Китай планира бюджетен дефицит от 3% през 2024 г.

Китайските лидери са се договорили на годишната икономическа среща тази седмица за бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2024 г., съобщава Ройтерс, позовавайки се на трима запознати източници. Останалата фискална подкрепа може да бъде покрита от извънбюджетен дълг.

Макар че цифрата за дефицита е по-ниска от коригираната цел от 3,8% за тази година, което предполага, че Пекин иска да поддържа фискална дисциплина и не обмисля голямо разхищение следващата година, възможността да емитира извънбюджетен държавен дълг му дава гъвкавост да засили стимулите, за да поддържа стабилен икономически растеж.

Двама от източниците казват, че специалните държавни облигации може да бъдат емитирани, за да се плащат допълнителни разходи при нужда. Според един от тях те може да достигнат 1 трлн. юана (140,16 млрд. долара).

И тримата източници са говорили под условието на анонимност заради чувствителния характер на обсъжданията.

Китай е емитирал специални държавни облигации и преди. През 2020 г. той продаде подобен дълг за 1 трлн. юана, за да финансира свързани с Covid мерки. През 2007 г. той емитира 1,55 трлн. юана, за да капитализира държавния си инвестиционен фонд. През 1998 г. емитира дълг за 270 млрд. юана, за да рекапитализира държавните банки.

Китай не включва специални облигации в годишните си бюджетни планове, тъй като ги възприема като извънредна мярка да увеличава постъпленията за конкретни проекти или политически цели в случаи на нужда.

Информационната служба към Държавния съвет, която управлява медийните запитвания към правителството, не е отговорила веднага на искането на Ройтерс за коментар.

Официалните цели обикновено не се обявяват публично до годишната парламентарна среща на Китай, която обичайно се провежда през март.

Друга ключова част от общата фискална позиция на Китай е квотата за облигации, която местните власти могат да издават, като тя също е извън правителствения бюджет. Според един от източниците тя може да е близо до 4 трлн. юана през 2024 г. спрямо 3,8 трлн. юана тази година.

Другите източници не са предоставили цифри.

Годишната Централна работна конференция по икономиката, по време на която президентът Си Дзинпин и други висши служители очертават курса за втората по големина икономика в света през следващата година, се проведе при закрити врати в понеделник и вторник.

Според информация за срещата на държавната агенция „Синхуа“ Китай планира нов кръг от фискални и данъчни реформи и правителството се стреми да подобри структурата на фискалните разходи, за да подпомогне стратегическите задачи, без да дава подробности.

Политбюрото каза миналата седмица, че фискалната политика ще бъде "гъвкава, умерена, прецизна и ефективна".

В миналото Китай е поддържал съотношението на бюджетния си дефицит на или под 3%, като последните изключения са засегнатите от пандемията години 2020 и 2021 г., както и тази година, когато властите засилиха усилията си за подпомагане на забавящото се икономическо възстановяване.

И тримата източници са потвърдили, че Китай вероятно ще се насочи към растеж от около 5% през 2024 г.

Инвеститорите следят по-внимателно фискалната позиция на Китай, след като миналата седмица рейтинговата агенция Moody's го удари с предупреждение за понижаване на рейтинга заради разходите за спасяване на задлъжнелите местни правителства и държавни фирми и контрола върху имотната криза.

Дългът на местните правителства достигна 92 трлн. юана, или 76% от икономическото производство на Китай през 2022 г., спрямо 62,2% през 2019 г., показват данни на Международния валутен фонд.

Намеса на централната банка

Междувременно Китай разшири подкрепата си за икономиката с най-голямата инжекция от средносрочни политически заеми досега, тъй като възстановяването на растежа на страната остава крехко на фона на имотния срив и слабото търсене.

Китайската народна банка предложи на търговските кредитори едногодишни заеми на нетна стойност 800 млрд. юана (112 млрд. долара), като в същото време запази лихвения процент по финансирането непроменен. Инжекцията е над два пъти по-голяма от очакваното от анализаторите в проучване на Bloomberg и от помощта миналия месец.

Икономиката на Китай изпитва затруднения тази година, тъй като възстановяването от ограничителните политики заради Covid се оказа по-слабо от очакваното и кризата с имотите се задълбочи. Страната отчете смесени данни в петък, като промишленото производство надмина очакванията, но продажбите на дребно изостанаха спрямо прогнозите през ноември.

Промишленото производство е нараснало с 6,6% на годишна база през ноември, сочат данните на Националното статистическо бюро, надхвърляйки очакванията за ръст от 5,6% и ускорявайки се спрямо ръста от 4,6% през предходния месец. Продажбите на дребно са се повишили с 10,1% през ноември спрямо година по-рано, което е най-бързият темп на растеж от май насам, но анализаторите очакваха по-силен ръст от 12,5% заради ниската база през 2022 г. През октомври продажбите на дребно в страната се повишиха със 7,6%.

Продължаването на подкрепата подчертава предпочитанието на Пекин да поддържа достатъчна ликвидност, след като през октомври предприе рядък ход да повиши съотношението на фискалния дефицит до 30-годишен връх и позволи на правителството да продаде 1 трлн. юана допълнителни държавни облигации в рамките на годината. Внезапната липса на парични средства, причинена от сезонни фактори и емитирането на дълг, изплаши инвеститорите през последните месеци.

„Голямото количество инжектиране на средносрочно кредитно улеснение (MLF) изглежда предполага по-малък шанс за намаляване на съотношението на задължителните резерви в близко бъдеще и изглежда, че централната банка вероятно все още дава приоритет на стабилността на валутата и се въздържа от преследване на агресивни стимули“, казва Мишел Лам, икономист за Китай в Societe Generale.

Народната банка вля 1,45 трлн. юана чрез т.нар. инструмент средносрочно кредитно улеснение в петък, надхвърляйки 650 млрд. юана, които трябва да бъдат изплатени през декември.