Богатите страни разчитат все повече на данъците за финансиране на държавните разходи

Богатите страни набират най-много пари от данъкоплатците в сравнение с последните десетилетия, за да финансират по-големите държавни разходи, докато растящите лихви намаляват привлекателността на кредитирането, пише Wall Street Journal.

Данъчните постъпления са нараснали до рекордни нива като дял от брутния вътрешен продукт в редица големи икономики, включително Франция, Япония и Южна Корея, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на предимно богати страни.

Ръстовете се равняват на стотици милиарди долари допълнителни приходи за правителствата, които трябва да се справят с различни нови разходни нужди – от приоритети във военната област до индустриалната политика.

Те показват тенденция към по-голяма държава, разширена от Covid пандемията и подхранена от притесненията за националната сигурност, в свят на геополитическо разделение, необходимост от грижи за застаряващо население и борба с климатичните промени.

В САЩ данъчните приходи на всички нива на правителството са нараснали до близо 28% от БВП миналата година спрямо 25 на сто през 2019 г. и най-високото ниво от поне 1965 г. насам с изключение на краткия период на бюджетна консолидация при администрацията на Клинтън. В края на 90-те години на миналия век САЩ превърнаха бюджетните дефицити в излишъци с повишаване на данъците, ограничаване на разходите и бърз икономически растеж.

Във Франция и Германия данъчните приходи са се увеличили с около един процентен пункт от БВП от 2019 г. насам до съответно около 46% и 39% от БВП. В двете страни съотношението данъци към БВП е на най-високите си нива от началото на воденето на статистика през 1965 г. Германското правителство обяви миналата седмица поредица от увеличения на енергийните данъци и намаляване на разходите, за да запълни дупка в бюджета за следващата година.

В Азия, където данъците и социалните разходи отдавна са по-малки, отколкото в Европа, съотношението данъци към БВП се повиши до рекордни върхове в Япония и Южна Корея и се доближава до нивата в Европа. Последните данни за Япония са от 2021 г.

Нарастването на данъчните приходи като дял от БВП означава, че тяхното покачване изпреварва икономическия растеж и е сигнал за нарастваща роля на държавата в икономиката. Икономисти казват, че тенденцията обичайно натежава върху разходите на домакинствата и на предприемачите, тъй като по-голям дял от приходите на хората отива за данъци, забавяйки икономиката.

Правителствата не са повишили непременно данъците. Вместо това много от тях се възползват, тъй като високата инфлация увеличава както цените, така и заплатите и тласка данъкоплатците към категориите с по-високи доходи. Явлението е известно като фискална спирачка. Въпреки това експертите твърдят, че действителни повишения на данъците вероятно са вариант за редица развити икономики, включително Германия и Великобритания.

Тенденцията към по-високи данъчни постъпления вероятно ще продължи, тъй като растящите разходи за обслужване на заемите се сблъскват с нараснали нужди за държавни разходи – от военни бюджети до социални грижи за възрастното население и климатичните промени, коментира Курт ван Дендер, който отговаря за данъчната статистика в ОИСР.

„Изглежда трудно да преминем към положение на нараснала роля на правителствата в икономиката“, отбелязва Ван Дендер.

Правителствата на развитите икономики влагат около два процентни пункта повече като дял от брутния вътрешен продукт, отколкото през 2019 г., или около 41% от БВП спрямо 39 на сто преди пандемията, сочат данни на Международния валутен фонд.

Очаква се приходите на правителствата да нараснат до около 32% от БВП в САЩ през 2027 г. спрямо 30% през 2019 г., показват още данните на МВФ. Бюджетната комисия в Конгреса счита, че федералните данъчни приходи ще намалеят от нивото им за фискалната 2022 г., след което ще нараснат, ако се приеме, че задействаните от президента Доналд Тръмп данъчни съкращения ще изтекат през 2025 г. Но републиканците обещават да блокират всякакви повишения на данъците, а демократите смятат да блокират всякакви повишения за хора с годишни доходи под 400 хил. долара. Без пълен контрол от демократите на Белия дом и Конгреса значителни повишения на данъците в САЩ са малко вероятни.

Освен това правителствата се насочват активно към дълговите пазари – в развитите икономики държавният дълг е на ниво от около 112% от БВП спрямо 104% през 2019 г. и вероятно ще нараства, сочат данни на МВФ. Заради по-високите лихви заемането и рефинансирането на съществуващ дълг става скъпо.

Очаква се правителствата в света да похарчат 2 трлн. долара за лихвени плащания по дълга си тази година, ръст с над 10% спрямо 2022 г., сочи анализ на данни на МВФ от консултантската компания Teal Insights. До 2027 г. той може да надхвърли 3 трлн. долара.

„Времето на суперниските лихви изглежда е зад гърба ни“, коментира Дирк Шумахер, икономист от френската банка Natixis.

Това означава, че много богати страни, които са излезли от пандемията с висок дълг и дефицити, може да нямат друга алтернатива освен да повишат данъчните приходи.

Гладът на правителствата за ликвидни средства отразява промяна във философията спрямо пазарно ориентирания консенсус, доминиращ в западните страни от около 1980 г., който акцентира върху намаляването на държавната подкрепа за бизнеса, премахване на регулациите, които пречат на конкуренцията, и либерализиране на търговията.

В 20-те страни от еврозоната държавните разходи ще достигнат половината от брутния вътрешен продукт на региона тази година, сочат данни на МВФ. В САЩ държавните разходи съставляват 38% от БВП, над нивото преди пандемията.

Задават се и нови разходи. Грижите за застаряващото население и за зелена енергийна инфраструктура ще добавят около три процентни пункта към БВП на година към държавните разходи в развитите икономики, счита компанията за анализи Capital Economics, базирана в Лондон.

„Способността за управляване на големи дефицити е ограничена в свят на нисък растеж и по-високи лихви и дълг“, коментира Нийл Шеъринг, главен икономист в Capital Economics.

В Италия правителството на премиера Джорджа Мелони ще има бюджетен дефицит от около 5% от БВП тази година и 4% догодина, сочат данни на МВФ. И макар че Германия има относително нисък държавен дълг, може да ѝ се наложи да повиши данъците, за да финансира амбициозни военни и индустриални планове, след като Конституционният съд в страната не позволи на правителството да използва извънбюджетни средства от пандемичната ера.

В Япония социалните разходи нараснаха значително през последните години и сега Токио има планове за по-големи военни разходи. Китай, втората по големина икономика в света, също е подложен на натиск да повиши данъците на фона на бързо растящия национален дълг.

Като една от богатите страни с най-ниски данъци в света, САЩ имат по-голяма възможност от много други държави да повишат данъците, въпреки че пътят към това ще бъде труден от политическа гледна точка. Делът на данъчните постъпления в Китай е още по-нисък, около 21% от БВП, сочат данните на ОИСР.

В Европа, където данъците са високи, целенасочено намаляване на разходите вероятно е най-добрият вариант, счита Шумахер. „Изглежда, че има граници за това колко високи може да станат данъците“, отбелязва той. Ако данъците станат твърде високи, компаниите може да бъдат принудени да погледнат към по-благоприятни юрисдикции, а това ще понижи стимулите на хората да работят.