европейската икономика досега?

От макроикономическа гледна точка – малък към пренебрежим. Въпреки че германското министерство на икономиката наблегна на това, че ще следи ситуацията, от ведомството също така заявиха тази седмица, че досега единственият забележим ефект върху производството се изразява в няколко случая на забавени графици за доставка.

Гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Андрю Бейли също е съгласен, заявявайки по време на парламентарно изслушване, че засега не се наблюдават ефектите, които той се е страхувал, че може да има. Въпреки това той призна, че несигурността остава.

Засега не е имало отражение от атаките и върху основните европейски икономически индикатори – включително инфлацията за декември, която е нараснала леко в региона на фона на широко очаквани статистически ефекти, някои еднократни ефекти и известен натиск върху цените на услугите.

Това може да се промени – следете предварителното четене на индекса на мениджърите по поръчките (PMI) за европейските икономики през януари, който се очаква в сряда, както и първите оценки за инфлацията на еврозоната за същия месец, очаквани на 1 февруари. Гуверньорът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард може да повдигне въпроса и на пресконференцията си след заседанието за паричната политика следващия четвъртък.

Но защо още не се усеща в икономиката?

Основната причина вероятно е, че световната икономика като цяло все още не се е върнала към пълния си капацитет, което означава, че има много вакуум за запълване в системата.

Вижте цените на петрола – най-очевидния канал, през който проблемите от Близкия изток могат да застигнат икономиката на Европа и отвъд. Те все още не са скочили драстично, защото, както каза по-рано миналата седмица пред Ройтерс директорът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол, снабдяването е стабилно и ръстът на търсенето се забавя.

„Не очаквам голяма промяна в цените на петрола, тъй като имаме достатъчно количество петрол, идващо към пазара“, заяви той.

Германският логистичен гигант DHL заяви, че все още има наличен капацитет за въздушен транспорт – което не е опция за всеки – защото международната икономика все още не „избухва“.

Тази сподавена икономическа картина също така прави по-трудно за компаниите да прехвърлят към потребителите евентуално увеличаване на разходите, например като нуждата да се заобикаля Африка. Много от тях възстановиха маржовете и през последната година и приеха, че може би просто ще трябва да понесат този удар.

„В момента нашата най-добра прогноза е, че ще можем да абсорбираме допълнителните разходи, които очакваме, че ще дойдат, и все пак да постигнем…подобрение на брутния марж“, коментира пред Ройтерс изпълнителният директор на собственика на Poundland – Pepco Group, Анди Бонд.

Търговецът на мебели на дребно IKEA дори заяви, че ще се придържа към планираните ценови съкращения и има наличностите, за да абсорбира евентуални сътресения по веригата на доставка. Стига това да е случаят при достатъчно компании, проблемите няма да се отразят на инфлацията на потребителските цени.

Тогава европейските политици могат ли просто да пренебрегнат случващото се?

Не, защото колкото по-дълго проблемите продължават, толкова по-вероятно става да се отразят върху по-широката икономическа картина, било то и постепенно.

Използвайки данни на Международния валутен фонд (МВФ) за ефекта от поскъпването на корабния транспорт, от Oxford Economics изчисляват в бележка от 4 януари, че повишаването на цените на контейнерния транспорт ще прибави 0,6 пр. п. към инфлацията след една година. ЕЦБ очаква инфлацията на еврозоната да се забави от 5,4% през 2023 г. до 2,7% тази година.

„Макар това да предполага, че трайното затваряне на Червено море няма да предотврати забавянето на инфлацията, ще забави скоростта, с която тя се връща към нормалното“, коментират от Oxford Economics. Оттам обаче не виждат това да спре очакваното обръщане към по-ниски лихвени проценти.

Атаките на хутите и по-широките проблеми в Близкия изток представляват един от „геополитическите рискове“, който е отразен в протоколите от дебатите по паричната политика на централните банки. Страховете са за ескалация и този страх сам по себе си може да повлияе на взимането на решения.

И накрая – и може би все още да сме далеч от този момент – има възможност ситуацията да окуражи компаниите да напреднат с плановете си, след като пандемията от COVID разтърси търговията, за използването на алтернативни и по-предвидими маршрути.

Това може да включва по-дълги, но по-сигурни пътища, както и „ниършоринг“ (приближаване на производството по-близо до пазара на разпространение, бел. ред.) или „решоринг“ (промяна като цяло на мястото на производство, бел. ред.), за да се доведат продуктите по-близо до ключовите пазари. Но каквито и опции да бъдат разгледани, вероятността е те всички да имат едно общо нещо – по-високите разходи.