Секторът на услугите в България е с най-висока добавена стойност за икономиката

Секторът на услугите в България е с най-висока добавена стойност за икономиката на страната, следван от индустрията. Това показва анализ, изготвен от експертен екип на Българската стопанска камара (БСК). Секторът на услугите генерира около 57% от добавената стойност на нефинансовите предприятия в страната срещу 35% за индустрията.

Изведени са 25 водещи групи сектори, които допринасят в добавената стойност на страната. Генерираната добавена стойност от третичния сектор на услугите е 56,7% или 52,92 млрд. лв., като водещи са „Дейности в областта на информационните технологии“ със 7,80 млрд. лв., или 8,4%.

Търговията на едро „с неселскостопански междинни продукти, отпадъци и скрап“, „с нехранителни потребителски стоки“ и на дребно „в неспециализирани магазини“ са добавили 7,38 млрд. лв. към българската икономика, или общо 7,9%.

Индустриалният сектор (включително строителството) е добавил 35,5%, или 33,13 млрд. лв. към добавената стойност по факторни разходи през 2022 г. В него силно се откроява „Производство, пренос и разпределение на електрическа енергия“ с 8,14 млрд. лв. На второ място е „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с 1,61 млрд. лв., следвано от  „Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали“ с 1,29 млрд. лв.

Селскостопанският сектор на икономиката е произвел 4,37 млрд. лв., или 4,7% от добавената стойност на страната. Той включва 13 групи сектори, при около 120 за индустрия и услуги. Водеща е секторната група „Отглеждане на едногодишни растения“ с 3,40 млрд. лв., или 3,65% от общата добавена стойност в България, като се нарежда на трето място сред групите с най-висока добавена стойност в страната.

Общо всички търговски групи сектори са генерирали 18,92 млрд. лв., или една пета (20,3%) от добавената стойност на страната. За сравнение, цялата преработваща промишленост е произвела 17,67 млрд. лв. (18,9%). Строителството е произвело малко над 5 млрд. лв. (5,4%). Туристическият сектор (вкл. турагентството) е добавил 2,80 млрд. лв. (3.0%).

През 2022 г. общата брутна добавена стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия в България достига 93,33 млрд. лв.

Източник: БСК

Агрегираните сектори по Класификацията на икономическите дейности (КИД) показват, че около 40% от добавената стойност идва от търговията, ремонт на автомобили и преработващата промишленост. Само търговията и ремонтите генерират около една пета от общата добавена стойност, като търговия на едро е с дял от 12,3%, на дребно – 6,9%, с автомобили и части – 1,2%, а ремонтите добавят едва 0.2%.

Селското стопанство има малък дял от общо за страната (под 5%). Добавената стойност на сектора е 2,6 пъти по-малка от тази на ИКТ дейностите и далекосъобщенията и близо 2 пъти по-малка от тази на енергетиката.

Добавената стойност на хотелиерството и ресторантьорството е с около 43% по-голяма от тази на добивната промишленост (без добива на въглища, информацията за които е конфиденциална).

Делът на професионалните дейности и научните изследвания е 5,3% от общо за страната, но се дължи изцяло на професионалните дейности (архитектурни, счетоводни, юридически и др.). Делът на научните дейности е едва 0,4% от добавената стойност в България през 2022 г.

Високо- и среднотехнологичните производствени сектори генерират малко над 12% от добавената стойност на всички нефинансови предприятия. Това е съизмеримо с дела на групата на високотехнологичните услуги с интензивно използване на знания.

С най-ниска добавена стойност е групата на високотехнологичните производства - общо 563,4 млн. лв. Най-висока в тази група е в „Производство на уреди и апарати за измерване, изпитване и навигация; производство на часовници“ с близо 162 млн. лв. и в „Производство на електронни елементи и печатни платки“ със 153,5 млн. лв. (Информацията за високотехнологичните производства на лекарствени вещества и продукти е конфиденциална.)

Групата на средно към високотехнологичните групи производства генерират над 4,79 млрд. лв. добавена стойност. В тази група първи се нареждат „Производство на части и принадлежности за автомобили“ с 823,6 млн. лв., „Производство на основни химични вещества“ със 701,0 млн. лв. и „Производство на машини с общо предназначение“ (като турбини, двигатели, помпи, компресори и др.) с 615,2 млн. лв.

Групата на средно към нискотехнологичните производства има обща добавена стойност от 6,20 млрд. лв. Сред тях водещи са „Производство на изделия от пластмаси“ с 912,1 млн. лв., „Производство на въоръжение и боеприпаси“ с 843,6 млн. лв. и „Ремонт на метални изделия, машини и оборудване“ с 662,6 млн. лв. При тази група трябва да се отбележи, че добавената стойност на стоманодобивните сектори е конфиденциална.

Групата на високотехнологичните услуги с интензивно използване на знания генерира общо 11,37 млрд. лв. добавена стойност през 2022 г. Техният дял от общо за страната (12,18%) е почти равен на дела на всички средно- и високотехнологични производства (12.38%). Основната секторна група, на която се дължи този висок дял, с близо 69% от добавената стойност на всички високотехнологични услуги с интензивно използване на знания, е „Дейности в областта на информационните технологии“ със 7,80 млрд. лв. Това им отрежда второ място сред всички групи сектори като дял от общата добавена стойност на страната.

Производителността на труда, базирана на добавената стойност на зает в съответния сектор, варира в много широки граници. Тя е най-висока в сектор „Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали“ с 233,4 хил. лв., при средна за разглежданите сектори от 36,0 хил. лв. Средната производителност на индустрията е 40 хил. лв., докато при услугите тя е 32,2 хил. лв. Корелацията с получените годишни възнаграждения на зает между индустрия и услуги показва, че трендът при услугите сочи към по-високи средни възнаграждения спрямо средната производителност.

Източник: БСК

По-малко от необходимите инвестиции в материални активи частично може да обяснят по-големия брой предприятия и заети в сферата на услугите спрямо тези в индустрията (6 пъти повече предприятия и близо 2 пъти повече заети), които обаче генерират едва 1,6 пъти по-висока добавена стойност. Значителна част от предприятията и заетите в сферата на услугите са в сектори „Търговия“ и „Туризъм“, които ангажират по-малък брой висококвалифицирани специалисти.

Детайлна информация за 30 от групите сектори, които са произвели общо 2,90 млрд. лв., или 3,1% от добавената стойност, е конфиденциална, според Закона за статистиката. Те не могат да бъдат включени в графиките за водещи 25 сектора.

Настоящият материал е изготвен от екип на БСК с данни от НСИ и Евростат