ЕС подготвя резервен план за финансиране на Украйна в размер на 20 млрд. евро

ЕС подготвя резервен план за Украйна на стойност 20 млрд. евро, като използва структура на дълга, която заобикаля възраженията на унгарския премиер Виктор Орбан относно финансирането на разкъсваната от война страна, пише Financial Times.

След като по-рано този месец лидерите на съюза не успяха да постигнат съгласие по предложения четиригодишен пакет за Украйна, представители на ЕС търсят алтернативи за спасяване на Киев от очертаваща се бюджетна криза, ако различията не могат да бъдат преодолени.

Представители, участващи в разговорите, заявиха, че модел, финансиран чрез дълг, е придобил популярност като най-практичния начин за предоставяне на подкрепа, ако Орбан откаже да отмени ветото си на планираната среща на върха на 1 февруари.

Тази схема предполага участващите страни членки да дадат гаранции към бюджета на ЕС, което ще позволи на Европейската комисия да заеме до 20 млрд. евро от капиталовите пазари за Киев през следващата година, съобщават запознати с преговорите източници.

Тази договорка е сходна на структурата, използвана през 2020 г., когато Комисията предостави до сто милиарда евро изгодно финансиране на страните членки на ЕС за краткосрочни схеми за подпомагане на работата по време на Covid пандемията.

От решаващо значение според изданието е, че вариантът няма да изисква гаранции от всички 27 страни членки на ЕС, ако сред основните участници са страни с най-висок кредитен рейтинг. Това ще позволи на съюза да заобиколи ветото на Унгария, тъй като няма да се изисква единодушна подкрепа.

Някои страни, включително Германия и Нидерландия, ще се нуждаят от парламентарно одобрение за националните гаранции, процес, който официалните представители се надяват да приключи навреме, за да може помощта за Украйна да бъде предоставена до март.

Запознат с разговорите източник коментира, че „никакъв технически проблем“ не блокира начините за предоставяне на бюджетно финансиране на Киев, но от политическа гледна точка „е по-сложно“.

Ако лидерите на ЕС постигнат съгласие по този план на 1 февруари, ще се даде успокоение на МВФ да отпусне следващия транш от финансирането за Украйна на стойност около 900 млн. долара, казаха запознати с разговорите източници.

Това трябва да осигури на Киев достатъчно финансиране, за да не се налага да прибягва до парично финансиране, при което правителството ще печата пари, за да поддържа дефицита си. Това създава опасност от ускоряване на инфлацията, допълниха те.

Един от недостатъците на тази схема в сравнение с първоначалното предложение, основано на бюджета на ЕС, е че тя ще бъде ограничена до заеми и няма да включва безвъзмездни средства. Страните членки все пак може да решат да предоставят грантове на двустранна основа.

Друг обмислян резервен вариант включва удължаване на структурата на финансиране, използвана тази година, въз основа на която ЕС предостави на Украйна изгодни заеми на стойност 18 млрд. евро за период от няколко месеца до една година. За този вариант ще е необходимо определено мнозинство от държавите.

Но официални представители подчертават, че предпочитаният от тях вариант е да одобрят непроменения пакет от помощи, предложен за първи път през юни, но блокиран от Унгария.

Това допълнение към бюджета на ЕС, което остава предпочитано от ЕК, тъй като обхваща четиригодишен период, включва също 4 млрд. евро за други приоритети като инвестиции в отбраната и миграцията.

Независимо от избрания модел ЕС е обещал на Украйна, че ще предостави финансиране най-късно до март, заявиха представители, запознати с разговорите между финансовите министри от Г-7 миналата седмица.

Говорител на Комисията е отказал коментар.

Междувременно украинският вицепремиер Юлия Свириденко предупреди, че Украйна може да забави изплащането на заплатите на държавни служители и на пенсиите на милиони нейни граждани, ако ЕС и САЩ не предоставят обещаната финансова помощ в началото на следващата година.

Свириденко, която е и министър на икономиката, заяви, че недостигът на външна помощ ще тласне украинската икономика до ръба на режим на „оцеляването“, след като тя постигна възстановяване през 2023 г. с прогнозиран от МВФ ръст на брутния вътрешен продукт от 4,5%.

„Подкрепата на партньорите е изключително важна. Нуждаем се спешно от нея“, каза Свириденко.

Украинското правителство бърза да си набави средства, за да плати за обществени услуги и да осигури социални плащания, след като обещаното финансиране от най-близките ѝ съюзници не беше предоставено. То се нуждае от външна подкрепа в размер на 37 млрд. долара през следващата година.

Свириденко изрази надежда, че ЕС ще одобри подкрепата през февруари и ще предостави средствата до края на март. Но допълни, че това няма да е достатъчно.

Киев се опитва от септември да спести пари и да промени приоритетните разходи, след като западната подкрепа започна да буксува. Той повиши данък свръхпечалба за банките до 50% и прехвърли приходи от допълнителен данък върху доходите от 1,5% от местните власти към централното правителство. Но вече има недостиг на средства, заяви министърът. Сумата от около 5 млрд. долара, предоставена от международни донори и кредитори през декември, „няма да е достатъчна“ за покриване на разходните нужди.

Свириденко заяви, че Украйна ще отдаде приоритет на отбраната и обслужването на дълга, което означава, че „има огромен риск от недофинансиране на някои социални сектори“. Може да се наложи Киев да забави изплащането на заплатите на 500 хил. държавни служители и на 1,4 млн. учители, както и пенсиите на 10 млн. пенсионери, ако не дойде чуждестранна помощ, добави тя.

Значителни съкращения на държавните разходи или ускоряване на инфлацията може да извадят икономиката на Украйна от релси и да отслабят данъчната ѝ база, засилвайки зависимостта на страната от чуждестранна помощ. Киев е набрал с 4,4 млрд. долара повече от данъци през 11-те месеца на 2023 г. спрямо същия период миналата година, съобщи Свириденко.

Тя посочи, че предлаганият от ЕС инструмент за финансиране на стойност 50 млрд. евро включва гаранции за споделяне на риска в размер на 8 млрд. евро, с които Киев възнамерявал да привлече частни инвестиции в икономиката на стойност 30 млрд. евро.

„Целта не е само запазване на макроикономическа стабилност, а и създаване на предпоставките за възстановяване на икономиката и завръщане на украинците“, заяви Свириденко.

Устойчивото възстановяване е необходимо, за да бъдат насърчени украинските бежанци да се върнат у дома и да се подсили още повече растежът, каза министърът. Макар че безработицата е 18,9%, Украйна страда от недостиг на работна ръка в много сектори.

В момент, когато маршрутите за износ на Украйна са ограничени от войната и блокадата по границите на ЕС, стратегията на правителството е да насърчава износа на по-скъпи обработени и промишлени стоки вместо на суровини.

Украйна вече печели икономически от пробиването на блокадата на Русия на Черно море, като корабите могат отново да обслужват украински пристанища по морски коридор близо до крайбрежието. Доставките са нараснали със 70% през ноември спрямо предходния месец, съобщи Свириденко. Тя обаче призова за още западно оборудване за противовъздушна отбрана за допълнително обезопасяване на маршрута.

Тя призова също новото правителство във Варшава да прекрати блокадата на украинските пропускателни пунктове от полски шофьори на ТИР-ове, които протестират срещу несправедливата по думите им конкуренция от украински шофьори. Украинските износители са изгубили 160 млн. долара заради полските протести, а загубите на вносителите възлизат на 700 млн. долара.