Защо Индия не е новият Китай

Китайската икономика изпитва затруднения, но друг азиатски гигант – съседна Индия, внезапно се появи на радара на инвеститорите и производителите. Първите две десетилетия на 21-ви век до голяма степен бяха свързани с възхода на Китай. Ще бъдат ли следващите две историята на Индия?

Има много причини за оптимизъм, пише Wall Street Journal. Населението на страната задмина това на Китай миналата година. Над половината от индийците са под 25 години. А с текущите темпове на растеж тя може да се превърне в третата по големина икономика до по-малко от десетилетие, след като наскоро задмина Великобритания, заемайки петото място. Фондовият пазар на Индия бележи 8 поредни години на ръстове. Влошаващите се търговски отношения между Запада и Китай само помагат на страната.

Пътят напред на Индия обаче вероятно ще изглежда много различен – и по-предизвикателен, от този на Китай.

Макар че на теория трудовите ѝ ресурси са в изобилие, множество бариери все още затрудняват свързването на работодателите с работниците. Това прави по-трудно за домакинства и за компании да трупат спестявания, нужни за онзи вид инвестиционни бумове, които трансформираха източноазиатски тигри като Тайван и Южна Корея и ги издигнаха от бедността. Все още високите бариери пред търговията са друг проблем, особено ако Индия иска да стане център за сглобяване на джаджи като Китай.

Това не означава, че скорошният напредък не е забележителен или че няма да продължи. Големите производители на електроника като Foxconn и Pegatron изляха стотици милиони долари в страната, а делът от световния износ нарасна.

Демографски погледнато, Индия е там, където Китай беше, когато растежът му започна да се ускорява през 90-те. Според ООН почти една пета от населението на света от 15 до 64 години към 2030 г. ще са индийци. Коефициентът на възрастова зависимост в Индия – мярка за тежестта на грижите за деца и възрастни хора върху домакинствата – е спаднал до 47 пункта през 2022 г. от 82 пункта през 1967 г., по данни на Световната банка.

Ниските съотношения на зависимост често помагат на спестяванията и инвестициите. Многобройните работници държат разходите за труд на компаниите под контрол, а самите домакинства инвестират излишните доходи, вместо да ги харчат за издръжка на деца и родители.

За съжаление, Индия изпитва трудности да изглади пътя си към работната сила – особено за жените. Само една трета от женското население на Индия в трудоспособна възраст е било част от работната сила през фискалната 2022 г., показват данни на индийското Министерство на труда и заетостта от миналата година. Това е с около 10% повече спрямо 2018 г., но все още е много под средното ниво от около 50% за страни с ниски доходи и много под нивото от 71% за Китай.

Нещо повече, голяма част от подобрението от 2018 г. насам е по-скоро в участието на работната сила в селските райони, отколкото в градовете – а това не помага много за гладните за работници градски фабрики.

Големите субсидии за селското стопанство и хранителните помощи в селските райони може да са една от причините. По-ниската толерантност към пътувания далеч от дома, за да живеят и работят, в сравнение с Китай, където много жени работници живеят в общежития, може да е друга: 45% от жените, анкетирани от правителството миналата година, казват, че грижите за децата и домашните задължения ги държат извън работната сила.

Едновременната любов и омраза на Индия към търговията е друг проблем. За разлика от Китай, Индия е буйна демокрация. Угодните на хората протекционистични мерки са част от уравнението. Според Световната търговска организация Индия имаше едни от най-високите мита по вноса в света през 2022 г. със средна ставка на най-облагодетелствана нация (НОН) от 18,1%. За сравнение, в Китай тя е 7,5%, в ЕС – 5,1%, а в САЩ – 3,3%. Подобни ограничения върху вноса може да са бреме за производителите, които разчитат на вноса на компоненти, за да сглобяват и изнасят продуктите си.

Индия инвестира сериозно в инфраструктура през последните години и скърцащата транспортна мрежа на нацията се подобри – средната скорост на товарните влакове например се е увеличила с над 50% през последните две години, а времето за чакане на пристанищата е намаляло с 80% от 2015 г., посочва Macquarie. Правителството обаче вече е силно задлъжняло, което може да затрудни по-нататъшния напредък, ако голям бум в частния сектор не повиши данъчните приходи.

Публичният дълг на Индия възлиза на около 85% от БВП – на второ място след Бразилия сред нововъзникващите икономики. Капиталовите разходи на правителството ще се повишат до почти 20-годишен връх от 3,3% от БВП до края на тази финансова година, завършваща на 2024 г. Поддържането на това ниво на изграждане на инфраструктура ще изисква по-високи приходи, по-ниски субсидии или много повече участие на частния сектор.

Всичко това значи, че е от решаващо значение Индия да направи всичко възможно, за да улесни пътя на преките чуждестранни инвестиции, особено в производството.

За да може Индия да засили своята геополитическа тежест, тя се нуждае от външни инвестиции, които да помогнат за повишаване на дела на производствения сектор от БВП от под 15%, където е от години, до близо до официалната цел от 25%. Последните сигнали обаче са смесени. ПЧИ намаляха през 2022 и 2023 г., след като достигнаха рекордни нива през 2020 г.

Част от този спад е лесно обяснима: сривът на световния технологичен балон, от който Индия беше важна част, и общото отстъпление в глобалното финансиране с рисков капитал. Преките чуждестранни инвестиции в сектори като компютрите, които се равняват на около 0,5% от БВП през 2021 г. според HSBC, също са спаднали значително. Това е тревожно, защото Индия отчаяно се нуждае от тези трудоемки работни места в сектора на сглобяването на електроника. Гигантите в сектора като Foxconn инвестират сериозно, но също така се борят с негъвкавите трудови закони, наред с други проблеми.

Поне засега Индия остава икономика, ориентирана предимно към потреблението и услугите. Освен ако не успее наистина да засили преките чуждестранни инвестиции в производството – което вероятно означава разрешаване на проблемите с пазара на труда и намаляване на търговските бариери, наред с други задачи – тя може и да се затрудни да се справи със свирепите траектории на излитане на някогашните азиатски тигри и дракон.