Декемврийската среща по паричната политика на монетарните власти на САЩ засили консенсусното очакване за меко приземяване на икономиката на страната през 2024 година. Този сценарий за златно сечение, със забавяне на инфлацията към целта на Федералния резерв от 2% без съществени щети за пазара на труда, би бил историческо изключение от правилото и много неща зависят от него, пише за Financial Times Ребека Патерсън, бивш главен инвестиционен стратег на Bridgewater Associates.
Вземете американските акции: сега инвеститорите калкулират факта, че Фед е в състояние да намали лихвените проценти с почти 1,5 процентни пункта, започвайки още през март, което може да осигури двуцифрен ръст на печалбите през 2024 г. за компаниите от индекса S&P 500.
Всеки път, когато всички в пазарната „лодка“ се наклонят на една страна, е време да погледнем през другия борд за това, което може да ни потопи. Списъкът с потенциални катализатори за корекции през следващата година е плашещ. Той включва значителни, внезапни промени в политиките около президентските избори, зараза от конфликти по света и неочаквани неуспехи, свързани с технологиите.
Като се има предвид колко предизвикателно е да разберем и количествено определим такъв широк диапазон от рискове, сме принудени да приоритизираме. В случая с мекото кацане на САЩ има поне четири въпроса, с които да започнем. Отговорите очевидно ще повлияят на пазарното представяне през 2024 г.
Потреблението е въпрос номер едно, като се има предвид неговата доминираща роля в растежа на САЩ. В този случай е необходима „прецизирана“ умереност в разходите. Бързото охлаждане на потреблението, което кара разтревожените предприятия да съкращават работни места, би подкопало доходите и би създало самоподсилващ се порочен кръг, натежаващ върху корпоративните печалби. Всяко облекчаване на паричната политика от Фед в отговор може да не надхвърли веднага това, което вече е калкулирано от пазарите.
Потребителско търсене, което е твърде горещо, обаче също може да представлява риск. Все още можем да видим това, като се има предвид, че богатите се радват на излишни спестявания и нарастваща стойност на активите. Силното потребление би подкрепило корпоративните приходи, но също така би могло да поддържа заплатите в сектора на услугите високи, забавяйки дезинфлацията. На свой ред, това вероятно ще накара Фед да разхлаби по-късно и по-постепенно, отколкото е отразаено в цените. По-високите за по-дълго разходи по заемите биха ограничили възвръщаемостта на множество активи и биха задържали рисковете от дълговото финансиране на фокус както за частния сектор, така и за правителството.
Вторият въпрос е как се нормализира пазарът на труда в САЩ. Дори ако се разгърне оптимална умереност в потребителската активност, мекото приземяване също така изисква намаляване на заплатите без големи загуби на работни места. Един от пътищата е предлагането на работници: след като участието в трудовата сила се срина в началото на 2020 г., то постепенно се възстановява.
Друг път към така наречената безупречна дезинфлация на заплатите е намаляването на конкуренцията за налични работници. Вместо да оставят работниците да си тръгват и да рискуват недостиг на персонал, ако икономиката се засили, компаниите могат да изберат да забавят наемането и да съкратят свободните позиции. Такава тенденция е в ход: разкритите работни места са намалели от пика през 2022 г. от над 12 милиона до 8,7 милиона през октомври.
Освен работните места и потреблението, друга сила, която ще повлияе на шансовете за меко икономическо приземяване, са суровините. Последните години показаха огромното въздействие, което промените в цените на суровините могат да имат върху инфлацията. Изследване на клона на Федералния резерв в Далас изчисли, че 37% от колебанията в едногодишните инфлационни очаквания и почти 55 процента от променливостта в инфлацията на личните потребителски разходи може да се обяснят с петролните шокове по време на изследвания пандемичен период. Но прогнозирането на цените на енергията и храните за 2024 г. е по същество трудно благодарение отчасти на фактори като времето и геополитиката.
Последният, често пренебрегван, въпрос е извън САЩ, а именно - в Китай. Икономическите предизвикателства пред Пекин и отговорите му чрез политики досега помагаха на Фед. Китай стартира множество кръгове от монетарни и фискални стимули. Към днешна дата тези действия увеличиха предлагането повече от търсенето, добавяйки към дефлационните рискове в Китай.
Това допринесе и за дефлация при цените на вноса в САЩ на годишна база през цялата 2023 г. след голямата инфлация през 2021-22 г. Около 16,5% от общия внос на САЩ през 2022 г. е дошъл от Китай. А цените на китайския внос са се понижили с 2,9% на годишна база през ноември. Ентусиастите относно мекото кацане в САЩ трябва да се надяват китайското търсене да не се възстанови твърде много и твърде бързо.
Президентът на чикагския клон на Федералния резерв Остан Гулсби отбеляза през ноември, че масивното забавяне на инфлацията в САЩ, без да се стига до голяма рецесия, „на практика не се е случвало никога преди“. Отговорите на горните четири въпроса ще помогнат да се определи дали днешното изключително доверие на пазара в нещо рядко срещано исторически е добре обосновано, завършва Патерсън.