Какво знаем наистина за световната икономика

Какво ще стане със световната икономика? Никога няма да знаем отговора на този въпрос. Десетилетие след десетилетие се случва нещо голямо и до голяма степен неочаквано: голямата инфлация и петролните шокове през 70-те години, дезинфлацията в началото на 80-те години, крахът на Съветския съюз и възходът през 90-те години, финансовите кризи в големите икономики в началото на века и пандемията, следпандемичната инфлация и войните в Украйна и Близкия изток през това десетилетие. Живеем в свят на въобразими и очевидно следващи един след друг рискове. Някои – война сред големите ядрени сили, може да бъдат унищожителни. Трудното е, че е събития с ниска вероятност и силно въздействие са почти невъзможни за прогнозиране, пише колумнистът на Financial Times Мартин Уулф.

Въпреки това ние знаем и за някои големи характеристики на световната ни икономика, които всъщност не са несигурни. Те също трябва да останат в съзнанието ни. Ето и пет от тях.

Първият е демографията. Хората, които ще бъдат пълнолетни след две десетилетия, още дори не са родени. Хората, които ще бъдат над 60 години след 4 десетилетия, вече са пълнолетни. Смъртността може да скочи, може би заради ужасна пандемия или световна война. Но ако подобна катастрофа не се случи, имаме добра представа кой ще живее след десетилетия.

Няколко страни на демографията са доста ясни. Едната е, че коефициентите на раждаемост – броят на децата, родени от една жена – спадат почти навсякъде. В много страни, особено Китай, коефициентът на раждаемост е под нивата на заместване. В същото време високите коефициенти на раждаемост са в Субсахарска Африка. В резултат на това делът ѝ в световното население може да скочи с 10 пр.п. до 2060 г.

Тези демографски промени са в резултат на нарастващата продължителност на живота, трансформацията на икономическите, социалните и политически роли на жените, урбанизацията, високите разходи за родителство, подобренията в контрацепцията и промените в начина, по който хората преценят какво си струва в живота им. Само огромни сътресения биха могли да променят нещо от това.

Втората характеристика са климатичните промени. Може би сегашните тенденции ще се преобърнат с времето. Но емисиите парникови газове едва се стабилизират, а светът продължава все повече да се затопля, тъй като количеството на тези газове в атмосферата продължава да расте. Добър залог е, че това ще продължи известно време. Ако това се случи, температурите със сигурност ще се повишат с повече от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, за което се твърди, че е горната граница на разумната безопасност. Ще трябва да положим доста повече усилия, за да смекчим усилията. Но ще трябва и да инвестираме сериозно в адаптиране.

Третата характеристика е технологичният напредък. Напредъкът при възобновяемама енергия, особено спадащите разходи на соларна енергия, е един пример за това. Напредъкът в естествените науки е други. Но, в нашето време, революцията в информационните и комуникационните технологии е ядрото на такъв прогрес. В книгата The Rise and Fall of American Growth Робърт Гордън от Northwestern University убедително твърди, че широчината и дълбочината на технологичната трансформация се забавя, почти неизбежно, от втората индустриална революция в края на 19 и началото на 20 век. Технологиите в транспорта например са се променили много малко за половин век.

Въпреки това трансформацията в обработването на информация и в комуникациите е забележителна. През 1965 г. Гордън Мур, който основа Intel, твърдеше, че „тъй като единичните цени намаляват заради увеличаването на броя компоненти на една верига, до 1975 г. икономиката може да диктува вместването на до 65 хил. компонента на един силициев чип“. Това се оказа вярно. Учудващото е, че едноименният закон на Мур продължава да важи близо половин век по-късно. През 2021 г. броят на такива компоненти е бил 58,2 милиарда. Това позволява чудеса при обработката на данни. Нещо повече, 60% от населението на света са използвали интернет през 2020 г. От това трябва да последва по-нататъшна трансформация на начина, по който живеем и работим. Разработването и използването на изкуствен интелект е последният пример за това.

Четвъртата характеристика е разпространението на ноу-хау по света. Развиващите се региони по света, които се доказаха като най-умели в усвояването, използвайки и разширявайки това знание, са на изток, югоизток и южна Азия, където живее близо половината от населението на света. Развиваща се Азия продължава да бъде и най-бързо растящият регион в света. Предвид способността – и възможността – да наваксва изостаналото, безопасно е да залагаме, че това ще продължи. Центърът на тежестта на световната икономика ще продължи да се измества в посока тези региони. Това неизбежно ще създаде политически промени. Всъщност това вече се случва. Бързият икономически ръст на Китай е големият геополитически факт на нашата епоха. В дългосрочен план възходът на Индия вероятно също ще има глобални последствия.

Петата характеристика е самият растеж. Според актуализирана работа на покойния Ангъс Мадисън, както и на МВФ, световната икономика се е разраствала всяка година от 1950 г. насам, с изключение на 2009 и 2020 г. Растежът е присъща характеристика на нашата икономика. В последния си доклад Global Economic Prospects Световната банка отбелязва, че това, което предстои през 2024 г., е „жалък крайъгълен камък: най-слабият световен растеж от всяко половин десетилетие от 90-те години насам, като хората в една на всички четири развиващи се икономики са по-бедни, отколкото са били преди пандемията". Въпреки това дори в този засегнат от шокове период световната икономика расте, дори и да е неравномерно между държавите и хората, както и във времето. Не се придвижваме към епоха на световен икономически застой.

Лесно е да бъдем съкрушени от краткосрочни сътресения. Но не трябва да позволяваме на неотложното да надвие осъзнаването кое е важното. На заден план описаните по-горе големи сили ще преоформят света ни. Докато подобряваме способността си да реагираме на сътресения, трябва да им обръщаме сериозно внимание.