Растящите лихви са увеличили печалбите на банките в Европа със 100 млрд. евро за две години

Печалбата на банките в Европа е нараснала със 100 млрд. евро благодарение на растящите лихви през последните две години, но дългоочакваната подкрепа не е успяла да запълни пропастта в цената на акциите им, пише Financial Times.

Нетните приходи от лихви са се повишили от 270 млрд. евро през 2021 г. до 378 млрд. евро тази година, сочат данни на UBS. Това се случва, след като централните банки започнаха бързо да повишават лихвите. Заемите са се увеличили само с 2% през това време, а това означава, че по-голямата част от печалбата се дължи на по-широките маржове между това, което банките вземат, под формата на лихви по заемите, и това, което дават, като лихви по депозитите.

Подкрепата за печалбите е позволила на европейските банки да повишат дивидентите и обратното изкупуване на акции до 121 млрд. евро през 2023 г. спрямо 90 млрд. евро през 2021 г. Но макар че по-добрата капиталова възвръщаемост се изрази в двуцифрени ръстове на цените на акциите за много кредитори, книжата на почти всички все още се търгуват с големи отстъпки спрямо номиналната стойност на активите им и спрямо цената на акциите на американските банки.

„Европейските банки се представят по-добре от пазара с над 50% [от края на 2020 г.], но акциите им все още се търгуват при оценки, които подсказват сила за постигане на печалби с 30% под нашите прогнози“, коментира Джейсън Напиер, анализатор в UBS.

Най-голямото притеснение за ръководителите, които се стремят да привлекат нови пари, е, че централните банки може да започнат да понижават лихвите още през март, възобновявайки натиска върху нетните лихвени маржове. Те тъкмо започнаха да се възстановяват след десет години на отрицателни или ултраниски лихви.

Опасенията от рецесия, слабото търсене на заеми, възможността за много по-високи капиталови изисквания и растящо спиране на плащанията също натежават върху книжата на банките. „Очаква се догодина основните лихви да намалеят, макроикономическият растеж е вял, а данъчни и регулаторни промени затрудняват живота, затова за акционерите в банките има ясен цикличен стимул за излизане“, отбелязва Напиер.

UBS прогнозира, че провизиите срещу загуба на кредити ще достигнат 63 млрд. евро догодина спрямо 31 млрд. евро през 2021 г. Това все още е управляемо ниво предвид стабилните капиталови буфери на банките, но ще изяде ликвидни средства, които иначе може да бъдат използвани за обратно изкупуване на акции или дивиденти.

Секторът страда и от последиците от кратката банкова паника по-рано тази година, когато три американски регионални кредитора, а впоследствие и Credit Suisse, фалираха, принуждавайки правителствата да се намесят и да посредничат по сделки за спасяване.

Джил Едуардс, анализатор в S&P Global, коментира, че „растящите печалби са добре дошло нормализиране след години на свиване на маржовете, но те не смекчават всички структурни предизвикателства пред рентабилността на банките“.

Някои инвеститори и ръководители са по-оптимистично настроени. Шведският инвестиционен фонд Cevian Capital купи акции на UBS за 1,2 млрд. евро този месец, тъй като очаква швейцарската компания за управление на богатство да удвои цената на акциите си и да елиминира голямата пропаст в оценките с най-близкия си конкурент Morgan Stanley.

Оттеглящият се главен изпълнителен директор на Morgan Stanley Джеймс Горман заяви миналата седмица, че очаква отстъпките при европейските банки да започнат да намаляват. „Не мисля, че през следващото десетилетие пропастта ще бъде толкова голяма. Мисля, че има добри възможности за европейските банки“, коментира той пред FT.

Междувременно допитване на изданието е установило, че мнозинството икономисти очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да започне да понижава лихвите до второто тримесечие на 2024 г. благодарение на забавянето на инфлацията.

Очакванията за понижаване на лихвите се засилиха, след като инфлацията в еврозоната се забави до 2,4% през ноември спрямо връхната ѝ точка от над 10% година по-рано, сега тя е малко над целта на ЕЦБ за 2%.

Почти 60% от участниците в допитването на FT прогнозират, че инфлацията ще достигне прага от 2% през 2024 г., макар че според някои тя вероятно ще се ускори отново след това.

„Инфлацията може за кратко да спадне под 2% през второто тримесечие на 2024 г. Но през по-голямата част от годината тя ще бъде малко над 2%“, отбелязва Фрици Кьолер-Гейб, главен икономист на германската държавна банка за развитие KfW.

ЕЦБ предупреди, че очаква инфлацията отново да се ускори през декември преди бавно да намалее до целта ѝ в средата на 2025 г. Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел коментира неотдавна пред вестник Süddeutsche Zeitung, че „все още трябва да извървим известен път и ще видим колко трудна ще бъде прочутата последна миля“.

Колко бързо ще намалее натискът върху цените ще бъде ключовият въпрос, когато централната банка решава дали да намали лихвите.

Само двама от 48 икономисти, участвали в допитването на FT, очакват, че ЕЦБ ще започне да понижава лихвите през първите три месеца на 2024 г., въпреки че инвеститорите оценяват на над 50% възможността за подобен ход през март.

„Твърде бавно понижаване на лихвите може да се окаже много по-вредно за надеждността на ЕЦБ от пропуск да повиши лихвите бързо в отговор на енергиен шок“, отбелязва Давиде Онелия, ръководител на отдела за европейски и глобални макроикономически анализи в компанията TS Lombard.

ЕЦБ повиши депозитната си лихва от -0,5% миналата година до най-високото ѝ ниво в историята от 4% в отговор на най-големия ръст на цените на потребителските стоки от едно поколение насам.

Почти 42% от икономистите са заявили, че ЕЦБ е затегнала прекомерно паричната политика, като е повишила твърде много лихвите, а половината са на мнение, че реакцията на централната банка е била „почти правилна“. Само 2 на сто смятат, че тя все още не е направила достатъчно.

„ЕЦБ повиши лихвите много агресивно, с голям размер и бързо, и има опасност да е надценила силата на икономиката на еврозоната и да е затегнала прекомерно паричната политика“, коментира Стефан Герлач, бивш заместник-председател на Ирландската централна банка, който е главен икономист на EFG Bank.

Една трета от икономистите очакват ЕЦБ да изчака до второто полугодие на годината, за да започне да намалява лихвите, а един на всеки осем смята, че това няма да се случи до 2025 г. След като понижението на лихвите започне, средната прогноза на икономистите е ЕЦБ да продължи да намалява депозитната си лихва, докато тя достигне близо 2,25%.

Дълговите нива в редица страни членки на ЕС растат до рекордни нива от над 100% от БВП през последните години, включително Италия, Франция и Испания. Но повечето икономисти са оптимистични относно риска от финансова криза.

Почти 80% казват, че спредът между доходността по 10-годишните облигации на силно задлъжнели южноевропейски страни и тези на Германия вероятно няма да нарасне значително. „Няма да се изненадам, ако спредът на европейската периферия намалее още през 2024 г.“, казва Катрин Нийс, главен икономист за Европа в компанията PGIM Fixed Income.

ЕС прие неотдавна нови правила за дълга и дефицита, които ще изискват повечето правителства да ограничат разходите си. Сандра Флипен, главен икономист в нидерландската банка ABN Amro, определя „устойчивостта на дълга в момент, когато политиците започват да се обръщат към строги ограничения на разходите“, като един от основните надвиснали рискове над икономиката на еврозоната.