Русия се впуска в битка с инфлацията преди преизбирането на Путин

Предизборната кампания на Владимир Путин даде нов тласък на руските власти да се преборят с инфлацията, докато недоволството се засилва заради растящите цени на потребителските стоки, а технократите се намесват, за да овладеят отслабващата рубла, пише Financial Times.

Кремъл все повече прибягва до ад хок мерки, целящи да облекчат бремето върху обикновените руснаци. Путин се хвали със завръщане към растежа почти две години след началото на инвазията му в Украйна, която предизвика най-голямата икономическа криза в Русия от десетилетия.

Преди очакваната убедителна победа на президента през март руският инструментариум за борба с инфлацията включва всичко – от ястребовата политика на централната банка и пауза върху напускането на западни компании до това, което Кремъл нарече "енергични мерки" за намаляване на цената на яйцата.

Натискът върху потребителите беше централна част от традиционното телевизионно изказване на Путин миналия четвъртък – първият път, когато проведе обичайната си годишна пресконференция или телефонно обаждане, откакто нареди инвазията през 2022 г.

Приемайки няколко оплаквания по въпроса на живо в ефир, той се извини за цената на яйцата и обвини правителството, което според него „не е одобрило внос навреме“.

Часове по-късно руското министерство на земеделието обяви, че ще премахне данъците върху вноса на яйца и ще засили внасянето на запаси от „приятелски“ страни, които не са се присъединили към западните санкции, наложени заради войната.

До понеделник Кремъл каза, че изказването на Путин е имало „ускоряващ ефект“ за поевтиняване на яйцата, чиито цени са нараснали с 43% тази година. Данните на централната банка обаче показват, че цените на яйцата са се повишили по-бързо през седмицата до 18 декември, отколкото седмица по-рано, или с над 4,6%.

„Очевидно е, че властите се опитаха да нарисуват картина на растеж и просперитет преди поредната номинация на Путин за предстоящите избори“, казва Александра Прокопенко, чуждестранен сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center в Берлин.

Рекордните разходи за отбрана и растящите цени на износа на енергия подхранват растежа на БВП, който според Путин ще достигне 3,5% тази година след спад от 2,1% миналата година.

Икономиката на Русия обаче продължава да прегрява, тъй като зависимостта от вноса и ограниченият достъп до световните пазари водят до инфлация.

След като повиши основната си лихва до 16% миналата седмица – по-висок процент дори от Украйна, централната банка посочи западните санкции като ключов фактор, движещ инфлацията, която сега възлиза на 7,5% в годишно изражение.

„Външната търговия и финансовите ограничения... усложняват логистичните вериги и финансовите разплащания и отслабват търсенето на руски износ“, се казва в съобщението.

Това подхранва инфлацията чрез обменния валутен курс: по-малкото износ означава, че Русия получава по-малко чуждестранна валута, за да плати за вноса, използван в производството на храни и други индустрии.

Кампанията на Путин в Украйна доведе и до недостиг на работна ръка, тъй като руската армия и оръжейните фабрики изземат работници, затруднявайки предлагането, поради което вътрешното търсене изпреварва капацитета на Русия да произвежда стоки и услуги.

Това означава, че руските технократи водят загубена битка, казва Прокопенко.

Русия не успява да намери начини да укроти спираловидната инфлация от лятото насам, когато рублата за кратко отслабна под психологически важната бариера от 100 рубли за долар, а цените на основни стоки като бензин и твърда пшеница скочиха.

Рязкото покачване на лихвите и забраните за износ на някои стоки не успяха да спрат тенденцията, което накара Путин да въведе ограничен капиталов контрол през октомври.

Ефектът от изтичането на капитали върху рублата беше толкова силен, че Русия тихомълком спря одобренията за западни компании, които искат да напуснат страната тази есен, казват запознати източнии.

Редица западни компании се опитаха да се разделят с руския си бизнес след нахлуването на страната в Украйна миналата година и на фона на последвалите санкции от САЩ и ЕС.

През октомври обаче правителствената подкомисия, отговорна за разрешенията такива собственици да продават руските си бизнеси и да прехвърлят средствата в чужбина, спря да издава разрешения за напускане, казват пред FT четирима източници, участвали в минали и текущи сделки.

Спирането е направено по искане на централната банка, казва един от тях. То е възстановено след месец и половина, добавят източниците. Руското финансово министерство и централната банка не са отговорили веднага на исканията за коментар.

Алън Карташкин, съдружник в адвокатската кантора Debevoise & Plimpton, казва, че не е „запознат с никакви одобрения за напускане, издадени от правителствената комисия по време на неофициалното спиране между средата на октомври и края на ноември“.

Одобренията стартираха отново през декември, като редица компании, включително японския мултинационален производител на гуми Bridgestone и пивоварната AB InBev, обявиха, че напускат Русия тази седмица.

Темпът на одобрения обаче се е забавил през 2023 г., казват запознати източници. Според Kyiv School of Economics 12 чуждестранни компании са напуснали през октомври и седем през ноември спрямо средно 14,2 компании месечно по-рано през 2023 г.

Сравнително плиткият вътрешен пазар в търговията с рубли означава, че относително малки интервенции могат да предизвикат значителни валутни движения, казва София Донец, бивш служител на централната банка и главен икономист в Renaissance Capital.

През август International Paper продаде дела си в руската Ilim Group на своите местни партньори за 484 млн. долара, което се равнява на около половината от общия обем на валутната търговия на Московската фондова борса на ден през този месец.

Рублата все още е надолу с 25% спрямо долара през 2023 г., но поскъпна до около 90 рубли за долар през последните седмици.

В понеделник обаче централната банка заяви, че инфлационните очаквания за 2024 г. са скочили до 14,2%, най-високото им ниво от началото на инвазията в Украйна.

Няколко индустриални организации, включително покриващи секторите на опаковките и стоките за бита, заявиха, че цените са се повишили с двуцифрен темп спрямо само месец по-рано, а изкуствените коледни елхи са с 11,5% по-скъпи от миналата година.

Предполагаемата инфлация в Русия е по-висока от официалната цифра. Домакинствата съобщават за инфлация от до 17% - най-високото ниво от октомври миналата година – когато са участвали в анкети на централната банка, въпреки че действителната инфлация е много по-ниска.

Очаква се изборите догодина да бъдат силно организирано събитие без истинска конкуренция за Путин, който е настроен да продължи 24-годишното си управление поне до 2030 г.

Продължаващият ценови натиск обаче вероятно ще принуди служителите му да намерят по-неортодоксални начини за укротяване на инфлацията и задържане на общественото недоволство, казва Константин Сонин, икономист от Чикагския университет.

„Инфлацията е най-честата причина за недоволството на гражданите, оттук и повишеното внимание към тези мерки“, добавя той.